Мустафа Картал
Лечебно дишане (22)

Имате ли достатъчно доставчици на кислород?

Съвършеното дишане не се ограничава единствено с достатъчното дишане и издишване от белите дробове. Важно е да се доставя достатъчно количество кислород в дробовете и клетките, за да се удовлетворяват нуждите им. Дали дишането е добро, се разбира чак след като чрез действията на диафрагмата дробовете се изпълнят с въздух. Дишането е добро, ако този въздух им подаде достатъчно количество кислород, а той отиде до всички клетки.

Мнозина имат дълбоко и достатъчно дишане, което пренася нужния кислород до дробовете, и все пак някои хора не могат да се разминат със задъхването, отпадналостта и постоянното боледуване, страдат от проблеми с паметта и концентрацията. Причината е следната: достатъчното дишане пренася до дробовете кислород, но не го доставя в достатъчно количество на тялото, затова нуждите от кислород на клетките, органите, хормоните и особено на мозъка остават незадоволени. Първостепенна причина е недостигът на еритроцити и хемоглобин, които са носители на кислорода в кръвта до тъканите.

Когато имате достатъчно еритроцити и хемоглобин, кислородът от дробовете ви стига до всички клетки така, че да удовлетвори нуждите им. Хемоглобинът, който прихваща кислорода в белите дробове и го разпраща по клетките, същевременно обира въглеродния диоксид, използван от клетките, и превърнат вече в газ, го пренася до белите дробове.

Еритроцитите пък са доставчиците, които задоволяват нуждата от енергия в тялото ни. Те обслужват с енергия всички клетки и събират отпадъците от храната им. При еднократно изпомпване на кръвта от сърцето към организма с кислород едновременно се снабдяват 100 трилиона клетки и същевременно се събира въглеродният диоксид от 100 трилиона.

Еритроцитите, произведени от съответните стволови клетки в костния мозък, съдържат хемоглобин, който е съставен от четири вида желязо. Именно хемоглобинните протеини пренасят кислорода. Една еритроцитна клетка, съдържаща хемоглобин, живее най-много четири месеца. Средно от 4 грама желязо в човешкия организъм 65% се намират в хемоглобина, 10% — в миоглобина, а останалото количество — в черния дроб, бъбреците, далака, костния мозък и други органи.

Упражненията по дишане целят посредством техники за задържане на дъха, създаване на дихателни паузи и намаляване на вдишванията за минута да се постигне перфектно дишане. В началото на упражненията обаче тялото трябва да се пренастрои. Докато влезе в крак с новия дихателен модел и техниките за достатъчно дишане, организмът започва да увеличава броя на еритроцитите, които пренасят кислорода и въглеродния диоксид. Но за да се увеличи броят на еритроцитите, е необходимо да се набави достатъчно количество от елемента желязо — основната съставка на хемоглобина. Поне няколко месеца, докато се прилагат техниките, е необходимо организмът да приема чрез храната достатъчно количество желязо.

Продуктите от животински произход съдържат повече желязо, отколкото растителните продукти. Най-наситени с желязо са месото и костният бульон, яйчният жълтък, черният дроб, бъбреците, далакът; по-малко съдържание на желязо имат сухите бобови култури, ядките, спанакът, зелените зеленчуци и плодовете. За по-добрата резорбция на желязото много важен е приемът на витамин С.

Теинът, кофеинът, млякото и млечните продукти пречат за резорбцията на желязото. Ето защо през целия период, докато се изпълняват дихателните упражнения, е препоръчително да се намали приемът на чай, кафе, айран и млечни продукти, а най-добре е те изобщо да не се консумират. Малко желязо се резорбира от храна, приготвена в алуминиеви съдове, в съдове от неръждаемо желязо или ламарина. И от храна, престояла в консервна кутия, се резорбира малко желязо.

Големи количества аспирин също възпрепятстват резорбцията на желязо. А понеже витамин C повишава резорбцията, най-правилно е той да се приема заедно с богатите на желязо животински продукти. Например много добри комбинации са яйца с портокалов сок или домати; кюфтета със зелена салата; черен дроб с лук и пр.

