Робърт Шекли
Машината Шехеразада (11)

9. В подслона

Радикс обяви, че преди да продължат, ще направят кратка почивка. Той самият отиде до главната барака в района — тя бе по-малко грохнала от останалите — и влезе в нея. Мина известно време, но той не се върна.

Останали насаме със себе си, Мартиндейл и Хърн приседнаха на един балван, който в това селище минаваше за пейка. Мартиндейл бе забелязал, че в близката околност нямаше никакъв ресторант. Трябваше просто да си стои настрани от неприятностите и да чака, докато Радикс не се върне да ги поведе натам, накъдето ги бе повел; а след това да яде. Не бе много задоволително. Ала поне засега бяха извън опасност.

Но наистина ли бяха? Много се съмнявам, рече загриженият разказвач, потривайки ръце, докато не започнаха да издават сух шум, като през цялото време се хилеше с неприятен кикот. Ядовете, изглежда, ги следваха по петите още от мига, в който Мартиндейл бе купил машината и неразумно бе стоварил лакомите й желания да разказва върху нищо неподозиращия свят.

Като имаше това предвид, Хърн отиде да провери пътищата, които извеждаха от селото, както и онези, които водеха към него. Човек никога не знае кое може да се окаже важно. А Мартиндейл се отдаде за малко на заслуженото с честен труд нищоправене. Всъщност той лежеше на легло и мечтаеше, когато… Точно в този миг онзи старец с голямата червена чалма влезе в подслона и помоли за милостиня.

Старецът обясни, че бил разказвач на приказки, добре известен в родния му Сунистан, където бил заможен до последното сриване на пазара. Единственото, което искаше, бяха няколко петака, за да се нахрани тази вечер. Мартиндейл, който винаги бе имал меко сърце, изрови от джоба си сребърна монета. Разказвачът възхвали гръмогласно щедростта му и настоя да се отблагодари на Мартиндейл, като му разкаже приказка — веднага и на място. Мартиндейл не бе в настроение да слуша приказки, но учтивостта му го задържа в хватката на инерцията, а и на скъперничеството, защото не всеки ден човек може да срещне истински разказвач на приказки, без това да му струва кой знае какво. Ето защо той приклекна в праха до разказвача, който отмахна мръсните си къдрици тъмноруса коса, приглади набедрената си препаска, почеса се по чалмата и се прокашля.

Тъкмо тогава се завърна Хърн и рече:

— Знаеш ли какво! Аз наистина научих много за живота от този странен мъник с неговите халюциногенни кнедли.

— Замълчи — прекъсна го Мартиндейл. — Искам да чуя това.

Разказвачът излапа аспержите си и започна.