Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nefesle İyileşme, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Мустафа Картал

Заглавие: Лечебно дишане

Преводач: Елен Кирчена

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: турски

Издание: първо

Издател: Сиела

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: ръководство

Националност: турска

Печатница: Печатна база СИЕЛА

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Редактор: Ганка Петкова

Коректор: Стела Зидарова

ISBN: 978-954-28-1182-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2332

История

  1. — Добавяне

Изкуствено дишане

Целта на изкуственото, или наричано още спасително, дишане е да се задоволи външно нуждата от недостиг на кислород. Любопитно е как спасителят дава на нуждаещия се кислород, вдъхвайки му употребения въздух от дробовете си. Само 4% от 21% кислород в атмосферата се преработват, останалите 17% се връщат при издишване. Така че до прекратилия дишането си човек ще достигне достатъчно количество кислород, стига обдишването да започне веднага. То се прилага по няколко начина: уста в маска, уста в уста, уста в нос и уста в стомах.

Изкуствено дишане с маска

При изкуственото дишане могат да се използват подръчни материали. Един от тях е маската за ръчно обдишване, позната като „амбу“. Тя се поставя върху устата и носа на болния и през дупката върху нея се подава въздух.

Изкуствено дишане уста в уста

Прилага се, когато дишането на болния е спряло или когато дишането му не е достатъчно често и дълбоко, за да поддържа живота му. За този вид изкуствено дишане се изисква отворен дихателен път. Поради това, както споменахме, главата на пациента трябва да е в подходящо положение.

Стъпки при изкуствено дишане

— Проверете дали болният е в съзнание.

— Отворете дихателните пътища на болния, като повдигнете брадичката и отведете челото назад.

— Проверете дали диша.

— Притиснете с два пръста носа му.

— Сложете предпазно устройство (например марля) върху устата му, за да избегнете директния контакт.

— Обхванете с вашите устни устата на болния и вдухнете въздух, като същевременно с поглед следите дали гръдният му кош се повдига. Всяко вдухване трябва да е с продължителност 1 секунда.

 

 

Ако въпреки изкуственото дишане състоянието на болния не се подобри спонтанно, проверете каротидния му пулс[1]. Ако въпреки пулса няма дишане, подавайте дъх на всеки 5 секунди и проверявайте пулса му на 2 минути. След възстановяване на дишането на болния прекратете изкуственото дишане. След изкуствено дишане пулс се губи при някои от следните случаи:

— Устата на спасителя не покрива изцяло устата на болния.

— Ако е използвана маска, тя не е поставена правилно.

— Ноздрите на болния не са достатъчно запушени с пръст.

— Главата му не е в правилно положение.

— Устата му не е достатъчно затворена.

— В дихателния път са заседнали остатъци от повръщано или кръв.

Изкуствено дишане уста в нос

Препоръчва се при невъзможност за дишане уста в уста. Обикновено се прилага при пациенти без зъби. Макар начинът да е същият като при уста в уста, има и някои различия. За да се осигури проходимостта на дихателния път и главата да се поддържа в правилно положение, едната ръка се поставя върху челото на пациента, а с другата се запушва устата му. Носът остава открит. След затварянето на устата подаването на въздух става през носа. Носът е открит, а устата — леко отворена, за да се осигури свободното изпускане на дъх.

Изкуствено дишане при деца и бебета

Стъпките и начинът на прилагането им са като при възрастните. При възрастните обаче броят на обдишванията са 8–10 в минута, а при децата и бебетата 12–20. Ако главата бъде повдигната максимално, както при възрастните, ще се запушат дихателните пътища. И още една разлика: при децата и бебетата обдишването се прави едновременно през носа и устата, защото разстоянието между носа и устата при тях е много по-малко.

Вкарване на въздух в стомаха

Понякога, ако при запушен дихателен път или по невнимание, се вдъхне повече или с по-голямо налягане въздух, той може да влезе в стомаха на пациента и да предизвика подуване. Ако е леко, не е фатално, но при анормално подуване на стомаха има риск да възникнат два проблема.

