Робърт Шекли
Машината Шехеразада (35)

Речник

Андромеда — дъщеря на Цефей, цар на Етиопия и Касиопея, която се хвалела, че е по-красива от нереидите. Посейдон веднага отмъстил за това, като пратил морско чудовище, което да тероризира земите на Цефей. Андромеда трябвало да бъде принесена в жертва за умилостивяване на чудовището. Прикована към една скала, тя била спасена от героя Персей, който се завръщал от приключението си с горгоните. Показал на чудовището главата на Медуза и то също се превърнало в камък. След това Персей се оженил за Андромеда, на чието име след смъртта й било кръстело съзвездие.

Ахил — син на Пелей и Тетис; водещият гръцки герой в Троянската война, чиято история се разказва в Омировата „Илиада“. Неговата вражда с Агамемнон и разрешаването й е сред основните теми на епоса. Ахил е убит в последните дни от обсадата на Троя — стрела се забила в единственото му уязвимо място — неговата пета: когато бил малък, майка му, в желанието си да го направи безсмъртен, го потопила в река Стикс и тъй като го държала за петата, тя останала единственото му уязвимо място. Буен в гнева си, склонен да губи самообладание, необуздан в омразата си, безпощаден към враговете (синовете на Приам), Ахил същевременно бил способен и на нежни чувства (към Бризеида и Патрокъл).

Гай Петроний — един от компаньоните на Нерон, организирал забавленията в императорския двор (arbiter elegantae). Автор на Petronii Arbitri Satyricon, сатиричен любовен роман, изпъстрен със стихове, който е стигнал до нас във фрагментарен вид. Тацит споменава, че Петроний се самоубил (около 65 г. сл.Хр.), за да не позволи на Нерон да го убие.

Деметра — земната богиня на житото и зърното, която дарила хората със селскостопански умения. Дъщеря на Кронос и Рея и майка на Персефона. Когато дъщеря й била отвлечена от Хадес, тя тръгнала по света да я търси. Преоблечена като старица, пристигнала в Елевсис, където била приета любезно от цар Целей^[1] и жена му Метанейра. Деметра се разкрила пред тях и им наредила в нейна чест в Елевсис да бъдат извършвани определени обреди. Тя научила Триптолем, сина на Целей и Метанейра, на селскостопанското изкуство и го дарила с колесница, теглена от дракони, с която той обикалял света и разпространявал знанията, получени от нея.

Елена от Троя — дъщеря на Зевс от Леда и сестра на Клитемнестра, Кастор и Полукс. Елена била най-красивата жена на земята и множеството нейните обожатели постигнали съгласие да защитават онзи, за когото тя се омъжи. Тя се омъжила за Менелай и когато Парис я отвлякъл в Троя, гръцките царе обявили война на града. След края на Троянската война Елена се завърнала с Менелай в Спарта.

Кастор и Полукс — „божествените близнаци“, синове на Леда и Зевс, братя на Елена от Троя. Участвали в множество приключения, по време на едно, от които Кастор бил убит. Полукс поискал да го последва в Хадес, но Зевс им позволил да прекарват известно време на земята, а после ги въздигнал в небесата като съзвездието Близнаци.

Корибанти — възторжените жреци на Сибела, богинята на плодородието, които извършвали обредите си към богинята със силно биене на цимбали. Малкият бог Зевс бил спасен от корибантите, чието звънтене заглушило плача му.

Навзикая — дъщерята на Алкиной и Арета, която с негласната помощ на Атина посреща Одисей на брега след корабокрушението му и го отвежда в двореца на баща си.

Одисей — героят на „Одисеята“ на Омир; син на Лаерт, цар на Итака. Предлага на неуспелите ухажори на Елена, сред които са най-могъщите мъже на Гърция, да се закълнат, че ще я защитават; той самият е искал да се ожени за нея, преди да вземе за жена Пенелопа. Това решение води до Троянската война. Макар да е участвал в някои от битките, той е по-известен със стратегията и съветите, които давал. Одисей е и един от тримата посредници, които Агамемнон изпраща при Ахил, за да уредят спора между героя и водача на войските. Измисля Троянския кон. След завръщането си у дома, където Пенелопа и синът му Телемах са го чакали десет години, той продължава странстванията си.

