Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (108)

108.

Претърсихме още веднъж цялото имение сантиметър по сантиметър, въпреки заплахите на дъщерята.

Длъжен съм да призная, че къщата беше удивително скъпо обзаведена, претъпкана с антики и произведения на изкуството. Санди сподели с мен, че този Аглионби може би се е стараел да имитира разкоша в недалеч разположената вила „Ла Фиорентина“, която единодушно е призната от архитектите за най-красивата къща в света. Банкерът явно притежаваше изискан вкус и можеше да претендира, че е в състояние да си позволи подобен невероятен лукс. Навсякъде се виждаха изящни ръчно изработени мебели от епохата на Луи XIV, както и свещници в стил Луи XV; много стари ориенталски килими; китайски паравани и пана; прекрасни гоблени; класически и модерни картини красяха почти всяка стена в просторната вила. Творби на Фрагонар^[1], Гоя, Питер Брьогел^[2]. Дали всичко това бе финансирано от Вълка? Но защо не? Нали притежаваше над два милиарда долара?

Събрахме „заподозрените“ в залата за билярд, където заварихме три билярдни маси и два пъти по толкова плюшени дивани, каквито имаше и в централната всекидневна. И тук цареше същият строго официален стил на вътрешното обзавеждане. Дали някой знаеше нещо за Вълка? По-вероятно беше да познават Парис и Ники Хилтън…

— Някой желае ли да говори от името на цялата група? — обърна се към тях командирът на отряда от френски полицаи.

Никой не се нагърби с ролята на доброволец. Те или нищо не знаеха, или им бе заповядано нищо да не споделят.

— Добре тогава, нека да ги разделим. Още сега започваме индивидуалните разпити. Все някой трябва да проговори — предупреди командирът.

И тъй като никой не ми предложи да участвам в тези разпити, излязох навън и поех към морския бряг. Дали не ни бяха насочили съзнателно към тази фалшива следа? Всички игри на Вълка, стратегиите и контрастратегиите му бяха безпогрешни още от самото начало. Защо да спира точно сега?

Видях един огромен покрит дървен навес за лодки. Намираше се на около стотина метра от голямата къща. Но какво всъщност бе това? Някой бе преустроил остарелия пристан в нещо като гараж, където имаше внушителна колекция от над тридесетина много скъпи спортни коли и луксозни седани. Може би най-после това бе някаква следа. Доказателство, че Вълка е използвал имението. Или отново бе поредната уловка, примамка за нас, просто за да ни подразни?

Стоях замислен между този странен гараж и морския бряг, когато сякаш целият ад се стовари върху нас.