Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nefesle İyileşme, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Мустафа Картал

Заглавие: Лечебно дишане

Преводач: Елен Кирчена

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: турски

Издание: първо

Издател: Сиела

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: ръководство

Националност: турска

Печатница: Печатна база СИЕЛА

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Редактор: Ганка Петкова

Коректор: Стела Зидарова

ISBN: 978-954-28-1182-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2332

История

  1. — Добавяне

Причини за затруднено дишане

Какво е задух?

Задух е липсата на въздух, необходим за доставянето на достатъчното количество кислород в тялото ни. В началото се проявява като затруднение при вдишване и издишване. Честото вдишване не бива да се бърка със задуха. При здравия възрастен човек нормалното количество вдишвания — издишвания е 10–12 на минута. Над 20 вече не се смята за нормално.

Ако кажете: „Дъх не ми стига… Не мога да си поема дъх. Затруднявам се не при вдишване, а при издишване. Чувствам дробовете си подути и чувам звук като жужене на пчела“, значи имате проблем с недостиг на въздух. Трябва да си дадете сметка, че зад това затруднение се крие сериозно неразположение. Оплаквания от типа „Не мога да си поема въздух. Задушавам се. Сякаш нямам достатъчно въздух в дробовете и искам с дълбоко вдишване да ги напълня, но не става“ обикновено означават не проблеми с издишването, а са признаци за затваряне и запушване на дихателните пътища при вдишване. Този вид оплаквания се отнасят повече до дихателни заболявания от рода на запушването. Един от най-типичните примери за това е болестта коан (запушване на белия дроб).

Състоянието на запушване на носа при изкривяване на хрущяла вляво или вдясно се нарича девиация. Изкривяването и последвалото запушване на каналите по рождение или в резултат на удар в носа води до проблеми с дишането.

Моделът на дишане с прекомерно разширяване на горната част на гръдния кош и всмукване извън диафрагменото дишане води до загуба на еластичността на въздушните торбички и дихателна недостатъчност, поради усилието те да се отварят и затварят.

Уголемяването на тироидната жлеза и натискът й върху дихателните пътища или образувало се върху гласните струни възелче също се разглеждат като дихателни проблеми.

И стомашната херния е сред причините, които затрудняват дишането. Натискът на стомаха и диафрагмата върху основата на белите дробове пречи те да се изпълнят с въздух и може да доведе до трудности с дишането и споменатите оплаквания.

Затруднения на дишането поради превишено тегло

При пациенти със сърдечна недостатъчност може да се наблюдава затруднение както при вдишването, така и при издишването. Най-често се проявява при уморителни действия или изкачване на стълби. След почивка състоянието се нормализира. Хората със сърдечна недостатъчност предпочитат високи възглавници.

Състояние с повишена отпадналост, усещане за преумора, бързо уморяване и задъхване говори за анемия. При това страдание съществени симптоми са бледността и сънливостта, общата отпадналост и нежеланието за действие, както и усещането за студ.

Дихателна недостатъчност се наблюдава и в резултат на мозъчни, кръвни и мускулни заболявания. Най-известните сред тях са детският паралич и тетанусът. Основна роля за появата на оплаквания при дихателната недостатъчност има съотношението между намаляващия в кръвта кислород и увеличаващия се въглероден диоксид. С намаляването на кислорода пулсът се ускорява, дишането се учестява, ако тенденцията продължи, настъпва стадият, когато устните и ръцете посиняват, започва главоболие, отпадналост и нарушения при вземане на решения.

С увеличаването на въглеродния диоксид в кръвта започват главоболие, сънливост, тикове, а в по-напреднал стадий и халюцинации.

Кога се появява задух

Обикновено се задъхваме при бързо ходене, леко тичане или изкачване на стълби; понякога дори когато само вървим. Задъхваме се и при извършване на ежедневната работа. Най-тежката форма е задъхване в седнало положение и по време на сън.

Кои медикаменти предизвикват задух?

— Транквилантите (диазепам, транксилен и пр.)

— Наркотиците.

— Анестетиците, подавани през устата при операция.

Как да се предпазим?

На първо място трябва да си осигурим чист въздух, да стоим далеч от задимени помещения, да се освободим от излишните килограми, да следим и лекуваме неразположенията на дихателните пътища, да водим здравословен и редовен живот, да привикнем към спорт и най-вече към ходене съобразно условията.

