Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Your Heart Belongs To Me, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
aisle (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Дийн Кунц

Заглавие: Сърцето ти принадлежи на мен

Преводач: Павел Гавусанов

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издател: „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Печатница: „Инвестпрес“

Редактор: Божана Славева

Коректор: Любов Йонева

ISBN: 978-954-529-720-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6232

История

  1. — Добавяне

Трийсет и трета глава

Раян седи в леглото и чете, докато завършва за втори път романа на Саманта малко преди два след полунощ. Нямал е намерение да остава буден до толкова късно.

В продължение на няколко минути съзерцава портрета на авторката, отпечатан върху обложката. Няма фотоапарат на земята, който да отрази изцяло нейната красота.

Като оставял книгата, той свежда глава към планината от възглавници.

През трите месеца непосредствено след трансплантацията страничните ефекти от неговите двайсет и осем препарата го поставят в състояние на стрес, а в няколко изолирани случая направо го притесняват. Но постепенно дозировката се прецизира, някои лекарства са заменени от други и след това възстановяването му тръгва така добре, че доктор Хоб започва да го нарича „моя супер пациент“.

В края на първата година няма и помен от симптоми за отхвърляне на органа, няма неочаквани пристъпи на слабост, няма умора, няма повишена температура, няма студени тръпки или световъртеж, няма разстройство или повръщане.

Миокардната биопсия си остава най-сигурният начин за предугаждане на опасността от отхвърляне. Два пъти през изтеклата година Раян се подлага на процедурата в качеството на амбулаторен пациент. И двата пъти патологът не намира във взетите проби никакви признаци за тъканна несъвместимост.

За физическо натоварване той извървява неизброимо число километри. През последните месеци започва да тренира с велоергометър, както и да вдига леки гири.

Фигурата му е стегната, усеща се във форма.

Ако се съди по досегашните резултати, може да се окаже сред малцината избрани, при които чуждото сърце създава не по-големи неудобства от влята чужда кръв. Най-голямата опасност от здравословно естество, която го заплашва, се крие в неадекватните защитни сили на организма, парализирани в голяма степен от потискащите функциите на имунната система лекарства, които взема, за да се ограничи вероятността от изхвърляне на новия орган. Все пак той е готов за обрат, за промяна в руслото, заместване на настоящата светлина с непознат мрак. Събитията довели до трансплантацията, изглежда все още са на дневен ред.

Ето ти сега бонбонени сърчица с тяхното най-обикновено уж послание, което крие неразгадан смисъл в привидната си простота. И онази фигура върху дъждовния южен край на моравата.

Намалява светлината на нощната лампа. Дори след цяла година, протекла относително нормално, предпочита да не заспива в пълен мрак.

Голямата спалня разполага с две веранди. Вратите и към двете са дебели по осем сантиметра, имат метален обков и две резета отвътре. Свързани са със системата за охрана и не могат да бъдат отворени от външен човек, без да се задейства алармата.

Главното стълбище се спуска към долната площадка. Има и асансьор. Вратата на апартамента към площадката се заключва отвътре със стоманен език, до който няма достъп от външната страна.

Следователно, ако някой нарушител на охранявания периметър съумее все пак да проникне незабелязан в къщата, той ще остане там, където е, за през нощта, ограничен от алармената система и без каквато и да било възможност да проникне в покоите на стопанина.

В дрешника има скрит сейф, където Раян държи деветмилиметров пистолет и кутия патрони за него. Тази вечер, преди да си легне, той го зарежда. В момента лежи в полуиздърпаното чекмедже на нощното шкафче.

Би могъл да изгради много солидно обвинение срещу себе си с аргумента, че страховете му от заговор през месеците преди трансплантацията не са вследствие на умопомрачение, дошло като резултат от намаленото съдържание на кислород в кръвта, нито могат да се припишат на странични ефекти от вземаните медикаменти, а са си най-логичен резултат от присъщата му, цял живот съпътстваща го мнителност. Когато човек се приучи от най-ранна възраст да няма доверие в родителите си, подозрителността като нищо остава негов спътник за цял живот и основен елемент от цялата му житейска философия.

И ако истината е такава, той трябва да положи сериозни усилия, за да не се плъзне отново към бездната на своята параноя. Може би като първа стъпка в това направление не би било зле да върне пистолета на мястото му още сега, а не на сутринта.

Бръква в чекмеджето до главата си.

Не се разнася никакво неуместно почукване. Легнал на дясната си страна, притиснал ухо до възглавницата, Раян долавя бавния, стабилен ритъм на своето здраво сърце.

След време заспива и не сънува нищо.

 

 

Събужда се късно и съобщава по интеркома на госпожа Амори, че ще обядва в един часа горе.

След като се е изкъпал, обръснал и облякъл, прибира в тайния сейф и пистолета, и пликчето с бонбони.

Бурята от снощи е минала и заминала. От запад обаче се носи друг фронт, а към средата на следобеда се очакват валежи.

Пенелоп донася обяда му в солариума и Раян я пита дали не е оставяла снощи бонбони върху възглавницата му, но не споменава за сърцевидната им форма.

Макар че умението да преувеличава показното си англичанство й дава възможност да не излиза никога от своята роля, тя няма вид на жена, която е в състояние да излъже най-хладнокръвно, без да й мигне окото. Видимо е смутена от въпроса на Раян и също като него не приема за нормално да се отнасят към стопанина на къщата като с гост в някой хотел.

