Робърт Шекли
Машината Шехеразада (8)

7. Няколко минути преди…

Няколко минути преди това. Мартиндейл седеше на обширна поляна, която свършваше със скалата, надвесена над океана. Красив океан, помисли си той, понеже вече се намираше на безопасно разстояние от него. Доволен беше, че онази част с неговото висене бе приключила.

Като се извърна от ръба на скалата, Мартиндейл усети великолепието на деня. Слънцето бе високо в бледосиньото небе. Хърн седеше на един камък наблизо. Мартиндейл не можеше да си спомни как приятелят му бе попаднал там, но беше осъзнал, че не си струва да се придържа прекалено стриктно към подробностите в сценария, които и без това проявяваха непоследователност.

Хърн беше извадил бележника си и търсеше нещо в него.

— Какво търсиш? — попита Мартиндейл.

— Нещо за четене — отвърна Хърн.

Мартиндейл помисли да му отвърне със скептична реплика, но се отказа. Беше очевидно, че Хърн имаше по-голям шанс да намери нещо за четене в бележника си, отколкото където и да е наоколо.

Близо до тях полицаят бе разпалил малък огън, като използва за целта изхвърлени на брега клони и няколко изсъхнали кравешки фъшкии. Много сръчно, помисли си за него Мартиндейл. Самият той се чувстваше добре. Дори доста добре. Само дето беше гладен. А беше очевидно, че тук няма да получат никаква храна.

Мартиндейл реши да прогони тази мисъл от главата си. Затова се изненада, като се чу да казва след малко:

— Как смяташ, какво трябва да направим, за да се нахраним?

Хърн вдигна глава, изтръгнат от погълналото го изцяло търсене на нещо за четене в бележника си.

— Да се нахраним ли? Не съм мислил за това.

— Въпросът всъщност е дали машината е помислила — каза Мартиндейл.

Беше сигурен, че машината изобщо не бе помисляла за това.

— Мисля, че можем да подирим нещичко — рече Хърн.

И двамата мъже, сякаш следвайки някакъв негласен сговор, се обърнаха да огледат внимателно разнообразния пейзаж, който се простираше пред тях, накъдето и да се извърнеха. Някои части от повърхността бяха по-забележителни от други. Някои от най-незабележителните дори не бяха построени триизмерно, а бяха само маркирани. Тъкмо в един от тези райони Хърн откри онова, което почти веднага определи като „прашен облак“.

— Прашен облак — каза той на Мартиндейл и посочи в онази посока, или вектор, както обичаше да се изразява.

И двамата погледнаха с някаква силна напрегнатост, защото не всеки ден можеше да се види облак прах, който идва към теб със скорост, която може да бъде определена единствено като галоп. Когато приближи още, видяха, че облакът се състоеше почти изцяло от конници. Трябва да бяха стотина, а като наближиха още, стана ясно, че носеха наметала. Бяха големи наметала и се диплеха и издуваха подир яздещите, в зависимост от свиването и изопването на мускулестите конски задници. Ездачите на тези коне, от чиито хълмисти задници висяха плащове, носеха и шлемове, ярки шлемове, които блестяха на слънцето. Носеха и копия, а някои размахваха мечове над главите си. Когато приближиха още, първо Хърн, а после и Мартиндейл, чието зрение бе малко по-слабо от това на другаря му с едносричното име, забелязаха, че тези войници имаха и нагръдници, брони и наколенници. Изглеждаха много подобни на римско войнство. А щом обвитите от прашен облак ездачи наближиха още, стана ясно, че бяха именно римски воини.

— По всичко личи — рече Мартиндейл, — че машината ни е вкарала в някакъв исторически сценарий.

— Удивително е, но е така — отвърна Хърн.

— Въпросът е дали това е добре за нас, или не.

Хърн не знаеше какво да отговори. Във всеки случай нямаше и кога да каже нещо, защото римската войска бе вече в непосредствена близост и за известно време всичко бе пълна бъркотия от извил се прах, плющящи наметала, задъхани коне и високите повелителни викове на човека, който очевидно бе командирът им. Този човек лесно можеше да бъде отличен от останалите, защото бе по-едър от тях, а шлемът му бе боядисан в синьо и жълто. Той ръгна коня си да изскочи отпред и попита:

— Кои сте вие?

— Не сме тукашни — отвърна Мартиндейл. — Но преди да навлезем по-навътре в темата, мога ли да попитам кой сте вие?

— Аз съм Флавий — отвърна едрият червенобрад войник. — Легат втора степен съм в авангарда на войските на Понтий Персей.

— Римлянин ли си? — попита Мартиндейл.

— Всъщност само минаваме оттук. А вие какви сте?

— Не сме тукашни — повтори Мартиндейл. — Доколкото разбирам, се намираме в Европа?

— Вижте какво — отвърна Флавий, — няма да настоявам да ми дадете честен отговор. Вместо това можем да ви принесем в жертва на един от многото ни богове. Момчетата отдавна не са принасяли хубава човешка жертва.

— Опитвам се да ви обясня — рече Мартиндейл, — че тук ни докара една машина.

— Ами да, разбира се — каза Флавий и намигна на хората си.

— Да, наистина! О, забравих, че вие още нямате машини! Това е нещо като оракул. Малко прилича и на виадукт. Може би не биваше изобщо да споменавам за нея.

Не е ясно какво би отвърнал на това Флавий. Ала тъкмо в този момент на галоп пристигна друг мъж. Беше дребен, е маслинено тъмна кожа и къдрава коса. И той носеше плащ като другите, но неговият бе по-дълъг и имаше шарки, извезани със сребърна нишка.

— Флавий — каза мъжът, — какво става тъдява?

— Непознати, господарю мой. Твърдят, че били изпратени от машина.

— И какво, кажи, умолявам те, означава машина?

— Всъщност още не е измислена — каза Мартиндейл.

— Тогава няма защо да се безпокоим за нея. Аз съм Радикс, лейтенант в първи експедиционен корпус. Изпратени сме в този район на Германия да смажем съпротивата.

— Няма да срещнете съпротива от наша страна — заяви Мартиндейл. — Нали, Хърн?

— Което си я вярно, вярно е — отвърна Хърн. — Ние сме приятелски настроени.

— Радвам се да го чуя — рече Радикс. — А ние не сме.

Той даде знак на хората си — сложен жест с две ръце и леко кимване с глава. Римските воини го разбраха мигновено, защото слязоха от конете си и двамина от тях завързаха ръцете на Мартиндейл и Хърн с дълъг кожен ремък и ги качиха на две мулета, които водеха със себе си, в случай че възникнеха подобни на описваните обстоятелства. След това Радикс кимна на Флавий, който изрева нещо на хората си, и цялата войска направи кръгом и пое в посоката, от която бе дошла.