Правилното дишане повишава качеството на живот

Чрез правилното дишане се отстраняват проблемите, възникнали поради недостатъчно дишане, и по този начин паралелно с увеличаването на качеството на живота се постигат и повече успехи. Най-важното условие за жизненост и младост е циркулацията на чиста кръв. Тайната за постигането й се крие в правилното дишане. Чрез него ще гарантираме доброто захранване на всички телесни органи, повишаване продуктивността на клетките и като резултат — здравословен вид. Накратко, правилното дишане забавя стареенето, осигурява свежа кожа и добър външен вид.

При дишане въздухът трябва да навлиза леко през носа, без напрежение и без специални усилия. Дишането трябва да става от само себе си. Повечето от нас не са наясно по какъв път, как и докъде достига вдишваният въздух.

В състояние на покой зрелият човек вдишва и издишва 16 пъти в минута. Приетият въздух съдържа 79% азот, 21% кислород, 0,04% въглероден диоксид и малко количество газове и водни па̀ри. Издишаният въздух съдържат 79% азот, 16% кислород, 4% въглероден диоксид и малко количество газове и водни пари. Най-важната разлика е между четирите процента кислород и четирите процента въглероден диоксид.

Контролиране на дишането

Дишането се осъществява чрез моторно нервно възбуждане от мозъка за съкращаване на дихателните мускули. Дихателните движения, едното от които е съзнателно, а другото — несъзнателно, са свързани към две отделни възбуждащо — контролни вериги. Обикновено това е автоматично действие. Ние обаче можем да контролираме дишането си в определени граници, например за известно време съзнателно да задържим дъха си или да го ускорим. Центърът на съзнателната възбуждащо — контролна верига е в мозъчната кора, а на автоматичната — в мозъчния ствол. При съкращаването на външните междуребрени мускули и на диафрагмата се осъществява вдишването, а при съкращаването на междуребрените вътрешни мускули — издишването. Когато се вдишва, мускулите се съкращават, когато се издиша, те се отпускат. Процесите в мозъчния ствол осигуряват ритмичното дишане, а посредством получените данни от химичните рецептори в мозъка се регулира броят и дълбочината на дихателните движения в близките до сърцето артерии. Химичните рецептори постоянно контролират състава на кръвта — доколко е наситена с кислород, въглероден диоксид и водород. Химичните рецептори върху артериите към сърцето са особено чувствителни към промените на нивото на кислорода в кръвта. Щом то спадне, те възбуждат дихателния център и дишането се ускорява.

Химичните рецептори в мозъка са особено чувствителни към промените в нивото на въглерод в гръбначномозъчната течност. Увеличи ли се въглеродният диоксид в кръвта, поради химични промени в организма нараства и количеството въглерод в гръбначномозъчната течност. Когато мозъчните зони с химични рецептори уловят това увеличение, се възбуждат дихателните центрове, дишането се учестява и се постига намаляване на въглеродния диоксид в кръвта.

Лесно упражнение за отпускане

Ако веднъж дневно изпълнявате това двеминутно дихателно упражнение, ще се отпуснете и напълно ще се успокоите. Преди да го започнете, една минута дишайте огнено и създайте изкуствено напрежение. Да дишате огнено, означава да дишате скоростно, като всяка секунда вдишвате и издишвате едновременно през носа и устата, за да напълните дробовете с въздух. Това може да ви замае леко. В зависимост от личностните психически особености понякога състоянието предизвиква радост, вълнение и трепет, понякога — тревога и страх. Упражнението ускорява телесния ритъм и метаболизъм. Тялото се съживява и напряга. За да се отпусне и напълно да се успокои напрегнатата и ускорена система, преминете към десет вдишвания само през носа и издишвания само през устата.

Вдишването през носа трябва да е бързо, а издишването през устата — бавно. Въздухът се вдишва дълбоко през носа и се издиша през устата бавно и спокойно, сякаш дъхате върху стъкло да го замъглите. Най-напред на едно вдишайте, а издишайте, докато преброите до четири; за всяко следващо издишване бройте съответно до пет, до шест и т.н., с други думи, забавяйте издишването. Като стигнете до десет на издишване, и изпуснете последния дъх, почакайте, без да вдишвате, и се отпуснете напълно.

Дори при първото упражнение сърцето и кръвоносните съдове да забият, после ще се успокоят напълно и няма да ги усещате, защото ще се разширят, тъй като увеличеното количество въглероден диоксид в кръвта ще намали алкалния й състав. Противно на очакваното, мозъкът и цялото тяло ще се снабдят с повече кръв. Отпускането ще настъпи, защото на клетките е доставен достатъчно кислород. Ще настъпи тотално релаксиране на физическо, емоционално и умствено ниво.