Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (53)

53.

Вълка беше в Ню Йорк. Не можеше да пропусне момента на изтичането на крайния срок. Не и за всичките пари на този свят. Това се очертаваше да бъде адски приятно, твърде хубаво, за да не му се наслади.

Преговорите вече бяха навлезли в крайно разгорещена фаза. Президентът на Съединените щати, британският премиер, германският канцлер… Както можеше да се очаква, никой от Голямата тройка на върха не бе склонен към каквато и да било сделка с него, тъй като това би разкрило пред човечеството колко невероятно слаби бяха всъщност световните лидери. Повтаряха, че не може да се мисли за преговори с терористите, че ще се създаде прецедент. Следователно се нуждаеха от още натиск, от още стрес, от нещо по-убедително, преди да рухнат окончателно.

По дяволите, можеше да го направи! Нещо повече — дори щеше да се почувства истински щастлив, ако поизмъчи още малко тези глупаци. Цялата история бе напълно предсказуема. Поне за него.

Потегли на дълга разходка по източния бряг на Манхатън. Нещо като обичаен за него ритуал за поддържане на здравето. Не се съмняваше, че единствен той водеше убедително в тая игра на нерви. Можеха ли всичките правителства на този свят да си съперничат с него? Та нали той притежаваше всички предимства: никакви политици, никакви учени глави, никакви медии, бюрократи, закони или етични норми можеха да препречват пътя му. Кой тогава би могъл да го победи?

Върна се в един от своите апартаменти, каквито притежаваше из целия свят. Този беше великолепна мансарда, с изглед към Ийст Ривър. Оттам се обади по телефона. Докато стискаше леко черната гумена топка в дланта си, той поговори с висш агент в нюйоркската централа на ФБР. С една от най-високопоставените служителки в нея. С една американка.

Тя го осведоми за всичко, което Бюрото досега бе открило за него. Най-подробно му докладва за мерките, взети от ФБР за залавянето му, които обаче въобще не му направиха впечатление. Явно онези тъпоумни ченгета по-скоро имаха повече шансове да пипнат прочутия Осама Бин Ладен, отколкото него.

Накрая Вълка изкрещя в телефонната слушалка:

— И ти очакваш да ти плащам за целия този боклук? За да ми преповтаряш това, което отдавна ми е известно? Май ще е по-добре да те ликвидирам. — Но след две-три секунди руснакът внезапно се засмя. — Това, разбира се, беше само шега, приятелко. Ти ми донесе добри новини. Аз също имам новини за теб — много скоро в Ню Йорк ще стане сериозен инцидент. Затова само ще те посъветвам: стой настрани от мостовете! От всякакви мостове. Мостовете са много опасни места. Знам го от собствен опит.