Първият е да се намали обемът на белите дробове, защото изпълненият с въздух стомах е оказал натиск върху диафрагмата. Вторият е евентуално изливане на стомашното съдържание в дихателния път и изкарването му чрез повръщане. И в двата случая дихателният път може да се запуши, стомашното съдържание да изпълни белите дробове и да разруши тъканта им. За да не премине въздух в стомаха на болния, главата му трябва да бъде в съответното положение и да му се вдъхне силно и много въздух. Погрешното положение на главата може да причини запушване на дихателния път. Влезе ли въздух в стомаха, бъдете готови за повръщане и положете пострадалия настрани, за да не получи запушване на дихателния път.

Методи на изкуствено дишане

При методите с вкарване и изкарване на въздух, натиск, дишане уста в уста, за вдишването и издишването се правят упражненията вдишване — издишване. При натиск издишването е активно, а вдишването пасивно.

Метод за вдишване и издишване на Холгер-Нилсън

В белите дробове се вкарва 500–1600 см3 въздух. Болният се полага за 10–12 минути по корем и след това ръцете му се вдигат нагоре, за да се опъне гръдният мускул и да се разшири гръдният кош. Натиска се силно върху гръдния кош. При полагане по гръб се използва метода „силвестър“. Ръцете се издърпват назад (вдишване). После се поставят върху гърдите и се натиска (издишване).

Начин за натиск Сарпи-Сафер

При възрастния, легнал хоризонтално, се натиска от кръста нагоре към ребрата. При отпускане вдишването става естествено. Така влиза 400–600 см3 въздух. При дете, то стои право, наведено напред под ъгъл от 45 градуса. При дишане уста в уста едната ръка се поставя на тила, а другата запушва носа.

Снабдяване с кислород

Най-важното условие за живот е достатъчното количество кислород. В среда без кислород метаболизмът на клетките се забавя. Някои дори умират за около 30 секунди.

Фактори, възпрепятстващи приема на кислород

— Намаляване капацитета на кръвта за пренос на кислород;

— Ниско процентно съдържание на кислород в поетия от дробовете въздух;

— Намаляване на дебита на сърцето;

— Травми и заболявания;

— Забавен метаболизъм;

— Аномалии в движението на гръдния кош;

— Бременност, затлъстяване, тютюнопушене, медикаменти, стрес, безпокойство.

Признаци за недостиг на кислород

— Ускоряване на пулса;

— Учестено, повърхностно или затруднено дишане;

— Умствени разстройства;

— Безпокойство и тревога;

— Междуребрена невралгия, цианоза[2];

— Проблеми в очната ретина, мозъка, сърцето и белите дробове.

Причини за недостиг на кислород

— Намаляване нивото на хемоглобин в кръвта;

— Ниска концентрация на кислород във въздуха;

— Недостатъчно снабдяване на тъканите с кислород;

— Намаляване на способността на алвеолите да преработват кислорода.

Последици от кислородната недостатъчност

— Внезапна промяна в зрителните възприятия;

— Нарастващо безпокойство;

— Спад на мозъчната дейност;

— Нарушение на мускулната сила и координация;

— Учестяване на сърдечните удари и повишаване на кръвното налягане.

Мерки за възстановяване на нормалното дишане

— Заемане на подходящо положение за разширяване на гръдния кош;

— Честа промяна на положението на продължително лежащи пациенти;

— Насърчаване и подкрепа за движение и ставане от леглото;

— Осигуряване на положение за дълбоко вдишване и изкашляне, както и приучване към упражнения за такива и насърчаване за изпълнението им;

— Осигуряване на достатъчно овлажняване на мембраните на дихателния тракт;

— Намаляване до максимум на вредни причинители, като тютюнопушене и замърсен въздух, с оглед да се осигури здравословна среда.

Дихателни техники при проблеми с дишането

В наше време при лечението на много заболявания или за облекчаване на симптомите на някои неразположения дихателните техники се използват в световен мащаб.

