Алберт Санчес Пиньол
Пандора в Конго (1)

Конго. Да си представим площ, голяма колкото Англия, Франция и Испания, взети заедно. Сега да си представим цялата тази площ покрита с дървета, високи от шест до шейсет метра. А под дърветата — нищо.

* * *

Защо отново пиша същата книга, същата история? Написах я за пръв път преди повече от шейсет години. Тогава вдигна шум, пожъна успех, бе обсипана с похвали.

Вчера, след толкова време, отново я препрочетох. Аз бях авторът. Не се разпознавах обаче в младежа, който я беше написал. Тези страници бяха прекосили времето, целия ми живот. Не стигаха обаче до мен.

Трябва ли отново да обяснявам същата история, да пиша същата книга? Заради нея ли? Не знам. Може би заради нещо много по-важно от нея.

Когато всичко свърши, посветих й едно стихотворение:

Любима Амгам:

Конго. Зелен океан. А под дърветата — нищо.

Ти — мъгла под пръстта.

Аз — къртица без крила.

Между теб и мен — всичките камъни на света.

 

Прекалено виждано:

Уинчестър&Смит&Уенсън,

конфитюр от зеници

и скарабеи, удавени

в бутилка шампанско.

 

Невиждано никога:

вертикални войни,

факли под дъжда

и топлината на кафеник

под бяла като сняг кожа.

Глупаво е, вече знам това. Ала сега няма да се придържаме към сценария. Сега ще си позволим всичко.