Дийн Кунц
Сърцето ти принадлежи на мен (17)

Седемнайсета глава

Спенсър Баргест, два пъти обвиняван в убийство от прокуратурата на щата Тексас и два пъти оправдаван, живее в средно заможен квартал от фермерски къщи.

След като Джордж Зейн я подминава и паркира половин пресечка по-нататък, Раян се връща пеша към къщата.

Горещият вечерен въздух е толкова сух, че не може да поеме уханието на дърветата и цъфналите храсти, а носи само киселия дъх на пустинята, върху която се е настанил този град, но която все не успява да покори.

Декоративни светлини, разположени високо в короните на дърветата, хвърлят върху входната алея сенки с форма на листа, които изглеждат така крехки, сякаш всеки миг ще захрущят под стъпките на посетителя.

Иззад спуснатите завеси струи светлина, а безименната брюнетка със зовящи устни и каменен поглед му отваря, преди да е успял да позвъни.

След като влиза вътре и вижда затворената зад гърба му врата, той пита:

— С колко време разполагам?

— Поне три-четири часа. Отиде на вечеря с Ребека Рич.

— Толкова ли дълго се хранят?

— Хранене и хоризонтални танци в апартамента й. Според нашите сведения Баргест е рекламно лице на виаграта. Не минава ден, без да се пробва.

— Доктор Смърт се прави на Дон Жуан, така ли?

— Твърде високо вдигате летвата — той си е най-обикновен мръсник.

— Ами ако решат да дойдат тук?

— Няма. Може би някои съвсем празноглави жени смятат тукашната обстановка за възбуждаща, но повечето — не. Ребека е от втория тип.

Тя аргументира казаното в дневната. Като добавка към обичайното обзавеждане, тук има двама мъртви мъже и една мъртва жена — и тримата голи.

Раян знае от вестниците за излаганите на показ под формата на изкуство човешки трупове, които гастролират из галерии и университети по цялата страна, поради което мигом разбира, че това не са скулптури на мъртъвци. Това са внимателно консервирани трупове.

Тези мъртъвци са обработени с антибактериални разтвори, улесняващи изсушаването средства и цял куп консерванти. След това са накиснати в полиуретан, запечатани са в непроницаема обвивка, която не позволява да се развие процесът на гниене, и са поставени в желаната поза с помощта на външни подпори.

Единият мъж е починал видимо от спонгиформна енцефалопатия^[1] — заболяване, което се характеризира с неконтролируема загуба на тегло и летална прогноза. Тялото е изпито, устните — стиснати в права линия. Едното око е затворено, другото — не, сякаш човекът не е имал куража да погледне Смъртта и с двете.

Вторият мъж има напълно здрав вид. Причината за неговата смърт остава скрита за погледа. Изглежда съвсем жив, само дето полиуретановото покритие го прави да лъщи от главата до петите като добре запечена коледна пуйка.

Жената е на средна възраст и е починала наскоро след едностранна мастектомия — яркочервеният белег на мястото на отрязаната гърда не е имал време да изсветлее. Главата й, както и главите на двамата мъже, е обръсната.

Сините й очи гледат Раян с изражение на покруса и страх, сякаш си дава сметка за издевателствата, на които е била подложена посмъртно.

Когато си връща дар словото, Раян пита:

— На властите известно ли е това… нещо?

— Всяко… от лицата тук или е дарило приживе тялото си на Баргест, или пък това е сторено от наследниците му. Показвал ги е пред публика по различни поводи.

— Това не крие ли някакъв здравословен риск?

— Не и според специалистите.

— С положителност не е полезно за психическото здраве на когото и да било.

— Всичко си е законно. Според съда това е изкуство, като всяко друго, а също така свободно изразено политическо послание, антропологически артефакт с информативен и образователен заряд, занимателно зрелище, своего рода шега.

Погнусен не от факта, че стои тук в присъствието на мъртъвци, а защото е убеден, че използването им по този начин е предизвикателство към човешкото достойнство, Раян отмества поглед от трите експоната.

— Кога ли ще се върнем към практиката да храним лъвове с християни? — пита той.

— Идната сряда пускат билетите.

Тя се връща в преддверието, за да го остави насаме със задачата му.

Един коридор води към дневната, а в неговия край бди четвърти лъскав труп, осветен от художествено разположен спот.

Този мъж трябва да е станал жертва на автомобилна катастрофа или пък на зверски побой. Лявото му око е затворено и силно подуто на фона на размазаното лице, а отвореното дясно око е кървясало. Едната скула е счупена. Челото му е сцепено през средата и едната част е леко изместена.

