Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (84)

84.

Знаех от опит, че в настоящата ситуация, когато обратното броене бе започнало, „спешно“ трябваше да се смята за добра новина. В осем и половина същата сутрин вече се намирах в една полицейска кола, от най-новите бързоходни модели, която нарушаваше покоя на смълчаните и опустели улици с воя на сирените си, докато прекосявахме Париж с бясна скорост.

Боже мой, всичките улици, булеварди, алеи и площади бяха напълно безлюдни! Напомняха за изоставен град, покосен от чума. Виждаха се само патрулиращи войници и полицаи. Докато пътувахме в полицейската кола, набързо ми бе обяснена ролята ми в предстоящия разпит:

— Арестувахме един търговец на оръжие, доктор Крос. Имаме основания да вярваме, че той е помагал за доставянето на тези бомби. Нищо чудно да се окаже, че е един от мъжете, с които сте се срещнали, когато ви бяха отвлекли в провинцията. Той е руснак, с бяла брада.

След няколко минути пристигнахме пред Криминалната полиция — огромна мрачна сграда от осемнадесети век, разположена сред един тих квартал на брега на Сена. Всъщност това бе известната на всички парижани от толкова много детективски филми и романи „Ла Крим“ — съкращение от Криминална полиция. Неволно си припомних колко пъти мама Нана и аз като малчуган се бяхме наслаждавали на приключенията на инспектор Мегре. Кой бе казал, че животът често имитира изкуството?

След като влязохме вътре, веднага ме поведоха по едни ужасно стръмни стъпала. Изкатерих се запъхтян по тях чак до последния, четвъртия, етаж, където трябваше да се проведе спешният разпит.

Инспекторът, който ме придружаваше, почука на вратата на стая 414 й после пристъпи вътре. Даде ми знак да го последвам.

Познах руснака, за когото ми бяха обяснили, че е търговец на оръжие, още преди да прекрача прага.

Бяха заловили белобрадия — същия, който ми бе казал, че е Вълка.