Дийн Кунц
Сърцето ти принадлежи на мен (6)

Шеста глава

Доктор Самар Гупта има кръгло кафяво лице и очи с цвят на меласа. Гласът му е жизнерадостен, изговорът акуратен, ноктите на деликатните ръце са безупречно подрязани.

След като преглежда Раян и се запознава с изследванията му, той обяснява как се прави биопсия на миокарда. За целта използва огромен плакат, върху който е показана сърдечносъдовата система.

Изправен пред цветно изображение на човешко сърце, Раян си дава сметка за това, че мислите му бягат към жената в бялата ладия от репродукцията в кабинета на Фори Стафорд.

Доктор Гупта излъчва свръхестествено спокойствие. Всяко негово движение има определена цел, всеки жест издава крайна пестеливост. Пулсът му сигурно няма и петдесет удара в минута. Раян завижда на неговата физическа форма и крепко здраве.

— Моля ви да бъдете пред рецепцията на болницата точно в шест утре заран — казва кардиологът. — Не приемайте нито храна, нито каквито и да било течности след полунощ.

Раян отвръща:

— Не харесвам упойките и загубата на контрол над собственото тяло.

— Ще ви дадат слабо успокоително, колкото да се отпуснете, но иначе оставате в пълно съзнание, за да следвате инструкциите по време на процедурата.

— А рискът…

— Както обясних. Но никоя проведена от мене биопсия не е била свързана с… усложнения.

Раян не вярва на собствените уши, когато казва:

— Имам пълно доверие във вашия опит, доктор Гупта, но все пак ме е страх.

В работа си Раян никога не е показал несигурност, а за страх — изобщо да не говорим. На никого не е позволил да го заподозре в слабост.

— Трябва да изпитваме страх още от деня на рождението си, Раян, но не и от смъртта.

Разположен удобно върху плюшената задна седалка на мерцедеса 600 Ес класа по пътя за дома, Раян проумява, че изобщо не е схванал онази последна забележка.

Трябва да изпитваме страх още от деня на рождението си, Раян, но не и от смъртта.

Там, в кабинета, тези думи звучат мъдро и съвсем на място. Но заради собствения му страх и желанието да го потисне сега те звучат като успокоение, каквото всъщност са.

Думите на кардиолога му изглеждат загадъчни като някакъв шифър и силно го смущават.

Седнал зад волана на лимузината, Ли Тинг постоянно наднича в огледалцето за обратно виждане. Раян се преструва, че не забелязва загрижеността на своя иконом.

Ли не знае при кого от многото лекари в сградата на доктор Гупта е ходил неговият работодател, а дискретността не му позволява да го попита. Но той е надарен с изключително тънък нюх и разбира, че настроението на Раян не е никак ведро.

Короните на палмите и покривите на сградите в западна посока са пламнали в злато под слънчевите лъчи. Издължените сенки на дърветата и постройките, на стълбовете и пешеходците са се устремили на изток, сякаш цялото крайбрежие жадува настъпването на нощта.

По-рано, в онези редки случаи, когато се е изявявал като шофьор, Ли кара подчертано спокойно, сякаш е с няколко десетилетия по-стар и участва в дворцов кортеж. Сега нарушава ограниченията на скоростта, както всички останали, и навлиза в кръстовищата на жълто.

Изглежда усеща, че шефът му се нуждае от спасителната утеха на своя дом.