Мустафа Картал
Лечебно дишане (3)

Подобряване чрез дихателни техники

Прилагането на техниките за дишане, познати като механизъм за задълбочено мислене, достигане до същността, промяна на битието и отключване на животворната енергия са известни повече като методи за умствено разтоварване и борба със стреса.

Днес положителните науки вече приемат тези методи, които намаляват тревогите и напрежението, успокояват мислите, допринасят човек да се чувства удовлетворен и способстват да издържа на болка. По тази причина през последните години те масово се използват във всички сфери на медицината. Първоначално ги прилагаха за подобряване на здравето и качеството на живот въобще, а сега специално ги препоръчват в превантивната медицина и като лечение на подлежащи на продължителна терапия сърдечни и онкологични заболявания, диабет, парализа.

Дихателните практики са много съществени за засилване на съпротивителните сили на пациента и за цялостното укрепване на организма му. Същевременно сами по себе си те оказват лечебно въздействие. Влияят положително при възстановителните процеси и съкращават периода на лечение. Известни са и като много полезни помощници, особено при онкологични заболявания. Имат широк спектър на въздействие най-вече защото задействат ендогенните^[1] механизми в организма.

При различни изследвания на тези методи, прилагани при лечение на панически пристъпи, на стрес, депресии и подобни психически разстройства, е установено, че те забавят сърдечния ритъм, подобряват кръвообращението, понижават кръвното налягане, адреналина и холестерола, уравновесяват мозъчните полукълба и намаляват разхода на кислород.

Прилагането на дихателни техники дава възможност на индивида да използва собствената си енергия и да осъзнае силата на мисълта.

Постоянното следене на дишането само по себе си допринася състоянието на организма да се подобрява. Докато проследяваме как вдишването и издишването се повтаря, мозъчният ритъм се успокоява. Това е предпоставка да достигнем високо ниво на съзнанието, ниво отвъд мисловното. То е и огромна възможност да постигнем спокойствие и щастие, защото насладата, изпитана в такъв момент, е несравнима с насладата, изпитвана в познатата ни реалност.

Особено в онкологията прилагането на техниките за дишане, които са алтернатива на познатите лечения с медикаменти, операции и лъчетерапия, са изключително ефективни за възстановяване на психическото състояние на пациента и за повторното пробуждане на желанието му за живот. Чрез тези практики болният се чувства по-силен; понася по-леко болките и терзанията. Докато се бори с трудно лечимата болест, се подобрява и психическото, и физическото, и общото му състояние. Тези практики се препоръчват предимно при онкологични, сърдечни и други хронични болести, защото тъкмо пациенти с такива страдания са се възстановили; практиките са подобрили психическото им състояние, допринесли са да се освободи хормонът ендорфин^[2], възвърнали са болния към живот и са допринесли за по-успешното му лечение.

Като достигне до определено ниво в дихателните практики, човек започва да контактува със същността си. С времето този контакт се задълбочава дотолкова, че обхваща всички мисли и чувства. Физическото тяло, чувствата и мислите се обединяват в едно цяло. Тогава практикуващият престава да се пита положителни или отрицателни са мислите и чувствата му, и започва да приема действителността такава, каквато е. Дихателните практики заземяват натрупаната в тялото енергия и изхвърлят умората. Повишават умствената концентрация и успокояват. И обикновено приемът на болкоуспокояващи става излишен. Ако помислите за мозъка, който ни позволява с голяма точност да схванем много свръхестествени явления и при висока концентрация върши чудеса, възгледите ви ще се променят.

От настоящето си ниво науката невинаги успява да обясни всичко. Вместо предубедено да отричаме тотално тези практики, по-добре е да проучим темата и да изследваме получените резултати.

На много места в света онколози изпращат пациентите си при специалисти по терапия чрез дишане. Изключително полезно е дихателните практики да се превърнат в начин на живот. Днес, управляван от егото си, човекът живее във век на разпадане на ценностните системи, страхува се от бъдещето и губи посоката си, но вслушвайки се във вътрешния си глас, той може да надмогне трудностите и да подобри състоянието си. А състоянието на болния не се подобрява чрез практиките директно; то е резултат от това, че се научава да се подхранва от същността си. Дихателните практики освобождават от предубеждения всеки, предпочел позитивното мислене като степен на развитие или превърнал позитивизма в начин на живот. Те създават у него умението да се отнася безпристрастно към хората и събитията и разбирането да е еднакво дистанциран, без да отделя или отхвърля каквото и да било. При такова ниво на съзнанието човек изпитва безусловна обич и приема нещата такива, каквито са. В нас са заложени различен вид знания за вселената. Добре е, преди да сме се разболели и преди да сме излезли от кондиция, да се научим да използваме тази сила, та винаги да сме една крачка напред. Запазването на здравето и воденето на възможно най-пълноценен живот са важни, затова човек непременно трябва да се научи да използва силите си чрез техниките за дишане.