Особено през последните години въпреки недостатъчните доказателства и не особено популярни разработки по темата в Европа, Америка и Австралия масово се провеждат директни опити с дишането. Увеличаването на такива изследвания и на броя на професионалистите по обучение в тази сфера допринася за значителния ръст на използваните методи. От 2001 г. насам здравната каса в Швейцария е поела заплащането при лечение чрез дихателни техники. Практикуването на техниките се променя в зависимост от убежденията, религията, начина на живот и културата на пациента. При анкета сред предпочелите дихателните техники е установено, че те по-успешно контролират заболяването си, вземат по-категорично решения (тоест прилагат техниките по своя воля) и се чувстват по-уверени при изискваните в процеса на лечението упражнения.

Отчита се, че най-добре се повлияват хронично болните. Но опасното при тези техники е, ако прилагащият ги пациент отложи или се откаже напълно от необходимите за лечението му традиционни медицински способи.

При направените изследвания се установява, че при хронични заболявания много често се прилагат дихателни техники. 59% от пациентите с дихателни проблеми във Великобритания са пробвали дихателните техники. Това потвърждава колко висок е този процент. Най-популярният метод, избиран от родителите за децата им, са техниките за дишане. А най-използваната от възрастни астматици терапия е самовглъбяването и дихателните техники. В проведените изследвания прави впечатление, че процентът на използване на различните методики дихателните техники нарастват с всеки изминал ден. Същите изследвания сочат като най-използвани сред другите методи пъдпъдъчите яйца — 79%, билките — 31% и дивия пчелен мед — 26%.

При изследванията на Берумен и колегите му в Испания е установено, че страдащите от астма и алергия най-често предпочитат дихателните техники като алтернативен метод на лечение. Изследванията на Бланк и колегите му в САЩ показват 24% предпочитание на фитотерапия, 18% — на кофеинотерапия и 22% — на дихателни техники.

Според проучванията в пет големи болници в Сингапур от 822 пациенти с дихателни проблеми 27% са съобщили, че през предходната година са използвали техниките. Дихателните техники най-масово се използват от мъже с китайски произход, продължително боледуващи астматици в среден или висок стадий и от пациенти, при които лечението през предходните години не е дало задоволителен резултат.

В проучване сред 373 астматици на „European Community Respiratory Health Survey“ през 1990–1992 г. са посочени само 3%, използвали техниките; в проучването за 1997 г. те са 11%, а за 2003 г. — 41%.

В проучванията си Шафер съобщава за 30% алергично болни, използвали дихателните техники; Сандор посочва 26,5%. В болниците този процент достига 50. Отчетено е най-масово използване на техниките от млади жени с висше образование. Най-бързо подобрение се наблюдава при астмата. Изследванията в тази област показват още намаляване на пристъпите и приема на медикаменти и повишение на дихателната проходимост.

Дихателните техники оказват положително въздействие и върху възпалителни заболявания от типа на задуха и ревматоидния артрит. Наблюденията показват, че при точно съблюдаване на предписанията се понижава приемът на медикаменти, нуждата от спешна помощ и се повишава тонусът.

Въпреки малкия брой наблюдения вече е известно, че биофидбекът[3] и холотерапията[4] намаляват нуждата от прием на преднизолон и облекчават симптомите. Един анализ сочи, че подготовката на психиката, изразяваща се в образование, поведенчески умения, съзнателно лечение и търсене на съвет може да намали астматичните пристъпи, да подобри функцията на белите дробове, да доведе до синхрон с терапията и да подпомогне подобряването, както и да намали нуждата от болнични грижи и прием на медикаменти.

Дихателни упражнения

Използват се масово при белодробни заболявания. Съобщава се и за много положителни резултати. Наблюдавано е подобрение на астматични симптоми при болни в среден или висш стадий, които са били обучени как да развият дихателните си мускули; намаляло е използването на агонисти[5], по-рядко се прибягва до болнично лечение и спешна помощ, а от болниците са изписани повече пациенти с подобрение.

При пилотно изпитание с 30 болни, приложили китайски методи, съчетаващи движения, медитация и дихателни практики, е постигнат спад на свръхнапрежението, намаляла е нуждата от болнични грижи и спешна помощ и е възстановено психическото равновесие на пациентите.

