Мустафа Картал
Лечебно дишане (27)

Значение на кислорода при лечение на рак

През 1931 г. Ото Варбург спечели Нобеловата награда за медицина, защото установи как протича метаболизмът в раковите клетки: щом клетката остане без кислород, започва процес на ферментация, за която има нужда от много глюкоза, или така познатата ни захар.

Основната причина за рака е заместването на нормалното кислородно дишане на клетките с анаеробно. Според Ото Варбург, когато клетката не получи достатъчно кислород за подхранването си, поема глюкоза/захар и отделя млечна киселина. Тя създава киселинна среда. А за подхранването си ракът има нужда именно от такава среда; той не може да вирее в балансирана алкална среда.

В здравите клетки съществуват два полюса: ядрата с положителен електрически заряд и клетъчната ципа, натоварена с голямо количество ненаситена мастна киселина, и отрицателен електрически заряд. Електроните привличат кислорода и опресняват дихателния цикъл. С поетия дъх всяка жива клетка също вдишва и „осигурява светенето на светлините“.

Клетка, получаваща достатъчно кислород, има свойството да нараства нормално, да се развива и възпроизвежда.

Отрицателно натоварената ципа на клетката се състои от липиди, или мазнини. Отрицателно натоварена и с най-голямо съдържание на ненаситени киселини е Omega-3. Тя се съдържа в достатъчно количество в рибеното масло и лененото семе.

Друго съединение в клетъчната стена е липидният холестерол. Холестеролът, който винаги сме приемали като лош, всъщност е полезен, защото създава хидрофобна връзка във всяка една от клетъчните мембрани. Хидрофобно означава издръжливо на вода; помагащо на клетките да се съпротивляват на водата. Холестеролът възпрепятства в клетъчната стена да навлязат вода и нежелани мазнини, които да развалят електрическия заряд. При това положение електрическият баланс се нарушава и клетките започват да се израждат.

При липса на кислород клетките могат да използват единствено и най-лесно анаеробното дишане (да се хранят от мазнини). Тези мазнини заместват функцията на кислорода и като странично въздействие възпрепятстват клетъчната дейност за обмен, тоест не им позволяват да поемат храна и да изхвърлят отпадъците. Така ракът прави първите си стъпки.

Източните лечители прекрасно знаят, че животът е енергии и ракът и много други болести се дължат на блокаж или разстройство в протичането им. Това е сред най-важните причини за загубата на електрическия заряд на клетката. Ако се стараете да запазите здравите клетки, тогава ще сте в състояние да поправите проблемите и блокажите в енергийния поток.

Когато на тялото се подсигурят нормални условия, то се самолекува и има потенциал да се предпази от ракови заболявания. Това показва колко голямо е значението на правилното дишане и оттам — нуждата организма да се снабдява с кислород, за да се предотвратят онкологичните заболявания.

Ракът обича захарта, а не кислорода. Защо ли?

Основната биохимична причина за появата на рака е, че при храненето на клетките захарта замества кислорода. Това именно отличава здравите от раковите клетки. Когато клетките не успеят да намерят в кръвта достатъчно кислород за изхранването си, търсят алтернативна енергия. Това винаги е захарта. Подмяната на кислородното дишане, което е нормално за клетките, с анаеробно и ненормалното им, неконтролируемо засилване и деление се нарича рак.

Метаболизмът на раковите клетки е много различен от метаболизма на здравите. Здравите клетки изпитват нужда от кислород; раковите го избягват. Хипербарното кислородно лечение се практикува в клиниките за алтернативно лечение на рака. Друго следствие от това откритие е, че ракът се развива посредством процеса на ферментация. Раковият метаболизъм се развива 8 пъти по-бързо и бурно от метаболизма на здравите клетки.

Ако резюмираме всичко, казано дотук, се получава следната картина: докато организмът храни рака, той работи непрекъснато над капацитета си. Ракът винаги е на границата на гладната смърт и изисква от организма да го храни непрекъснато. Ако престане да приема храна, ракът умира от глад. Естествено, в случай че не успее да принуди организма да произвежда захари, с които да се храни.

Защо лекарите не ни казват това?

Може би лекарят смята, че той ще излекува рака, а не вие. Вероятно е чул за откритието на Ото Варбург, но не е успял да сглоби останалите парчета. А може и да не е чул нищо за храненето. Всъщност до 1978 г. дори официалните американски институции твърдяха, че храненето няма връзка с рака. А онези, които знаеха за връзката между рака и захарта, предложиха терапии, които заслужават внимание. Една от тях е „Лаетрил“.

