Робърт Шекли
Машината Шехеразада (22)

17. Магинис отива в Лу

Магинис кацна в Лу без никакви затруднения. Малкият кораб се настани лесно върху сиво-зелената трева на новия свят. Магинис проведе обичайните тестове за жизнепригодност и скоро излезе от кораба в атмосферата на планетата.

Забраненият дворец на Лу IV бе едно от чудесата на галактиката. Разпрострял се върху над 100 квадратни мили. Дворецът представляваше на практика цял град-призрак или цяла цивилизация под един покрив. Можеш да предприемеш обичайното пътуване по околовръстния път, който обикаля Забранения дворец; път, който практически вървеше по екватора, и като спираш от време на време — да надникнеш през кръстовидните отвори в стените, окръжаващи града. Там вътре можеш да видиш дразнещите със загадъчността си артефакти, оставени от отдавна изчезнала извънземна цивилизация. И да се вдъхновиш от идеята, че в огромната вселена на всекидневието наистина съществува такова място като Забранения дворец.

Забраненият дворец в Лу е далеч по-забранен от неговия забранен съименник — Забранения град в Пекин на Земята.

Не съществува законен начин да се сдобиеш с правото да прекрачиш стените му и Дворецът си остава забранен. Забраненият дворец е смъртоносен капан — просто и ясно. Въпреки че обитателите му са от хилядолетия мъртви, превърнати в прах, машините му продължават работата си по отстояването на непристъпните правила на Лу.

Онези, които могат да преминат отбранителните линии на стените от външния периметър и да влязат в града, ги очакваха щедри награди. В Двореца имаше много съкровища. Те си стояха там, защото нямаше начин да бъдат извлечени, без да бъде разрушен градът или да бъде заплашен животът на търсачите на съкровища.

Но невинаги е било така. В недалечното минало Лу бе чудо, отворено за всички. След като първите осмина изследователи бяха убити на Лу, междузвездната комисия обяви мястото за недостъпно. Никой не искаше да унищожава Лу: никой не разрушава скала, само защото хора са паднали от нея, нито пък — океан, защото някой се е удавил в него. Градът си беше на изоставена планета, самотна в космоса, тя не безпокоеше никого. Ала хората продължаваха да идват и да я безпокоят.

Магинис не беше по природа предразположен към самоубийство. Напротив, той питаеше уважение към собствената си кожа. Както и към големите количества пари. Магинис никога през живота си не бе надделявал простодушието желание да купи всичко, което може да се купи с пари. Всичко можеш да купиш с пари! Магинис смяташе, че това е едно великолепно решение. Можеш да имаш всичко, което пожелаеш, да правиш онова, което ти се иска, да притежаваш всекиго, когото поискаш, стига да разполагаш с необходимата сума.

Единственият проблем с парите бе трудността да се сдобиеш с тях. Магинис бе изследвал това изкуство. Беше жизнерадостен, светлокос млад мъж със склонност към крадене, грамадна като безкрайно поле. Нямаше някакви особени способности, освен да харчи много големи суми за минимално време. За него по-висшите сфери на престъпността бяха закрити, тъй като нямаше склонност към бизнеса или политиката. А по-нисшите бяха също тъй трудни; нито притежаваше красноречието на измамник, нито сръчността на касоразбивач. Нямаше и куража да излезе на улицата и да хлопне някой по главата, за да му вземе парите. Притежаваше морала на престъпник, но нито една от сръчностите или качествата му.

Освен това… Животът през Суазилийското време бе труден за хората без умения. Светът бе станал по-сложен. Изискваше се повече от всекиго. Дори най-простите престъпления изискваха големи умения. Взломяването например бе висококвалифицирана професия. Човек трябваше да е в състояние да отвори най-сложни ключалки, да открие и обезвреди хитри алармени системи, да се справи с устройства против нахлуване и 24-часово видеонаблюдение. Дори уличните обири бяха се превърнали в изкуство след появата на защитното облекло.

И къде му беше тогава мястото на този усмихнат и сладкодумен Магинис? Не му оставаше начин да припечели пари — законно или незаконно. Оставаше му да живее от помощи, досущ като милиони други характерологично ощетени граждани.

Животът на помощи не беше чак толкова лош. Разполагаш с достатъчно за ядене, приличен покрив над главата си и остава малко за наркотици. Имаше дори забавления: съществуваха специални безплатни театри за живеещите на помощи. Ала за един амбициозен млад човек това бе бедняшки живот. Храната не бе интересна, покривът над главата — мрачен, наркотиците — долнокачествени, а пък всички безплатни театри поставяха само Шекспир: усъвършенстването на ума струваше пари.

Проблемът тогава бе ясен: как да намериш начин, подходящ за скромен талант и големи апетити, начин да направиш голям удар?

Магинис се възползва от безплатната обществена библиотека. Там той прекарваше време с мечтите си за индивидуалност и свободно предприемачество. Четеше за изгубени съкровища и сръчни криминални удари. Проследи подвизите на капитан Дерейнджър и узна за оплячкосването на планетата Мосул. Със затаен дъх прочете за големия взлом в Централната галактическа банка на Омнис XI. Ето, това бе неговата представа за престъпление! Но за съжаление всички подвизи, за които четеше, изискваха такова равнище на сръчност, каквото Магинис не притежаваше.

И тогава, докато четеше, Магинис се натъкна на сведения за Забранения дворец на Лу.

Всеки човек е способен веднъж в живота си да роди блестяща идея. Твърде често тя се състои в просто решение на закучил се проблем. Всеки би могъл да изобрети кламера, безопасната игла и дори първата пералня.

Тъкмо с такова прозрение бе осенен Магинис: хрумна му как човек може да влезе в Лу, да награби безценна плячка и да се измъкне, като при това опази кожата си непокътната.

Магинис обмисли идеята си и я намери за добра.

— Дълбоко вярвам — рече на глас той, — че ще надхитря строителите на Лу.

Е, имаше и други мисли, разбира се. Ами ако грешеше? Тогава изведнъж щеше да се окаже убит… или може би не съвсем изведнъж, тъй като на Лу бяха усъвършенствали изкуството на убиването.

И все пак, какво би трябвало да стори един мъж? Да разчита на помощите и да прекара целия си живот в мечти? Не беше ли по-добре да се улови здраво за опасността, както препоръчваше Шекспир в една от онези пиеси, които постоянно се показваха в Театъра за бедни?

— Аз ще постигна своето! — обяви Магинис и тъй започна следващия епизод от древната история на Лу.