Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nefesle İyileşme, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Мустафа Картал

Заглавие: Лечебно дишане

Преводач: Елен Кирчена

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: турски

Издание: първо

Издател: Сиела

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: ръководство

Националност: турска

Печатница: Печатна база СИЕЛА

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Редактор: Ганка Петкова

Коректор: Стела Зидарова

ISBN: 978-954-28-1182-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2332

История

  1. — Добавяне

Равновесие и хармония

Започне ли да работи над дишането си, човек се научава как да обедини всички части на същността си, за да се получи едно цяло. Дишането осигурява единството и целостта на всичко. Самоосъзнаването се засилва, при осмислянето на безкрайността на Цялото се разбира как всичко е свързано едно с друго.

Постигането на равновесие и хармония изисква да вървиш в средата на пътя и да дишаш правилно. Запазването на равновесие наподобява сърфиране върху надигаща се и променлива вълна. Дишането е единственият начин за уравновесяване на доброто и злото и на всички противоположности.

Две сили — ин и ян — влияят върху всичко. Всяко живо същество във вселената съдържа в различни пропорции тези две противоположни сили. Те се отблъскват и привличат и същевременно се уравновесяват.

Вселената може да се резюмира чрез стимулиращия разрастване навън ян и стимулиращия разрастване навътре ин. Целта е да се постигне хармония и равновесие. И вселената, и хората се регулират от взаимодействието на ин и ян. Това взаимодействие създава силата, наричана чи, или енергията „прана/оргон“.

Според ученията на Далечния Изток, енергията тече непрекъснато по 32 канала, обединени в комуникационна система в тялото ни. Запушването им или пренатоварването им предизвиква дисбаланс в свързаните с тези енергийни канали органи, жлезите с вътрешна секреция и клетките, влияе отрицателно на мислите и чувствата ни.

Учителите по дишане са обединили дишането с разума и са разработили техники за дишане, които обезпечават контрола върху жизнените сили. Според тях енергията циркулира в тялото по пътища, наречени канали или меридиани. Това са главните меридиани на ин и ян. Те поддържат равновесието във вселената.

За да запазим и да продължим съществуването си, трябва да поддържаме равновесие в тялото, мислите и чувствата си посредством дишането. Говорейки за процеса на дишане, всъщност говорим за най-доброто уравновесяване на самите нас. Всички философски учения приемат дишането като средство. Посочват го като мост между тялото и мислите. Религиите, езотеричните и окултни науки, методите за самоопознаване, самооткриване и усъвършенстване, хипнотичните и знахарски техники използват дишането като важен фактор и същевременно като регулатор.

Ефектът на дишането върху физическото тяло зависи от баланса на симпатиковия и парасимпатиковия дял на автономната нервна система. Вдишването и издишването са определящият фактор за киселинно — алкалния[1] баланс в организма. От този баланс зависи жизненото ни състояние. Вдишването и издишването определят и нивото на мозъчна дейност, връзката и равновесието между хормоналната и нервната система.

Дишането е отговорно също за баланса и хармонията между двете мозъчни полукълба. То определя и баланса между съсредоточаването и отпускането, между алфа, бета, тета и делта-вълните[2], между любовта и омразата, привличането и отблъскването, съня и будуването.

Бележки

[1] Алкали = основи. — Б.пр.

[2] Нашият мозък произвежда 4 типа електромагнитни вълни. От мощта на всеки тип вълна се различават 4 състояния: от напълно пробудено активно бета състояние към спокойно, но фиксирано алфа състояние, след това към дълбоко медитативно тета състояние и накрая към дълбоко сънено делта състояние на мозъка. — Б.пр.