След обяда, когато идва да разчисти масата, тя казва, че е говорила с Джордана и Уинстън и е напълно убедена, че никой от двамата не е отговорен за този може би добронамерен, но неподлежащ на никакво оправдание инцидент. Не е разговаряла с помощника на Уинстън, Рикардо, тъй като той е бил в почивка предишния ден и няма начин да е замесен.

Сервизен работник от фирмата, която поддържа отоплителната и охлаждащата система на сградата, е идвал вчера, за да подменя филтри на третия етаж.

Идвал е също така техник да ремонтира вградения хладилник, разположен в обслужващото помещение на главната спалня. Госпожа Амори иска да знае трябва ли да се обади в двете фирми и да провери дали някой от тези мъже не е виновникът.

Мрачната сивота в очите и няколкото гънки край устата ясно показват, че за нея този инцидент е предизвикателство към авторитета й, лична обида, заради които с удоволствие би преследвала въпросния мерзавец чак до дверите на ада, та да му организира скандал, пред който вероятно би предпочел мъки в пламъците отвъд тях.

— Чест ви прави — казва Раян с умолителна нотка в гласа, — че приемате случая така присърце, но той въобще не е толкова важен, Пенелоп. Да не раздухваме нещата. Някой се е пошегувал — това е всичко.

— Може да бъдете абсолютно спокоен; ще си отварям очите на четири, когато някой от тези господа се появи отново наоколо — заявява жената.

— Не се съмнявам в това — отговаря Раян. — Ама хич.

Останал сам в солариума, той се разполага в любимото кресло и започва книгата на Саманта от самото начало. За трети път.

В два и четвърт започва да вали. Също като предния ден, природата е изпаднала в сънлива леност и от небето се ръси мързелив дъждец.

От време на време Раян вдига поглед от книгата, за да го насочи към южния край на моравата.

Прави го по-рядко, отколкото му се ще. Ако качулатата фигура се появи отново, би могла да го наблюдава в продължение на половин час или по-дълго, без той да забележи нейното присъствие.

Интригата, образите, красотата на изказа продължават да будят възхита у него, но при този трети прочит Раян започва да търси нещо, което никое друго произведение на художественото слово не е в състояние да му дари. Потапянето в атмосферата на тази книга му създава усещането, че е в компанията на Саманта, че долавя нейния глас, което събужда у него както радост, така и печал.

Надява се да проумее поради каква причина отношенията им са в това състояние. След като завършва книгата в деня, когато научава за предстоящата трансплантация, Сам не би могла да напише, която и да било нейна част с намерението да му обясни причините за отчуждението помежду им, а и кой би написал цял роман за изясняване на отношенията, вместо да се обади по телефона или да изпрати писмо? И все пак още при първото прочитане, от първите три глави той усеща, че книгата има за цел да му разкрие нещо, което ще хвърли светлина върху тяхната връзка.

През цялото време повествованието върви с гласа на Саманта, блести с нейната красота, отразява нейната чувствителност, но съдържа и множество сцени, за които Раян не би допуснал, че са дело на нейната ръка, които напомнят за Саманта… но за една Саманта, каквато можеше да е, ако някои неща, формирали характера й не се бяха случили.

Това му внушава усещането, че никога не я е познавал истински. Ако иска да оправи нещата помежду им, задължително първата стъпка трябва да е усилието да вникне по-надълбоко в нея, а разкритото върху страниците на този роман нейно сърце без съмнение ще помогне в това начинание.

Малко преди здрач Раян оставя книгата, за да погледне към моравата, дърветата и южната стена на имението, цялата обрасла в пълзящи растения, чиито остри шипове правят бързото измъкване на всеки неканен гостенин практически невъзможно. Никакъв влюбен в дъждовното време наблюдател не се вижда.

Раян се изправя, като оставя лампиона запален, за да покаже, че напуска това място само за кратко.

През един прозорец в ъгъла, защитен от светлината на лампите в тавана благодарение на буйната зеленина на две засадени в кашпи палми, той започва да изучава внимателно подгизналата околност навън.

Която и да е тази жена, Раян не вярва да се появи толкова скоро, за да скитосва отново из неговия имот, след като знае, че е била забелязана първия път. Но понякога се случват и по-странни неща.

Отвъд дъжда, над облаците, нежната ръка на здрача погалва небесата и вечерта не след дълго превключва на черно. Качулатата фигура не се появява.

 

 

Когато Раян се връща на третия етаж след вечеря, залоства вратата отвътре с помощта на резето. Усетил известен трепет в гърдите, отива от фоайето право в спалнята.

Покривката е махната от леглото, а завивките са отгърнати, както и трябва да бъде. А върху възглавниците не е оставено нищо. Макар снощната поява на пакетчето бонбонени сърчица да е достатъчно необичайна сама по себе си, Раян се чувства като глупак сега, след като е очаквал този инцидент да се превърне в начало на една нова поредица от мистерии, която да го запрати пак по низходящата спирала на безумието, засмукала го преди повече от година. Но тогава всички странности се оказваха убедителни в неговите очи единствено поради изкривения заради недостига на кислород начин на мислене, а по-късно — поради страничните ефекти от приеманите лекарства.

Проверява двете врати към верандите. И двете са оборудвани със стоманен език, който се задейства отвътре с превъртаща се топка, а отвън — с ключ. Освен това имат резета, които могат да се задвижват единствено отвътре, а отвън наличието им по нищо не се познава. Всичко е заключено.

След тоалета, миенето на зъбите и обличането на пижамата Раян се пита дали да не вземе пистолета от дрешника. Внушава си да запази самообладание и да не позволи на въображението да завладее здравия разум — отива в спалнята невъоръжен.

Върху възглавниците лежи златно украшение — сърчице на златна верижка.