— От черния дроб и далака се резорбира 30% от съдържащо се в тях желязо;

— 25% от телешкото и овчето;

— 20% от пилешкото и рибните продукти;

— 15% от яйцата;

— 20% от бобовите продукти;

— 8% от зелените зеленчуци;

— 4% от зърнените храни.

Докато прилагаме дихателните практики, за да постигнем перфектно дишане, важно е да консумираме храни, които подпомагат резорбцията на желязото, за да се регулира правилното функциониране на организма.

pH, киселинно — алкално равновесие в организма

Терминът pH е въведен през 1909 г. от Соренсън. Това е негативен логаритъм на концентрацията на водородни катиони (Н+), тоест pH=log(Н+). pH на чистата вода при 25°С=log(Н+)=(–7). Такива разтвори са неутрални, с други думи, не са нито киселинни, нито алкални. Разтворите, при които стойността на pH е от 1 до 7 са киселинни, а когато стойността на pH е от 7 до 14 разтворите са алкални. Ако pH клони към 1, нараства киселинността, ако клони към 14, нараства алкалността.

pH на кръвната течност е около 7,4 — значи кръвта е слабо алкална. pH на урината е около 5–6, значи тя е слабо киселинна. Киселините отдават протони, а алкалите ги приемат.

За човешкия организъм е присъщо клетките да функционират в леко алкална среда (pH е приблизително 7,4). Ако pH клони повече към алкалност или киселинност, дейността на клетките се разстройва. Поради това в човешкия организъм има механизми, които да поддържа pH в оптимални граници.

За да се запази оптималното ниво на pH в организма, важна роля играят йонизираните металоиди, тоест преносителите на електрическия товар (електролитите). Сярата, хлорът, фосфорът и някои други елементи създават киселинността в организма; натрият, калият, калцият създават алкалността.

Организмът приема елементите, които образуват основи, чрез храната и трапезната сол. В резултат те влизат в реакция с киселините и ги неутрализират. Понеже протеиновите храни са богати на сяра и фосфор, те са алкални храни. Съдържанието на повече киселинни или алкални вещества в храната не нарушава pH на организма, защото той има механизми, които поддържат равновесието. Но когато един или няколко от тези механизми се увредят, равновесието на pH също се нарушава. Това равновесие може да се наруши и ако се консумират храни с прекомерно киселинно или с прекомерно алкално съдържание, както и ако организмът е до голяма степен лишен от тях.

При продължително напрежение тялото губи голямо количество солна киселина (HCl). Това води до понижаване на киселинността, а алкалността сравнително нараства, което наклонява pH към алкалност. Състоянието се нарича алкалоза. При силна диария тялото губи много алкали, защото секрециите в тънките черва са на алкална основа. Понеже при загубата на голямо количество алкални вещества се стига до сравнителен излишък на киселини, pH клони към киселинност. Това състояние на организма се нарича ацидоза. Част от образувания в организма въглероден диоксид се изхвърля при издишване, а останалият се превръща във въглеродна киселина (Н₂СО₃).

Когато на организма му липсват достатъчно въглехидрати — например при диабет или гладуване, — той се опитва да навакса нужната му енергия от складираните мазнини и протеини. Така възниква ацитооцетната киселина, продукт на береновия метаболизъм, резултат от изгарянето на мастните киселини. Затова при диети или диабет се увеличават ацетонът и някои други кетони в кръвта, което се нарича кетонемия^[1]. При кетонемията нивото на pH в организма клони към киселинност. И двете състояния се обозначават като кетоацидоза.

Една част от ацетона в организма се изхвърля с издишването, а друга — с урината. Съдържанието на ацетон в урината се нарича кетонурия. Мирисът на ацетон в дъха на болните от диабет или на гладуващи хора е резултат от изхвърляния при издишването ацетон.

Когато честотата на дишането ни е регулирана, киселинно — алкалното равновесие в кръвта се поддържа в нормални граници.

Когато сдържаме дъха си, водородните йони се увеличават, въглеродният диоксид е повече, а pH ниско. Тоест, средата е киселинна. За да се нормализира това, химиорецепторите възбуждат центъра на дишането и го учестяват. Водородът и въглеродният диоксид спадат, а pH се вдига.