Мустафа Картал
Лечебно дишане (16)

Упражнения за подобрение на задуха

Подобрението на задуха включва методи за дишане, релаксиране и контрол над дишането. Те са полезни, защото потискат задуха, изпълват с въздух недостатъчно пълните дробове и способстват по-ефективно да се използват дихателните мускули. Техниките за контролирано дишане целят дълбоко и забавено дишане, вместо повърхностното и учестено, предизвикано от задуха.

Техники при задух

— Вдишване с навеждане напред;

— Заздравяване на междуребрените мускули;

— Релаксиране;

— Дишане през стиснати устни;

— Диафрагмено дишане;

Обикновено задухът се причинява от разнородни емоции. Възниква при взаимодействието на много физиологични, психически, социални и екологични фактори и води до вторични психически и поведенчески проблеми. За да се подобрят мускулните дихателни функции, мускулите трябва да привикнат да поемат нарастващата тежест и да издържат на умора. Това става в приведено положение. Използването на диафрагмата при болните от задух гарантира постигането на тази цел.

Вдишване с наклон напред

При навеждане напред диафрагмата се изпъва и мускулите се напрягат за удължаване. С движения надолу-нагоре като бутало на автомобилен двигател нараства и ефикасността за движението на гръдния кош.

Тренинг на междуребрените мускули

Преднамерено затруднено вдишване води до увеличаване издръжливостта на мускулите и развива способността да се вдишва при натиск. При пациенти със слаби дихателни мускули навеждането напред повишава капацитета за дишане и намалява пристъпа на задух. Целта е дихателните мускули да се заздравят, да се подобри взаимодействието между диафрагма, дихателна тръба и циркулацията на вдишания въздух.

Диафрагменото дишане дърпа въздуха към долните лобове на белите дробове. Те се стягат при вдишване. При издишване се отпускат и изхвърлят въздуха навън чрез ребрата, действащи като лък. За да контролираме честотата на дишането, при издишване си помагаме с краката, а при вдишване — с ръцете. По този начин дишането се облекчава. Благодарение на това упражнение стимулираните за вдишване гръдни мускули почиват при издишването.

За да синхронизирате движенията при контролирана честота на дишането с модела на вашето дишане, бройте при вдишване и издишване. (Например при изкачване на стълби спри, поеми въздух през носа, изкачи 4–5 стъпала издишвайки, вдишай отново и продължи да изкачваш стъпалата, докато издишваш.)

Позитивно мислене и въображение за релаксиране

Отпуснете се и известно време дишайте контролирано. Мислете за място, което ви отпуска и успокоява. Примерно си представете, че гледате вълните от брега или лежите спокойно и отпуснато в леглото вкъщи. Вдишвайте и издишвайте и се постарайте да се отпуснете. Усетете как напрежението напуска тялото ви.

При отпускане честотата на дишане спада и се печели повече време за издишване. При отпускане спада сърдечният и дихателният ритъм, изчезва вътрешното напрежение и пристъпът на задух. При отпускане на дихателните мускули болният регулира положението на главата, врата, тялото (като например сядане с привеждане напред или стоене прав с подпрян гръб).

Тези упражнения трябва да се превърнат в част от ежедневието, за да се надмогне задуха и да се контролира пристъпа на паника. За да се освободите от напрежението в раменете и ръцете, по различно време през деня описвайте по няколко кръга или ги размахайте нагоре-надолу. Опитайте се да разграничите моментите на напрегнатост от другите. Това ще ви помогне да практикувате техниките за отпускане, преди да е настъпил задухът.

Техника на стегнатите устни

Дишането през свити устни е най-лесната дихателна техника. Някои пациенти я използват несъзнателно. Препоръчва се при всякакви видове дихателни проблеми. При дишане през свити устни целта е да се изтласка застоялият в дихателните пътища въздух и да се отвори място за свеж.

Докато броим до три, поемаме въздух през носа и отпускаме врата и раменете. Препоръчително е после да го изтласкаме бавно през стиснати устни без напрежение (все едно свирим с уста или духаме гореща супа, или раздвижваме пламъка на горяща свещ, без да го изгасяме). Докато бузите са в отпуснато състояние, леко натискаме с пръст в средата на устните и освобождаваме въздуха от двете страни. Така се намалява рискът от високо налягане.

Дишането през стиснати устни създава непрекъснато въздушно течение без напрягане, като издишването е поне два пъти по-дълго от вдишването. Поема се дъх не твърде дълбоко през носа и се изпуска през свитите устни. През стиснати устни се вдишва най-вече при недостиг на енергия заради физическа дейност.

При 6-минутно ходене дишането през свити устни може да се забави. При приложение на тези упражнения времето за издишване на болния се удължава, а капацитетът на дробовете се увеличава и се наблюдава забавяне на дишането.

Упражнения за диафрагмено дишане

Упражнението се изпълнява по гръб, като под коленете се подлага възглавница, дясната ръка е върху корема, а лявата върху гръдния кош. При вдишване ръката върху корема трябва да усети движението на диафрагмата.

Диафрагменото дишане, практикувано заедно с техниката на дишане през свити устни, носи максимална полза. Упражненията се показват на пациента и после той ги практикува. Правят се два часа след храна, в началото за по 2–3 минути, след това при заучаване — по 10 минути, докато стигнат общо до 30 минути дневно.

Целта на диафрагменото дишане е да се повиши капацитетът на дробовете. При задух диафрагмените движения са ограничени. В легнало положение пациентът трябва да диша през свити устни, да държи едната си ръка върху корема, другата — върху гърдите и при дълбокото вдишване да наблюдава издуването на корема си.

Упражненията за диафрагмено дишане се използват масово за промяна на неестественото горно дишане, за облекчаване на задуха, за повишаване ефективността на дишането и за подобряване на въздушната циркулация. Според получените от изследвания резултати, чрез упражненията за диафрагмено дишане и за дишане през свити устни се облекчава задухът, намалява се броят на дишанията за минута, повишава се ефективността на дишането и се намалява количеството на въглеродния диоксид.