Ако сте решили да се лекувате, използвайки енергии, значи вече го правите. Намерението е същността на всяко нещо. Щом решите да приемете нещо, то вече се осъществява. А осъществяването зависи от чистотата, искреността и силата на вашето намерение. Ако искате да станете лечител, който използва дихателните техники, преди всичко трябва да се вгледате в себе си, да застанете лице в лице със себе си и същността си, за да се излекувате. А лекувайки себе си, може да помогнете и на другите.

Оздравяването на отделната личност допринася за оздравяването на цялото общество. Когато здравословното състояние на един човек се подобрява, околните се възползват от това в най-висша степен, независимо дали имат представа какво се случва, или не. Семейството, колегите, приятелите и познатите, случайно контактуващите, съкварталците, съгражданите, сънародниците — изобщо всички наоколо се влияят един от друг. Помощта, оказана на някого от тези хора, е всъщност помощта, която си оказвате лично. Вашето оздравяване въздейства върху всеобщото здраве.

Оздравителният процес зависи главно от намерението, от решението да се случи и от това да приемете решението. Подобрението няма крайна граница. Важно е да знаете, че винаги има и по-добро. Приемете ли подобрението като разширяване на границите на възприятието, ще установите, че колкото повече се разширява възприятието, толкова по-добре се чувствате вие самите. Защото вас ви тревожи онова, което отказвате да приемете. Колкото повече се увеличава количеството на възприетото от вас, толкова повече намалява количеството на тревогите ви. Ако си мислите „Не мога да приема това“ или „Не мога да го преглътна“, но желаете да промените нещата, то техниките на дишане ще увеличат енергията ви, ще засилят волята ви и ще улеснят възприемането им. Когато започнете да прилагате съзнателно техниките на дишане 24 часа в денонощието, ще започнете да разбирате, че и подобряването настъпва 24 часа в денонощието, а промяната, подобряването и възприятията ви възникват във всеки миг съзнателна работа.

Ние не приемаме достатъчно кислород, защото не знаем да дишаме правилно. Ако мускулът на диафрагмата, който по рождение работи прецизно, не се използва правилно поради отпускане, причинено от страхове, тревоги и начина ни на живот, ние не можем да използваме пълния капацитет на дробовете си.

Ето малко факти: човек, който не отдава внимание на дишането си, използва само 10% от капацитета на дробовете си; който работи за подобряване на дишането си, използва 30%; добрият терапевт по правилно дишане използва 50%. Повишаването дори само от 10% на 30% води до невероятни промени в живота. А най-лесният път да се постигане това е, като се възстанови вродената перфектна дейност на диафрагмата. Помислете как в болницата гръмва първият вик на новородено с тегло 2–3 кг, независимо от малкия капацитет на дробовете му. Силата на звука, резултат от правилното използване на диафрагмения мускул на бебето, е непостижима за възрастен с 40 пъти по-голям капацитет на дробовете. Докато бебето расте, то престава да използва диафрагмата си вследствие на навиците, придобити от съвременния начин на живот, и с течение на времето тя става напълно пасивна. След седмата година от развитието си в резултат на редица фактори, включително липсата на всякакво обучение или напътствие как да се диша правилно, диафрагмата окончателно престава да функционира пълноценно. Но ако човек започне да използва правилно диафрагмата, той фактически започва правилно да поема въздух и така ще доставя достатъчното количество кислород в организма.

При правилно използване на диафрагмата парасимпатиковият дял на мозъка функционира пълноценно. Диафрагменото дишане, синоним на единство, заменя горното дишане, синоним на поляризация, и така се отваря пътят на осъзнаването, или с други думи, на пробуждането/просветлението.

Просветлението се реализира чрез точното практикуване на дихателните техники, които издигат до най-високо ниво енергийната дейност и съзнанието.