Дийн Кунц
Сърцето ти принадлежи на мен (41)

Четирийсет и първа глава

Филето миньон се реже като масло.

Докато дъвче, Раян разсъждава върху необикновената сръчност, проявена от жената с джобното ножче. Заблуди го с лилиите и нанесе удара точно там, където бе желала.

Ако раната беше по-дълбока, щеше да се наложи лекарска намеса. А тя се прицели така, че да остави възможност на Раян да се оправи сам — и очевидно е очаквала да стане именно така.

Макар да е напълно възможно да се изяви като убиец, когато настъпи часът, засега само го дразни, показва му смъртта отдалече. Иска й се тази игра да продължи, да му нанесе максимално възможните психически травми, преди да го изкорми — ако си е набелязала само това като крайна цел.

Уверената вещина, с която върти ножа, може да е придобита на улицата, но Раян подозира, че тази жена не е толкова елементарна, каквито са момиченцата от уличните банди. Кървавата сцена в паркинга на мола не прилича на касапско изпълнение, а по-скоро наподобява танц със саби.

Колкото и да го тревожи тази среща, той е благодарен за нея.

Едва снощи си бе наложил да вземе под внимание възможността тези нови инциденти — качулатият наблюдател в дъжда, когото не улавят наблюдателните камери, мъничките бонбонени сърца и гравираното златно украшение, които вече не са на негово разположение — да са плод на изкривено възприятие, също като чудатите случки отпреди над година, които са очевидно такива, или страничен ефект от торбата с двайсет и осем вида медикаменти.

Той отхвърли тази възможност като субективно и напълно ненадеждно становище. Сегашната рана е обективно доказателство, напълно достатъчно, за да сложи край на съмненията по въпроса.

След вечеря избутва сервизната количка с мръсни съдове и прибори на площадката и звъни на госпожа Амори да я вземе.

В продължение на час ближе втората чаша вино, докато прелиства романа на Саманта и зачита един или втори пасаж, също както друг на негово място би разгърнал Библията, за да потърси в произволно избрани стихове утеха и божествено напътствие.

В девет часа отива при контролния панел, вграден в стената на фоайето, и го активира. Прехвърля наблюдателните камери в коридорите една по една и след като установява, че навсякъде е спокойно, приема, че семейство Амори се е оттеглили за през нощта в своята част от къщата.

Слиза на най-долния етаж, в коридора водещ към пералнята, отключва вратата на складовото помещение, което е посетил предната нощ, и внимателно я затваря зад себе си. Отключва високия метален шкаф с рекордерите и пуска монитора.

Преди, при първия преглед на записите, които би следвало да запечатат образа на качулатата фигура в дъжда, нейното отсъствие го извади напълно от релси. Тогава, разбира се, още не се беше срещнал с дивата на сабления танц и съществуваха известни основания да свърже ексцентричните преживявания с шегите на фармацевтиката.

В онова състояние на духа не може да бъде окачествен като акуратен и обективен наблюдател на един видеозапис. Търси нещо, което очевидно го няма, докато би следвало да съсредоточи внимание си върху онова, което е налице.

И сега отново се захваща със записите от първата камера, направени привечер, преди повече от две денонощия. Извършва прегледа в реално време, защото иначе съществува възможността да не забележи някоя подробност.

Отново дъждец, ивичеста мъглица, кедри и сумрак, който осигурява нужния фон, но върху него не се откроява никаква закачулена фигура, макар Раян да я видя на два пъти със собствените си очи онази вечер.

Нещо в ленивото въртене и преплитане на серпантините мъгла привлича вниманието му. Когато връща назад и внимателно гледа отново, усеща едва забележимо трепване в кадъра. Спира го и установява, че ръбовете на мъгливите ленти се разминават. Повтаря операцията и картината се изяснява: част от записа е изтрита и на нейно място са поставени предишни кадри. Малко по-нататък манипулацията е повторена — там, където би следвало закачулената фигура да излезе изпод клоните.

