Робърт Шекли
Машината Шехеразада (26)

21. Хърн и Магинис

— Е, така сега е удобно, нали? — попита Хърн.

— Май че да — отвърна Магинис.

Той промени внимателно позата си. Хърн го бе настанил на един кръгъл камък в дъното на разрушено мраморно здание някъде в центъра на Лу. Магинис не знаеше за какво беше всичко това. Хърн не бе прибрал пистолета, държеше го в ръка, насочваше го към дървени пънове и скалисти слоеве. Това бе, след като върза ръцете на Магинис, а въжето завърза за една подпора, която стърчеше от края на мраморна плоча. Позицията му не беше неудобна, но не беше и много добра.

— И сега какво ще правим? — попита Магинис.

— Ще чакаме.

— Кого или какво ще чакаме?

— Не си блъскай напразно главата — отвърна Хърн. — Ще разбереш.

Хърн си тананикаше и се зае с мраморната стая. По пода имаше множество мраморни отломки. Той ги сбра с малка метличка. Магинис не бе забелязал откъде бе взел метличката. Помисли си да попита, но реши, че не беше важно.

— Откъде взе тази метличка? — попита той, след като изведнъж промени решението си.

— Не ме питай, това не е важно — рече Хърн.

— И аз така си помислих.

Стаята бе като пещера, дълбока, студена и каменна. Магинис забеляза, че слънцето бе наполовина заходило в небето. Можеше да види това през гнайса на самия мрамор. Помисли си да се оплаче, ала реши да не го прави. Дойде му наум, че трябва да направи нещо по-добро.

В този момент чу звук отвън. Не беше кой знае какъв. Поне отначало. Ала с времето амплитудата му се увеличи с намаляването на звучността и скоро можеше да бъде определен като някакъв рев, който е издаван от гном, снабдил се с високоговорител.

Хърн изглеждаше обезпокоен. Отиде до прозореца и погледна. Лицето му се озари от маниакално веселие.

— Няма да повярваш — рече той.

— Опитай! — каза Хърн.

— Приятел, имам добра новина за теб. В града е дошъл истински цирк.