Сергей Лукяненко
Лабиринт от отражения (16)

001

Мадам се появява незабелязано като привидение.

Сяда до мен, пита:

— Да ви сипя ли още вино, Стрелецо?

Кимам. Сигурно дълго съм седял така, разглеждайки Вика. На снимката е вечер, тя седи на перваза на дървена веранда, зад гърба й се вижда тъмна ивица гора, мътно жълт издут фенер във високата трева, черна огледална повърхност на басейн.

— Имаме най-различни клиенти — замислено казва Мадам. — Някои харесват кинозвезди, някои — козички…

Лека усмивка.

— Кое е това момиче? — питам аз.

Мадам ме гледа с недоумение.

— Има ли реален прототип?

Стопанката на бордея се притиска към моето рамо, дълго гледа снимката.

— Стрелецо, на такива въпроси нямам право да отговарям. Пък и не знам. Тук има хиляди лица, Стрелецо. Много от тях могат да ви се сторят познати — лека усмивка, — но това е случайно. Напомня ли ви на някого?

— Да.

— Някого от реалността?

— Не съвсем… — прекъсвам своята едностранна откровеност. — Мадам, мога ли… да се срещна с това момиче?

— Разбира се — погледите ни се срещат, лицата ни са едно до друго, в очите й има ирония и насмешка. — Десет долара на час. Четиридесет долара на нощ. Цените ни са умерени. Достъпни за всеки хакер.

— Жестока сте — казвам аз.

— Да. Когато ми се струва, че симпатичен млад човек започва да се побърква, ставам жестока.

Вадя кредитна картичка.

— Четиридесет долара?

— Да.

Тя взима парите. Бави се, после казва:

— Стрелецо, чуйте една история… Живяло малко глупаво момиче, следвало в институт, подскачало на дискотеки, флиртувало с момчета. И обичало един певец. Него често го показвали по телевизията, вземали му интервюта, снимките му отпечатвали на кориците на списания. Той бил добър певец и пеел за любовта. Момичето много вярвало в любовта.

— Знам как свършват такива истории — казвам аз. Не само Мадам умее да бъде жестока.

— Певецът пристигнал на гастроли в родния й град — продължава Мадам. — Момичето било на всичките му концерти. Изскачало на сцената с букети цветя и певецът го целувал по бузата. Разбира се, девойката постигнала своето. На втория ден тя влязла в хотелската му стая и излязла едва сутринта. И повече не идвала на концерти. Не, певецът се оказал добър човек и красив мъж. Той бил нежен и ласкав, остроумен и весел. Момичето не съжалявало за нищо. Но престанало да вярва в любовта. Знаете ли защо?

— Тя е смесила илюзията и реалността — отговарям аз.

— Вие разбирате. Да, разбира се. По-добре да се беше оказал тъп и мръсен циник. Много по-добре. Момичето щеше да си намери друг идеал, или просто щеше да продължи да обича образа на певеца. А така… това приличало на огледало. Любов към отражение. Правдиво и безупречно чисто. Но тя наистина срещнала своята мечта. Намерила идеала си. А той трябва да бъде обичан от разстояние.

Кимам.

Разбира се, Мадам… Естествено, мъдра стопанке на бордея. Безспорно, опознала живота повелителко на любовта и секса.

Знам.

— Мадам, напомнете ми, платих ли ви вече?

Жената въздиша.

— Да вървим, Стрелецо…

Качваме се по стълбите. Коридор, врати. Мадам ме довежда до врата с номер „6“, докосва рамото ми.

— Всичко добро, Стрелецо… Да, между другото, историята, която разказах — тя не се е случила с мен. Но знам много такива истории.