В момента в университета в Минесота се разработва „умна бомба“ в областта на химиотерапията. Този медикамент, наречен атомна бомба, има специална обвивка. Когато влезе в безкислородна зона в тялото, медикаментът отхвърля обвивката си и оставя химиотерапията да унищожи рака. Защото единствената анаеробна зона в организма е раковата.

Съществуват и терапии, които подлагат на глад раковите клетки. Болният, запознат с предпочитанията на рака, избягва тези храни. Ракът обича не сурови, а сготвени храни. Готвенето унищожава ензимите и витамините. Не забравяйте и любовта на рака към захарта.

Всъщност много изследователи сочат различния метаболизъм на раковите и на здравите клетки, както и това, че заместването на кислородния с анаеробен метаболизъм храни раковите клетки със захар.

Прекалено подсладените храни водят до хиперинсулинемия. При нея намалява синтезът на свързващите протеини 1 и 2 — фактори за растеж, подобни на инсулина — и нараства нивото на свободния IGF1. Почти за всички тъкани това е потенциален митоген^[1]. Тоест клетъчното възпроизводство нараства неконтролируемо и предизвиква рак.

Когато клетките се лишат от кислород, се връщат към „най-първичното“ си състояние и получават енергия не като здравите животни и растения — от кислорода, — а от захарната ферментация, влизайки в реакция с глюкозата. Бързото възпроизводство на раковите клетки изисква потребление на големи количества глюкоза, която се превръща в млечна киселина. А когато киселинността на организма се увеличи, подхранването с кислород на клетките се затруднява още повече.

Както е известно, раковите клетки съдържат до 18 пъти повече млечна киселина от здравите. Или пак според теорията за кислородната недостатъчност, ако раковите клетки, които не могат да съществуват в богата на кислород среда, бъдат захранени с достатъчно кислород, адската ферментация на глюкоза ще спре, подхранването на туморната тъкан ще се наруши и раковите клетки ще умрат.

Ракът и значението на кислорода за лечението му

Много учени, и особено д-р Ото Варбург, посочват анаеробната среда като основна причина за рака и подчертават, че тази болест възниква при възбуждането на онкогенни фактори, като стрес, замърсяване, радиация и др. Най-важният фактор, сочен като първопричина за рака, е клетъчният кислород. Основната и единствена причина за появата му е безкислородният живот или липсата на кислород, наречена анаеробиоза. Здравите клетки имат нужда от кислород, а раковите живеят без него. Всички здрави клетки от който и да е ембрион, принудени в лабораторни условия да нарастват без кислород, добиват особеностите на раковите. Това означава, че всяка здрава клетка при подмяната само на един фактор, може да се превърне в ракова.

Кислородната недостатъчност улеснява разпространението на рака

Шведски учени са установили, че кислородната недостатъчност води до отделяне на ракови клетки от главния тумор и загнездването им другаде. При хипоксия — функционално нарушение вследствие кислородна недостатъчност — в кръвта в клетките и тъканите се активира генът CXCR4. Според учените това активиране улеснява преминаването на раковите клетки в други органи, защото при липса на кислород в основния тумор те стават агресивни, и е установено, че се разпространяват на различни места.

Кислородът укрепва имунната система

Кислородът променя имунната система. Тя работи в синхрон с него. Според получените резултати при много научни изследвания по света, когато в резултат на диафрагмено дишане дробовете се изпълват оптимално, организмът получава достатъчно количество кислород, по този начин имунната система се променя и балансира. Тоест, ако имунната система е отслабнала, тя укрепва, а ако е проявила хиперреакция, се нормализира. Нормализирането означава, че са се увеличили мононуклеарните клетки в кръвта, наситена с кислород, и тя им помага в борбата с увредените и туморни клетки. Така се стартира фагоцитозата, която е задължителна дейност на тези клетки. Повишава се производството на цитокини^[2], много важни в борбата с възпаленията и рака. Те провокират производството на антитуморни, антивирусни и стволови клетки. Повишаването на температурата и повишеният 100 пъти синтез на чернодробния протеин креактив^[3] улесняват фагоцитозата.

Кислородът увеличава ефекта от радио- и химиотерапията

Кислородът е радио- и химиосенсабилизиращ елемент. И радиотерапията, и химиотерапията са по-ефикасни в наситена с кислород среда и убийственото им въздействие върху туморите се увеличава. Например, за да достигне химиотерапевтикът до увредени от тумора тъкани, когато лъчите нямат достатъчен достъп до тях, той трябва да увеличи дозата им или да насити тъканите с кислород. Колкото по-високо е нивото на кислорода в организма, толкова повече ще се увеличи то в тумора и в обкръжението му и тогава ефектът от радио- и химиотерапията ще бъде по-голям при по-малки дози. Същевременно се прилага директния изгарящ ефект на кислорода върху тумора.