Орфей и Евридика — виртуозният музикант и изпълнител на лира, син на Аполон и Калиопа, чиято музика била дотолкова завладяваща, че можела да укроти дивите зверове. Жена му Евридика била ухапана от змия и починала, а Орфей отишъл в царството на Хадес, за да убеди царя на мъртвите да я върне на Горния свят. Хадес се съгласил, но поставил условието Орфей да не се обръща да я погледне, докато вървят нагоре. Орфей не устоял, погледнал назад и Евридика отново се върнала в царството на мрака. След това Орфей бил убит от фуриите (ериниите) и се възкачил на небесата, превръщайки се в съзвездието Лира.

Персей — син на Зевс, модел за гръцки митологичен герой. Той убива горгоната Медуза, наказва Атлас, като го превръща в планина, спасява Андромеда, която прави своя жена и й остава верен. Спасява майка си от низките попълзновения на Полидект, когото също превръща в камък и дава трона му на рибаря Дикт. Персей управлявал добре на трона на Аргос и Тирена и основал Микена.

Персефона — известна още като „Момата“ или „Девойката“, наричана от римляните Прозерпина. Дъщеря на Зевс и Деметра, отвлечена от Хадес, за да стане царица на Долния свят. Деметра бродела из целия свят, убита от мъка по дъщеря си, и Зевс се опитал да й я върне. Ала докато била в Долния свят, Персефона изяла няколко семенца от нар, които я свързали завинаги с печалното място. Въпреки това бил постигнат компромис Персефона да остане в Долния свят, но да се завръща за известно време на земята. Това редуване се смята за символ на цикличността на годините сезони.

Сизиф — поради множество прегрешения, царят на Коринт Сизиф бил наказан да търкаля голям камък нагоре по хълма към ада. Щом стигнел до върха, камъкът отново се изтърколвал надолу. Тъй работата му никога не свършвала. Оттук — „сизифов труд“, символът за безкраен и безплоден труд.

Тантал — приказно богат фригийски цар, син на Юпитер и една океанида (баща на Пелопс и Ниоба, дядо на Агамемнон). Бил любимец на боговете и удостояван с честта да седи на тяхната трапеза. За да изпита всезнанието им, насякъл на парчета сина си Пелопс и им го поднесъл на блюдо. Боговете разбрали, съединили късовете и съживили младежа, а бащата-светотатник подложили в подземното царство на вечни мъки: изгарял от жажда, а стоял до шия във вода, която се отдръпвала, когато се опитвал да се наведе и да пие; изпитвал вълчи глад, над главата му висели отрупани с плодове клони, които се издигали, колчем посягал към тях. Оттам — „танталови мъки“.

Хадес — брат на Зевс, господар на света на мъртвите. Понякога така се нарича и Долният свят, или адът.

Харон — син на Ереб; лодкарят, който превозва душите на мъртвите през река Стикс до Хадес. За услугата той получавал дребна монета, пъхната в устата на мъртвите при погребението им. Харон се описва като възрастен мъж с окъсани дрехи, мръсен и беден на вид, с невчесани, сплъстени коси. Описан е в Книга VI на „Енеидата“ от Виргилий, в „Жабите“ на Аристофан и в „Диалозите на мъртвите“ от Лукиан.

Хеката — отпърво смятана за могъща богиня, която помагала на мъжете да постигат успех във войните, да се сдобиват с богата плячка или да пожънат добра реколта, по-късно се идентифицира с братовчедка си Артемида. Според митологичните версии Хеката е единният образ на триединната Артемида: Селена — на Луната, Артемида — на Земята и Хеката — на Долния свят. В крайна сметка Хеката се смята за богиня на Долния свят, на магьосничеството, на призраците и некромантията.