Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (92)

92.

След толкова необходимия ми отдих отново се върнах на работа и установих, че все още се занимавам с тероризма, който понастоящем включваше преследване на всички евентуални заподозрени, разполагащи с купища пари. Казаха ми, че съм бил избран, задето съм непреклонен.

Донякъде се радвах, че не всичко бе приключило. Продължавах да поддържам контакти с моите разследващи колеги, като Мартин Лодж в Англия, Санди Грийнбърг от Интерпол, Етиен Марто от Париж, както и полицейските и специалните служби в Тел Авив и Франкфурт. Всеки от колегите, с които толкова пъти бях разговарял, можеше да ме насочи към някакви следи, ала никой не знаеше нещо, което наистина да се окаже от първостепенно значение.

Вълка, или може би Ал Кайда, или пък някакви съвсем други хитри копелета се спотайваха някъде, след като бяха прибрали в сейфовете си почти два милиарда долара. В същото време бяха унищожили три квартала в центъра на Париж. И исканите от тях политически затворници бяха освободени. Но все някъде би трябвало и те да са допуснали някакви грешки, да са оставили следи, по които да ги открием или поне да разберем кои са.

На втория ден след завръщането ми в екипа реших да се възползвам от аналитичните способности на Мони Донъли. Двамата с нея попаднахме на някои връзки, които ме заинтригуваха достатъчно, за да потегля към Лексингтън в щата Вирджиния. Крайната цел на пътуването ми бе една модерна двуетажна къща край третокласния път Ред Хоук Лейн. На алеята пред къщата видях паркиран един додж, модел „Дюранго“. А на съседното пасище имаше два коня.

Джо Кахил ме посрещна на предната врата. Бившият агент на ЦРУ целият се разтапяше в усмивки, точно както го помнех от срещите ни в миналото, свързани с Вълка. В телефонния разговор, чрез който бе уредена тази среща, Джо ме бе уверил, че с радост ще ми помогне да довършва разследването. Покани ме вътре край малката маса, на която вече бе поднесено кафето заедно с трошлив кейк, очевидно престоял доста в килера на Джо. От прозорците се откриваха приятни гледки към околните ливади и пасища, към едно малко езеро, дори и към синеещата се в далечината планинска верига Блу Ридж.

— Сигурно ще си кажеш, че работата ми липсва — започна Джо. — Да, понякога е така. Единствените ми занимания в момента са лов и риболов. Обичаш ли да ловиш риба, Алекс? Ходиш ли на лов?

— Няколко пъти съм водил децата на риболов — отвърнах аз. — А и на лов съм бил. Но точно сега ме вълнува само един улов — Вълка. Но за това се нуждая от твоята помощ, Джо. Искам от теб да си припомниш миналото. Натъкнах се на нещо!