Мустафа Картал
Лечебно дишане (13)

Какво представлява дишането?

Дишането е процес, при който организмът приема кислород и изхвърля въглероден диоксид при вдишване и издишване. Осъществява се на два етапа вътрешно и външно дишане. Външното дишане протича между атмосферата и белите дробове. Вътрешното между клетките и кръвоносната система.

Съществуват два вида дишане

— Ребрено/горно дишане. Осъществява се чрез дейността на мускулите в гръдния кош и чрез спомагателните мускули, като стерноклеидомастоидния^[1].

— Диафрагмено/коремно дишане. Формира се при съкращаването на диафрагмения и коремните мускули.

Качества на дишането: зависи от честотата, броя, дълбочината и ритъма му

Факторите, които учестяват дишането, са: телесната температура, физическите натоварвания, болките, притесненията, страхът, безпокойствата, медикаментите, дългогодишното пушене и болестите. Ритъмът на дишане зависи от баланса между външното и вътрешно дишане. При нормално дишане паузите са равномерни. Равномерният дихателен ритъм се нарича регулярен, неравномерният — нерегулярен. Център на дишането в мозъка е продълговатият мозък. Той е изключително чувствителен към концентрацията на въглероден диоксид в кръвта. Когато тя се повиши, повишават се и честотата, и дълбочината на дишането. Намалее ли, намаляват и те. Вълнението, насилието, страхът, болката и шумовете също влияят върху честотата и дълбочината на вдишванията и издишванията.

Брой на дишанията: първият фактор, който влияе върху честотата на дишанията, е възрастта. При новороденото те са 30–35 в минута. При двегодишното намаляват до 25 в минута. При здрав възрастен са около 16–20 в минута.

Честота: има връзка между дишането и пулса. За 4 удара на сърцето се прави едно дишане. При приемане на наркотици и аналгетици в повишена доза, при някои заболявания (урея, диабет, кървене) броят на вдишванията и издишванията намалява. Увеличава ги високата температура, болката, продължителното пушене. Вдишването при добро дишане е бавно, дълбоко и тихо.

Дихателен ритъм: много важни са мярката, равновесието и хармонията. Мярка е честотата на сърдечните удари. Ако търсим информация за хората, достатъчно е да разберем как дишат. Дишането на здравия човек е бавно и равномерно; на нервния и неконтролиращ се човек е бързо и повърхностно; на тревожните и обзети от безпокойство хора е неравномерно — ту се забавя, ту се забързва; на ядосаните — накъсано, рязко и неравномерно. При едно вдишване нормално дишащите хора използват 1/10 от капацитета на дробовете си; човек, който диша с диафрагмата 3/10; специалистът по дишане 1/2. С други думи, при едно вдишване той подменя половината от въздуха в дробовете си. Това означава, че организмът му постоянно може да усвоява този богат на кислород въздух.

Дишането е естествено и автоматизирано действие. Дишаме, без да го забелязваме. И понеже не всеки поет дъх е достатъчен, с течение на времето се отдалечаваме от естествения модел и с годините диафрагменият мускул, перфектно работещ от рождение, закърнява поради грешен избор и неправилен начин на живот. Тогава трябва да се регулира отново.

Придобитите с годините навици са причина неусетно да забравим как се диша правилно. В такъв случай трябва да знаем, че е задължително да започнем да дишаме правилно. Стойката, която пречи на правилното дишане, както и станалите навик къси дишания, не позволяват на дробовете да работят с пълен капацитет. Социалният живот също може да се отрази негативно на здравето и дихателната ни система. Дишането е много съществено, защото осигурява на клетките нужния им кислород и изхвърля навън отпадъците и токсините. То е задължително за дейността на вътрешните органи, тъканите, нервната система и мозъка. Както е известно, тялото може да живее няколко седмици без храна, няколко дни — без вода, но без кислород не може да живее повече от няколко минути.

В сравнение с другите органи мозъкът се нуждае от повече кислород. Ако не получи нужното количество, започват умствени разстройства, негативно мислене, депресии и последващите ги разстройства на слуха и зрението. Най-главната причина за остаряването е недостатъчното и нередовно дишане и съответно — снабдяването на клетките с кислород. Недостатъчният му прием и недостигът му в мозъка води до негативни реакции и депресии. Акутното разстройство на циркулацията, спиращо притока на кислород към сърцето, често причинява сърдечни кризи; спре ли притокът на кислород към мозъка, се стига до мозъчен кръвоизлив. Списъкът на неразположенията и заболяванията, причинени от недостатъчен прием на кислород, е дълъг. В заключение можем да кажем, че кислородът е много важен и нужен за качествен и здравословен живот.

Човек, който не диша дълбоко, се чувства постоянно уморен, нервен и непродуктивен; има проблеми със съня. Поради това започва деня зле и го приключва зле. Ако този цикъл продължи, се стига до отслабване на имунната система и увеличаване на проблемите.