Възпрепятстване на дишането на клетките и рак

В процеса на изследванията си д-р Гарнет Поли установява електрическа зависимост между рака и кислорода. Първите данни получава през 1968 г., когато открива способ за производство на светлина от клетки. При опитите той наблюдава, че при достатъчно дишане излъчената светлина е пропорционална на поетия от клетките кислород. Така установява, че клетките излъчват светлина, пропорционална на насищането с кислород, а яркостта им дава информация за здравословното им състояние.

През 50-те години Джоана Бъдуик прави значителен принос към онкологичните изследвания с откритието си, че в нормалните, здравите клетки има поляризация между ядрото, заредено с положително електричество, и богатата на ненаситени мастни киселини клетъчна мембрана, заредена с отрицателно електричество.

Според Бъдуик животът в живата клетка зависи от дишането. Има връзка между достатъчното дишане и възстановяването на живота. Всичко произтича от интереса и предпочитанието на електроните към кислорода. С други думи, електроните привличат кислорода и активизират дишането ни. Здравата клетка, запазваща връзката си с кислорода, расте нормално, развива се и се възпроизвежда. Лишени от електрически заряд, клетките не задоволят нуждата си от кислород и започват да се задушават. При липсата на кислород единственото, което може да ги спаси от задушаване, е анаеробното дишане.

Преди хиляди години китайската медицина е начертала карта на меридианите в човешкото тяло, по които минава жизнената енергия чи. С помощта на високи компютърни технологии, измерващи и най-малкото количество електричество, през 1994 година традиционната медицина преоткрива системата на меридианите. Смисълът на тази карта на меридианите е, като се проследи електрическия поток в тялото, да се открият и отстранят запушванията. Животът почива на електрическа основа. Според източната наука болестите започват при блокада или повреда на енергийния поток. Тази блокада или повреда предхожда със 7–8 крачки появата на симптомите. Така както можем и да предположим, на Изток прилагат превантивни техники, а на Запад очакват болестта да се появи, за да започне лечението й.

Съгласно изводите на д-р Бъдуик най-важната причина за загуба на електрически заряд от клетката са хидрогенираните мазнини (например фъстъченото масло). В храните ни обикновено липсват достатъчно ненаситени мастни киселини. Има повече трансмазнини^[4], създадени изкуствено от човека. Тези мазнини навлизат в клетъчните мембрани и нарушават електрическия им заряд, възпрепятстват клетъчния обмен и усвояването на храната, както и изхвърлянето на отпадъците. Освен това през клетъчните мембрани, увредени от изкуствените мазнини, не могат да преминат и големите молекули, като инсулина. Клетките не успяват да дишат аеробно през мембраната, защото тя е втвърдена от мазнините, и вместо с кислород преминават към модел на хранене със захар.

Според Бъдуик онкологичното лечение трябва да бъде както стопиращо, така и целебно. Липсата на кислород, която провокира появата на рака и на много други хронични болести, се дължи на липсата на линолична^[5] киселина. Полезните окислителни ферменти унищожават някои химични елементи. На първо място сред тях са нитратите, използвани за по-дълго съхранение на храните. Затоплянето или приготвянето на храната при висока температура унищожава окислителните ферменти. Ферментите на клетъчното дишане са свързани с ненаситените мастни киселини. Препоръчително е да консумираме нерафинирани, студено пресовани мазнини, с високо съдържание на линолична киселина. Другите мазнини носят повече вреда, отколкото полза.

Клетката, която поради липса на алтернатива започва да се храни с глюкоза вместо с кислород, поема въглехидратите и освобождава млечна киселина. В нея се създава киселинност, която благоприятства възникването на рака. Защото раковите клетки се нуждаят от киселинна среда, за да се хранят. И обратното — те не могат да съществуват в уравновесена алкална среда.

Освен това Бъдуик твърди, че химио- и радиотерапията нарушават нормалното протичане на енергията в здравите клетки и ги подготвя за превръщането им в ракови. Тя препоръчва: „Пазете здравите клетки, грижете се за тях. Възобновете достъпа на кислород до раковите клетки, вдигнете електрическата блокада от тях и ракът ще се излекува сам“.