Мустафа Картал
Лечебно дишане (20)

Задъхване

Скоростта на дишане и натоварване при хора с различно общо физическо състояние и ниво на тренинг са различни. Нормално е при покой дишанията в минута да са между 12 и 18. Световната здравна организация препоръчва те да са между 8 и 12. При движение дихателният обем и скорост нарастват.

Когато човек се движи, производството на въглероден диоксид в мускулната тъкан нараства, затова се повишава и нивото му в кръвта. Някои артерии реагират на увеличения въглероден диоксид, възбуждат мозъчния ствол, отговорен за регулиране на дишането, и предизвикват автоматично увеличаване на обема и скоростта на дишането. Капацитетът на влизащия и излизащия от дробовете въздух при покой е приблизително 1/2 литър. Той се нарича приливен обем. Вкарването по желание на допълнителен въздух в дробовете се нарича инспираторен резервен обем. По подобен начин близо 1/2 литър въздух може със сила да се изкара от дробовете и това се нарича витален капацитет. След изхвърлянето и на виталния обем в дробовете остава около 1/2 литър въздух, което се нарича остатъчен обем.

Телесната енергия се състои от глюкоза, вид захар, образувана от погълнатите от организма вещества, и от кислород. За да се получи тази енергия, протичат повече от 50 химически реакции, които опростено могат да се формулират така:

Глюкоза > кислород > въглероден диоксид > вода > енергия.

Междинните около 50 фази се състоят от два етапа и представляват най-вече аеробно и анаеробно дишане.

През първия етап се създава малко количество енергия и няма нужда от допълнително количество кислород. Този етап се нарича анаеробно (безкислородно) дишане. По време на процеса се създават множество междинни продукти, единият от които е млечната киселина. При напрягане, тоест при нужда от повече енергия, количеството на кислорода, подаден в мускулите, не е достатъчно. Тогава започва втората степен от верижната реакция и се образуват междинни вещества, и най-вече млечна киселина. При тези условия подаването на кислород е задължително. Тази степен се нарича аеробно (кислородно) дишане.

При по-голямо натоварване подаваната на мускулите енергия се получава предимно по анаеробен път и млечната киселина се произвежда по-бързо. По тази причина тя се натрупва в мускулите. Ако физическото натоварване продължи, млечната киселина започва да пречи на мускулната дейност и да ограничава натрупването на енергия. Това продължава, докато не дойде достатъчният за неутрализирането й кислород. До неговото подаване възникват мускулни болки и затруднения в дишането, което възпрепятства движенията.

Когато мускулите са заставени да работят с недостатъчно количество кислород, организмът задлъжнява откъм кислород. След преразхода на енергия, за да се неутрализира млечната киселина, известно време се диша често и прекомерно. Този етап на бързо дишане се нарича период на съвземане или идване на себе си.

Честото и лесно задъхване е признак за дихателна недостатъчност. За да се използва максимално капацитетът на дробовете и поетият въздух да обслужва организма бързо и достатъчно, трябва да се прилагат техниките за дишане.

Когато се практикуват дихателните техники, диафрагмените и ребрените мускули се активизират и така се разширява обемът на дробовете и капацитетът за поемане на въздух. За развиване на вътрешното дишане се използват техники, които създават празноти в дишането и задържането на въздуха, с цел да се повиши хемоглобинът, пренасящ кислорода, да се поощри производството му и да се ускори дифузията — процес на обмяна на газовете кислород и въглероден диоксид.