Методът Бутейко

Това е най-ефикасният научен немедикаментозен метод при лечение на астма и други дихателни заболявания. Твърди се, че има голям потенциал, но досега съществуват само частични, а не експериментални проучвания. При тях е установено, че методът Бутейко намалява нуждата от интубатори и агонисти, повишава жизнените показатели и няма странични ефекти.

Ако методът Бутейко се използва вместо бронходилататори, могат да се овладеят симптомите на стягане в гърдите и да се намали честотата и силата на кризите. Докладвано е за образуване на по-малко количество мукус[6], по-редки стягания в гърдите и повишаване на енергията за сметка на използваните медикаменти.

Методът Бутейко е демонстриран в Австралия през 1994 г. под ръководството на Мичъл и Бризбейн с подкрепата на „Australian Association of Asthma Foundation“. Две изследвания в Русия също доказват ефикасността му.

За да изследва метода Бутейко, Бризбейн е провел тест с 39 астматици. Три месеца те са провеждали лечение с бронходилататор, а след шестседмично прилагане на метода Бутейко групата е показала подобрение с 54% на жизнените показатели.

При пациенти, приложили метода Бутейко след тримесечна употреба на бронходилататори, е наблюдавано намаление на хипервентилацията[7]. Мотина и колегите му съобщават, че приложилите метода Бутейко астматици са успели да контролират пристъпите и задълбочаването на болестта, без да използват медикаменти.

Подобряване на дишането

Задухът е най-големият проблем за пациентите с дихателни заболявания. Поради отслабване на дихателната мускулатура, резултат от увеличаване на механичното напрежение, нараства желанието на човек да поеме повече въздух, възникват нарушения в обмяната на кислород и въглероден диоксид, запушва се дихателният тракт и възникват проблеми при обмяната на веществата, които водят до задух.

Подобряването на дишането, лечението на трайни или временни неразположения (било по рождение, било придобити), на напълно или частична загуба на трудоспособност води до независимост в ежедневието. Подобряването на дишането изисква многостранен подход. За физически неравностойните пациенти е нужна физиотерапия и програми за възстановяване, специфични за различните заболявания и пациенти. Прилаганите програми нямат общоприет стандарт.

Една от главните цели на подобряването на дишането е да се успокои трудно поеманият дъх. При пациенти със задух затрудненото поемане на дъх влияе прогресивно отрицателно върху физическия капацитет. В тези случаи за облекчаване и контролиране на дишането се препоръчват упражнения за активно дишане и релакс, правилна стойка, контролиране на дихателния ритъм, диафрагмено дишане, заздравяване на междуребрената мускулатура, преструктуриране и регулация на дишането.

Чрез тези практики се постига равномерно дишане, приема се достатъчно количество кислород, повишава се мускулната сила, по-лесно се поема въздух и се повишава жизненият тонус.

Чрез регулиране на правилните движения между ребрата и диафрагмата, при страдания като задух и астма се целѝ да се понижи напрежението в гръдния кош, да се повиши здравината на мускулатурата и съпротивителните сили.

Понижаване на високата активност на гръдния кош

За понижаване на високата активност на гръдния кош, водеща до разстройства в дишането, се прилагат техники за релаксиране, дихателен контрол и пренастройка на горното дишане. Целта е то да бъде отхвърлено, за да се възстанови съотношението между подходящата дължина и напрежение на дихателните мускули.

Упражнения за отпускане

Стресът от задуха причинява повишаване на мускулното напрежение. За регулирането на това състояние са нужни промени в стойката на тялото. Една от причините за задуха е загубата на налягане, необходимо за еластичното обтягане на белодробния апарат. Един от най-старите известни методи за релаксиране е съзнателният контрол над дишането.

При сравнение на контролна група с пациенти, които имат проблеми със сърдечната честота и дихателния ритъм при задух, и особено при случаи на затруднено дишане, се наблюдава, че щом пациентите установят контрол върху дишането, сърдечната им честота веднага намалява, а сърдечният ритъм постепенно спада.