Раян се пита дали мозъкът е оставен в черепната кухина, или е изваден. А вътрешностите? Не е запознат с подробностите около едно препариране.

Започнал е да привиква към това варварско „изкуство“. Не че го намира по-малко отблъскващо, но някакво подсъзнателно любопитство и мрачна почуда го предпазват от пристъпите на съжаление и засегнато достойнство.

Казва си, че трябва да отвърне на това отвратително посегателство не с равнодушие и дори не с безразличие, а с безусловно наложителния в дадения случай стоицизъм. Ако не съумее да потисне симпатията си към тези мъже и жената, както и отвращението спрямо онова, което им е сторено след смъртта, не ще има сили да извърши обиска, за който е дошъл.

В спалнята съответните подпори държат в седнало положение мъртвото тяло на жена. Неприличната поза и настойчивостта на този мъртъв поглед до такава степен изваждат Раян от релси, че той успява да извърши само най-повърхностен оглед на помещението и прилежащия към него дрешник.

Единственото релевантно откритие го очаква в кабинета на Баргест.

На една от лавиците, сред останалите обикновени на вид томове, стоят два албума с висококачествени цветни фотографии, размер двайсет на двайсет и пет. Портрети.

Всяко от лицата е лишено от изражение и нито един чифт очи не гледа в обектива или пък накъдето и да било въобще. Това са образи на мъртъвци.

Всеки портрет е защитен от предпазно прозрачно фолио. Отгоре имат по една миниатюрна лепенка с изписан на ръка каталожен номер.

Раян стига до заключението, че всички тези хора са поискали от Баргест — или пък семействата им са го помолили — да съдейства при раздялата им с този свят посредством самоубийство, или пък, ако става дума за невменяеми, чрез инжектиране на някакво смъртоносно, но неподлежащо на проследяване вещество.

Отсъствието на имена и дати изглежда свидетелства за опасенията на Баргест от евентуално съдебно преследване, независимо от демонстрираната прекалена обществена търпимост спрямо твърде крайният вид утеха, която той раздава с такова удоволствие.

Усетил известно облекчение от факта, че това помещение не е оборудвано с труп, Раян се настанява зад бюрото с двата албума пред себе си. Няма представа поради каква причина трябва да се измъчва с прегледа на толкова много мъртви лица, обаче някакво вътрешно чувство му подсказва, че усилията му няма да останат напразни.

Трофеите на Баргест са от двата пола, млади и стари, представители на всички раси. Изникналата в съзнанието му дума трофеи го изненадва, но след като пред погледа му минават десетина образа, не може да се сети за по-подходяща.

В някои случаи очите на обектите изглежда са замръзвали в мига на смъртта. В други обаче едва забележими прозрачни лепенки държат клепачите в отворено положение.

Раян се мъчи да не мисли върху въпроса защо за Баргест е толкова важно очите на неговите „клиенти“ да бъдат отворени. В миг на свръхестествено прозрение той разбира, че този труженик на евтаназията се наслаждава на всеки мъртвешки поглед с извратеността на изнасилвач, който принуждава поредната си жертва да го гледа в очите, че всяка една снимка изпълнява сходни на порнографията функции.

Страниците на албума изведнъж започват да лепнат под пръстите му и той го оставя.

Блъсва канцеларския стол с колелца назад и обронва глава. Диша през устата, за да потисне позивите за повръщане.

Сърцето му не се разтуптява, но всеки пореден удар напира като морска вълна, надига се неудържимо в неговите гърди. Подът сякаш също се повдига и отпуска, все едно е върху палубата на кораб, а един далечен остър звук наподобява писъка на чайки, макар да съзнава, че той идва от въздуха, свистящ през стиснатите му зъби.

Вътрешното вълнение настъпва на серии, също както истинското. Едни вълни са по-високи от други, а помежду им има паузи. Раян знае, че нарушеният сърдечен ритъм може да предшества инфаркт.

Притиска с длан гръдния си кош, сякаш се опитва да успокои с ласка сърцето.

Ако вземе да умре на това място, агентите на Спенсър Мот най-вероятно ще предпочетат да зарежат трупа му тук, вместо да обясняват какво са търсили с него в дома на един свободен гражданин. Намерен в къщата на доктор Смърт, той може да се превърне в поредния труп от неговата колекция. Съблечен гол, препариран и покрит с глазура, огънат в унизителна поза, ще украси някой празен кът от къщата, за да се превърне оттам нататък в обект на нечестиво внимание от страна на стопанина, както и на евентуален перверзен допир.