Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (10)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- London Bridges, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън
Заглавие: Лондонски мостове
Преводач: Стамен Стойчев; Диана Кутева
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Полиграфюг АД, Хасково
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Мария Владова
ISBN: 954-26-0401-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4563
История
- — Добавяне
Четвърта част
Париж, сцената на престъплението
70.
Изпитателната писта за скоростни автомобили, намираща се на шестдесет километра южно от Париж, му беше добре позната. Както винаги, Вълка и сега бе дошъл тук, за да изпробва прототипа на един състезателен автомобил. Имаше си и компания.
Заедно с него по пистата крачеше един бивш сътрудник на КГБ, който от много години ръководеше бизнес делата му във Франция и Испания. Името му беше Иля Фролов. Един от малкото, които знаеха как изглежда Вълка. И един от малцината живи. Това понякога го плашеше, макар че се смяташе за негов приятел.
— Виж колко е красив! — провикна се Вълка, докато двамата приближаваха новия модел „Фабкар“, външно изглеждащ като червено порше. Същият модел бе изпробван в скоростните отсечки за спортни автомобили.
— Винаги си обичал колите си — отбеляза Иля.
— Нали съм израснал в покрайнините на Москва. Никога не съм си мислел, че ще притежавам каквато и да е кола. А сега имам толкова много, че понякога им забравям броя. Искам да ме придружиш в този тест. Качвай се, приятелю.
Иля Фролов поклати глава и вдигна ръце в знак на протест:
— Не, не мога да понасям нито шума, нито скоростта!
— Настоявам — прекъсна го Вълка. Той посегна към вратата откъм седалката на пътника в двуместния автомобил, която с лекота се повдигна нагоре като крило на птица. — Хайде, влизай, няма да те ухапе. Вечно ще помниш тази езда.
Иля се засмя престорено, но после се закашля.
— Тъкмо от това се страхувам.
— След като свършим, ще си поговорим за следващите стъпки. Вече сме много близо до получаването на нашите парички. Враговете ни отслабват с всеки изминал ден. Освен това имам план. Ще бъдеш много богат човек, Иля.
Вълка се настани зад волана, който в този специален модел беше от дясната страна. Завъртя ключа. Сигналните лампи по арматурното табло моментално светнаха. Мощният двигател изрева и се разтресе. Вълка не сваляше очи от лицето на Иля, което още повече пребледня. И весело се засмя, защото по свой, странен начин обичаше Иля Фролов.
— Сега сме седнали точно върху двигателя. Така че скоро тук ще стане доста горещо, може би около петдесет и пет градуса. Ето защо сме облекли „охлаждащи костюми“. Освен това ще бъде доста шумно. Сложи си каската, последна предпазна мярка!
И тогава потеглиха!
Ето, за това си заслужаваше да се живее! Вълка обожаваше възбудата от бясното шофиране. Обожаваше насладата, която можеха да му доставят само тези листови модели, най-мощни в целия свят. При такава бясна скорост той трябваше изцяло да се съсредоточи върху управлението на колата. Нищо друго нямаше значение, забравяше за останалото, докато летеше по изпитателното трасе. Всичко в тази безумна надпревара с времето бе неразривно свързано с мощността на двигателя: шумът — понеже в този свръхскоростен модел нямаше никакви средства за потискането му; вибрациите — защото окачването на двигателя съзнателно не бе направено така, че да поема прекалено много вибрации, за да може колата по-бързо да променя посоката на движение; ускорението — пораждащо сила, която на някои завои достигаше до триста килограма.
Господи, каква великолепна машина — толкова съвършена, — който я бе сътворил, беше гений!
Все още сме останали малко на този свят, каза си Вълка. Не бива да го забравям.
Най-после той намали скоростта и насочи този толкова мощен модел извън очертанията на трасето. Изскочи навън, смъкна шлема си, разтърси косата си и изкрещя към небето:
— Беше прекрасно! Боже мой, какво преживяване. Много по-добро от секса! Яздил съм и жени, и коли. Но най-силно предпочитам състезателните коли! — Погледна към Иля Фролов и видя, че приятелят му все още бе блед като платно, целият треперещ от страх. Бедният Иля…
— Съжалявам, друже — меко заговори Вълка. — Опасявам се, че няма да имаш смелост за следващата надпревара. Освен това ти знаеш какво се случи в Париж.
Застреля приятеля си, още докато бяха там, на състезателната писта. После просто продължи нататък, без да поглежда назад. Никога не се бе интересувал от мъртвите.