Дишане пред свити устни

Това е активно и продължително издишване с леко издухване на въздуха през полупритворена уста, за да не се запуши дихателният тракт. И понеже устните са леко отворени, при издишването възниква налягане, равно приблизително на налягането на 5 см воден стълб, което предотвратява запушването на малкия дихателен път. Сравнено с обикновеното дишане, това дишане понижава дихателния ритъм, напрежението при дишането и налягането на въглеродния диоксид, повишава капацитета на белите дробове и насищането с кислород. Някои сами стигат до тази техника, други — не. Приложена към пациенти с дихателни проблеми, тя води до увеличен капацитет на белите дробове и намалява ритъма на дишане.

С това упражнение Бреслин доказва как през целия процес на дишане се засилва участието на гръдния кош и помощните дихателни мускули, а напрежението на диафрагмата спада. Това предотвратява затрудненията при дишане.

Гаро и колегите му са проучили промените по време на тази практика. Преценили са ги чрез теста с ходене на две групи: при едната болните са дишали чрез техниката на свити устни, при другата са дишали нормално. След края на теста участниците в първата група са показали по-добри резултати на ритъма на дишане и на възстановяване в сравнение с участниците във втората. Най-масово спадането на дихателния ритъм при затруднено дишане е било наблюдавано по време на почивка. В резултат дишането през свити устни е било признато като най-ефикасно за повишаване на обмяната на кислород и въглероден диоксид и намаляване на затрудненията при дишане. По време на пристъп заради затрудненото дишане хората с намален натиск за еластичен откат полагат допълнителни усилия, а прилагайки тази техника, изпитват облекчение.

Пристъпване към вдишването през свити устни

Преди да започнете ежедневната програма от физически и дихателни упражнения, винаги трябва да затопляте белите дробове. Вдишването със свити устни преди началото на упражнението повишава функционирането на белите дробове. Без съмнение, веднага ще усетите ефекта на това само десетминутно подготвително упражнение.

Притворете устни така, че да позволите през тях да преминава малко въздух. Въпреки притворените устни се постарайте да вдишате силно и после също силно да издишате отново през свити устни. Чрез движението на стомашните мускули навътре и навън и на диафрагмата нагоре-надолу се постарайте да поемете достатъчно въздух и да го изтласкате. Издишвайте през устата със свити устни. Ако издишвате два пъти повече време, отколкото времето, за което поемате въздух, ще изкарате от дробовете си всичкия въздух.

Научете се да вдишвате и издишвате през свити устни и правете това упражнение преди и след другите упражнения. Преди и след тях правете и движенията за затопляне и охлаждане. Следете вдишванията и издишванията си. Постарайте се по време на упражнението също да дишате през свити устни. Това се препоръчва особено на астматици при ходене и преди преминаване към упражненията за дълбоко дишане. За да успеят хората с много затруднено дишане да изпълнят спокойно упражнението, полезно е да приложат посочените по-долу допълнителни техники.

Движете се бавно. При придвижване на кратки разстояния (например вкъщи до банята или до кухнята) хронично страдащите от задух обикновено много бързат от страх да не им свърши въздухът. Това още повече затруднява дишането им. Постарайте се да не бързате. И докато вървите, се концентрирайте върху дишането си. Най-подходящо при ходене е бавното, стабилно дишане.

Всеки, страдащ от ХОББ[8], трябва да става от леглото и да прави физически упражнения, съчетавайки ги с дишането. Започнете с една минута дневно. На всеки час оставете другите занимания и изминавайте разстоянието от единия до другия край на стаята или обикаляйте около стола. Докато ходите, на едната стъпка поемайте въздух, на другата го изпускайте. Повторено десет пъти на ден това упражнение, е достатъчно като натоварване.

След като се почувствате укрепнали, увеличете натоварването. Ако успеете да вървите повече от минута без затруднения, увеличете времето за движение на две минути. От това старание ще се почувствате горд със себе си. Най-ценното в упражнението е, че човек се чувства добре физически и психически. А ако можете да плувате или да се разхождате, това ще ви изкара от къщи и сам ще се изненадате как всяко упражнение повишава качеството на живота ви.

