Дийн Кунц
Сърцето ти принадлежи на мен (9)

Девета глава

Луната е слязла до хоризонта, небосклонът още тъмнее в петъчната утрин, а Раян поема към болницата. Светлините на града заличават повечето звезди, но на запад море и суша се сливат в едно цяло, черно и необятно.

Независимо от опасността, че може да получи пристъп, докато шофира, Раян поема риска и сяда зад волана. Предпочита Ли Тинг да не знае, че се подлага на миокардна биопсия.

Казва си, че не иска служителите и близките му да се притесняват. Всъщност не иска да предостави на врага — ако той съществува — повод за злорадство и преимуществото да научи за неговата слабост и уязвимост.

Докато крачи през подземния гараж на болницата, където зловеща жълта светлина кара лъскавите купета на колите да заприличат на многоцветни бръмбари, той е обхванат от шантавото усещане, че си е у дома и спи, а това място, както и предстоящият тест, не са нещо повече от сън в съня.

Служител от рецепцията за амбулаторни пациенти го упътва към кардиологичната лаборатория.

Старшата кардиологична сестра, Кийра Уипсет, не би могла да изглежда по-кльощава, даже ако я подкара само на целина и бяга по половин маратонска дистанция всеки ден. Телесните й мазнини са така оскъдни, че ако я пуснат в най-солената вода, ще потъне като котва.

След като пита дали е приемал храна или течности след полунощ, тя му подава успокоително и малко вода в картонена чашка.

— От това няма да заспите — успокоява го тя, — а само ще се отпуснете.

Втората сестра, Изми Клем — по-възрастна и приятно закръглена чернокожа, — има зелени очи, набраздени от чертици, които наподобяват ръбове на изкусно шлифовани смарагди. Такива очи биха направили привлекателно, чието и да било лице, но при нея ефектът е поразителен заради контраста с тъмната кожа.

Докато сестра Уипсет сяда край бюрото в ъгъла, за да впише предстоящата процедура в документите на Раян, Изми го гледа как изпива успокоителното и го пита:

— Всичко наред ли е, момче?

— Не бих казал — отвръща Раян, като мачка чашката в ръка.

— Шега работа е — успокоява го сестрата, а той пуска смачканата чашка в кошчето за отпадъци. — Нали съм тук. Ще те наблюдавам. Всичко ще бъде наред.

За разлика от аскетичната сестра Уипсет, при Изми всичко е в изобилие, включително богатият, мелодичен глас, който внушава такова спокойствие, все едно че пее приспивна песен.

— Да, ама се готвите да откъснете три парчета от моето сърце — оплаква се все пак Раян.

— Съвсем мънички, сладур. Обзалагам се, че си откъснал много по-големи от нежните сърчица на един куп красиви момичета. Но те са си живи до една, нали?

В съседство е предоперационната, където той се съблича по шорти, нахлузва на краката си найлонови калци за еднократна употреба и облича лека манта от светлозелена материя, без яка и с къси ръкави.

В лабораторията Раян заварва пристигналия вече доктор Гупта заедно с рентгенолога.

Операционната маса е по-удобна, отколкото е очаквал. Самар Гупта обяснява, че масата трябва да бъде удобна, тъй като при тази процедура на пациента се налага да лежи абсолютно неподвижно, по гръб в продължение на един, а понякога на два или повече часа.

Монтиран над масата флуороскоп ще показва върху един екран непрекъснато сменящи се рентгенови снимки.

Докато кардиологът и сестра Уипсет се подготвят за процедурата, Изми Клем проверява пулса на пациента.

— Много добре го даваш, момче.

Препаратът започва да действа и той се чувства много по-спокоен, макар че е напълно буден.

Кийра Уипсет масажира шията на Раян и намазва неголям участък с йод.

След като охлажда мястото с няколко капки от малко шишенце, доктор Гупта му бие местна упойка.

След малко Раян престава да усеща пръстите на кардиолога, които проверяват реакцията на нервите в третираната област.

Затваря очи, а някаква течност с остра миризма се разлива върху безчувствената му плът.

Доктор Гупта описва манипулацията с висок глас, докато прави малък разрез във вратната вена, през който вкарва тънък и много гъвкав катетър.

Раян отваря очи и наблюдава екрана, който показва как катетърът влиза полека, умело насочван от кардиолога към и вътре в сърцето.

Пита се какво ли би станало, ако насред процедурата получи някой пристъп, както стана върху сърфа — двеста-триста удара в минута. Решава да не задава въпроси.

— Как се чувствате? — пита лекарят.

— Добре. Всъщност нищо не усещам.

— Просто се отпуснете. Всичко върви като по ноти.

Раян си дава сметка, че Изми Клем постоянно съобщава показанията на пулса му с приглушен глас. Той явно е станал малко неравномерен заради проникването на чуждо тяло в сърдечния мускул.

Това може и да е в реда на нещата, а може и да не е, но след малко му минава.

Сърцето продължава да бие.

Докарал първичния катетър до желаното положение, доктор Гупта вкарва в него още един, снабден с миниатюрни щипци в края.

Раян е изгубил усет за време. Може би лежи върху тая маса от няколко минути, а може би и час.

Краката го болят. Независимо от успокоителното, мускулите на прасците му са напрегнати. Дясната ръка е свита в юмрук и той я отпуска, сякаш с надеждата нечия друга ръка да я стисне.

Дълго лежи върху тази маса, уплашен, изгубен в догадки.

Щипците на биоптома го захапват.

Засмукал шумно въздух през стиснатите си зъби, Раян не смята, че си е въобразил мигновеното болезнено усещане, но е напълно възможно то да е психологическа реакция на дивото салто, което сърцето изпълнява върху екрана.

Доктор Гупта изважда първата проба от тъканта на сърдечния мускул.

Сестра Клем проговаря:

— Не задържай дъх, миличък.

Раян издишва с ясното съзнание, че е очаквал да умре по време на процедурата.