В долния десен ъгъл електронният часовник отброява секундите в строга последователност, без да повтори показанията от насложените кадри. Хакерът, който е свършил цялата работа, е безспорен цар на компютрите и абсолютен перфекционист по отношение на детайла.

Известно време Раян връща и връща клонираните сектори — първият дълъг четирийсет и девет, а следващият, трийсет и една секунди — и разсъждава върху смисъла на своето откритие.

От момента, в който съзира качулатия натрапник, до първия преглед на видеозаписите е изтекло едно денонощие. Съществува възможност някой да ги е обработил през това време.

Снощи обаче, преди да се заеме с тези записи, той дотича тук по пижама и хавлия, за да види кой би могъл да влезе и да напусне апартамента, като междувременно остави златното украшение върху възглавниците. Отстраняването на тези записи би следвало да е направено светкавично, в хода на събитията, докато противникът е бил още в къщата.

Това показва, че жената с лилиите работи в съдружие поне с един партньор. Ако приеме, че тя е действащото лице, което влиза и излиза от жилището му, когато си поиска, то съучастникът й следва през това време да е бил вътре в системата — като работи най-вероятно някъде в самата сграда, — за да изтрива образа й от записа миг след появяването му.

Значи не става дума за ненормален самодеец. Хипотезата за съзаклятие — чиста химера навремето — сега се налива с плът и кръв.

Нещо повече: възможностите на обединилите се срещу Раян сили са силно впечатляващи и предполагат подкрепа в дълбочина.

Най-после разполага с доказателства. При липсата на свидетели на случилото се в паркинга, той не може да докаже с положителност, че раната му не е резултат от нещастна случайност. Но в манипулирането на видеозапис не може да има нищо случайно.

Това не са кой знае какви доказателства от гледна точка на полицията, но на него през ум не му минава да се обърне към нея, преди да е научил мотивите на тези съзаклятници, а вероятно и тогава няма да го стори.

Танцьорката със саби заяви, че го иска мъртъв и той не се съмнява в сериозността на крайните й намерения. Мотивировката обаче си остава загадка.

Кети Сиена, сътрудничката на Уилсън Мот, му изброи пет причини за проява на насилие: похот, завист, гняв, алчност, мъст. Тя ги разглежда по-скоро като слабост, а не като мотив, но са си мотиви, та дрънкат. Както при всички убийци, мотивите могат да се окажат повече от един.

Раян понечва да изключи монитора, когато образът трепва и се променя. Вместо картина от някоя част на къщата или околността, екранът се изпълва с някаква лъскава и лепкава маса, с мраморни шарки и синкави вени. Тя пулсира заплашително, също като в разцепено при сблъсъка със Земята космическо тяло от стар научнофантастичен филм.

За миг Раян не може да разбере що за чудо е това, но бързо установява, че е видеозапис на живо човешко сърце в отворен гръден кош.

Макар да не помръдва, екранът се разделя сам на квадрати — по един за всяка от наблюдателните камери — и всеки от тях се запълва със същия отвратителен образ. Миг по-късно върху него светват още четири такива квадрата, и още четири, и още…

Това няма нищо общо с реалното време, нито с извършвано в района на имението престъпление — това е образователен филм за провеждане на сърдечна операция. Ръцете на хирурга се появяват в кадър, а камерата се отдръпва, за да покаже операционния екип.

Системата започва да обхожда отделните камери все по-бързо и по-бързо, докато образите се завъртат във вихър, който не позволява да се проследят действията на екипа. Мониторът потъмнява.

Всички подредени в шкафа рекордери изпускат предсмъртен електронен вопъл. Сетне — тишина. Индикаторите на всички апарати угасват.

Раян няма нужда да вика техник, за да разбере, че цялата система е отишла на кино, че запазените по инструкция записи от последните трийсет денонощия са изтрити и той вече не разполага с каквото и да било доказателство за чужда намеса.