Конфигуриране на гръдния кош

При използването на дихателните техники една от специфичните цели на физическото лечение е да се промени конфигурацията на съставните части на гръдния кош. Поради мускулно напрежение, загуба на еластичния откат и промени в стойката, при хора с хронична астма трябва да се приложат упражнения, които да разширят гръдния кош и да променят стойката.

В контролиран тест Колаковски и колегите му са изпробвали как упражнения за отпускане и упражнения за конфигуриране на гръдния кош въздействат на страдащи от емфизем.

Установено е разширяване на гръдния кош и увеличаване на капацитета за прием на кислород, който се е задържал на същото ниво 4–5 минути след края на упражненията.

Обучение за развитие на дихателната мускулатура

Развитието на дихателната мускулатура и упражненията за нейното укрепване си влияят взаимно. Дихателните упражнения обезпечават заякването на мускулите, намаляват затрудненията при вдишване, защото се облекчава натовареността на мускулите, а дихателният капацитет се развива така, че да остане на най-високо ниво. От своя страна, по този начин се увеличава и капацитетът за извършване на упражнения. Обучението по дишане и поддържането на стойката засилва връзката между дължината и напрегнатостта на мускулите или между силата и издръжливостта на дихателните мускули. Освен това повишава и ефективността на цялостното действие на гръдния кош. А това води до засилване на движенията на диафрагмата нагоре-надолу като бутало и до положителни промени в капацитета на белите дробове.

Съкращение на коремните мускули при издишване

Съкращенията на коремните мускули при издишване разпъват диафрагмата до оптимална дължина, а активното издишване повишава натиска за еластичен откат на диафрагмата и гръдния кош. Избутването на дъха спомага този натиск да се освободи и след като мускулите се отпуснат, да се всмукне следващата порция въздух. При здравите хора тази система се задейства при високо дишане, а при обострен задух съкращението на коремните мускули не се променя дори в състояние на покой. Активното издишване повишава натиска на диафрагмата, за да се изкара въздухът.

При проучване на влиянието на активното издишване като допълнение към упражненията за акутен задух Каскари и колегите му са забелязали следното: когато пациентите правят едновременно упражнения по ходещата пътечка и упражнения по дишане, велопоказателите отчитат при тях по-голям приток на кислород в сравнение с притока на кислород на пациентите, които правят упражнения само по бягащата пътечка. За облекчаване на затрудненото дишане се използват различни положения на тялото. При задух изключително полезно е привеждането напред. Влиянието на тази позиция не е свързано със силата на напора в дихателния тракт, с промяната на броя дишания в минута или с насищането с кислород. Наведената стойка влияе пряко за облекчаване на дишането. В резултат на тази практика и на положителната промяна в съотношението между дължина и напрежение на диафрагмата, се наблюдава подобряване при затрудненото дишане. В допълнение, приведената стойка с отпуснати ръце подпомага гръдния кош и облекчава помощните мускули.

При тази стойка Банзет и колегите му са установили увеличаване на дихателния капацитет и при здрави хора. Оставането в приведено положение с изправена глава обезпечава участието на вратните мускули в издишването.

Бележки

[1] Каротидният пулс се измерва, като се постави показалецът и средният пръст върху сънната артерия, намираща се встрани от трахеята под челюстта. — Б.пр.

[2] Цианозата настъпва при недостатъчно насищане на артериалната кръв с кислород; най-често това се случва при заболявания на белите дробове. — Б.пр.

[3] Биофидбек — специална техника на резонансно диагностициране. — Б.пр.

[4] Холотерапия — лечение чрез дишане. — Б.пр.

[5] Селективните бета-2-адренорецепторни агонисти (или бета-2 агонисти) са най-популярни като лекарства за астма, или бронходилататори. — Б.пр.

[6] Мукус — слузеста течност, която се секретира от цервикалния канал. — Б.пр.

[7] Хипервентилация — необичайно бързо и дълбоко дишане. — Б.пр.

[8] ХОББ — хронична обструктивна белодробна болест. — Б.пр.