Христо Минчев
Загадка в подземието (5)

Бележки на полковника

Никога не съм очаквал, че задачата ще получи такъв обрат. Отиването ми в музея не беше случайно. Колкото и невероятно да изглежда, аз също се интересувах от това, което трите момчета само преди един ден бяха открили. Когато разбрах къде са попаднали, идеше ми да ги разцелувам. Сега вече мога да разкрия тайната, защото всичко свърши благополучно.

Цитаделата, за която им разказа археологът, е военен обект. Тя наистина е под земята. Поради това, че точното й местонахождение и описанието й са военна тайна, повече подробности няма да съобщавам. По-важни са събитията, които се разиграха около нея.

Преди известно време нашите радисти уловиха съмнителни радиосигнали. Не успели да проследят целия разговор. Отначало помислили, че това е дело на местни радиолюбители, но към края на сеанса се усъмнили и когато решили да записват текста, вече било късно. Разговорът секнал. Може би тази неизяснена история щеше да приключи дотук, ако два дни по-късно един от подземните постове в Цитаделата не бе доложил, че е чул иззад стената някакъв шум. Извършихме проверка и решихме, че това е невъзможно. Войникът обаче беше сигурен, че не се е излъгал. Вероятно и тази случка щяхме да отминем без особено внимание, но след няколко дни друг войник заяви, че много ясно също дочул далечен подземен шум. Бдителността ни задължаваше да се заемем незабавно с тази загадъчна история. Какви са били тези шумове и откъде могат да дойдат? Да се промъкне чужд човек в помещението на Цитаделата, която се охраняваше най-строго от явни и секретни постове, е изключено. Тогава? Нямаше съмнение, че Цитаделата и онова, което се намираше в нея, представляват обект за враговете и за чуждото разузнаване. Но да се осмели някой да се доближи до нея е равносилно на безумие. И все пак, ако се е намерил такъв безумец?

И втората проверка не даде никакви резултати. След дълги размишления и анализи стигнахме до извода, че трябва да насочим вниманието си върху онази част на Цитаделата, която е извън района на охраняваната военна зона. А това бяха тайните галерии, здраво зазидани откъм централната част и отдавна изоставени, които не се използваха за нищо. Както каза и археологът на музея, досега бяха известни само две галерии и той смяташе, че момчетата са открили друга, трета галерия. Входът й откъм Цитаделата вероятно е бил срутен още през Освободителната война и никой не е могъл да я проучи и да разбере накъде води тя и къде е изходът й.

Това бяха причините, които ме отведоха при стария историк и археолог. Разчитах на големите му познания по историята на Шумен и околностите. Той беше посветил целия си живот в проучвания на старините и особено на крепостното строителство. Имаше публикувани научни трудове и се надявах на неговата помощ. Но отговора на загадката дадоха трите момчета.

Естествено в първия момент не биваше да запознавам моите млади помощници с нашите тревоги и съмнения около подозрителните шумове. Трябваше да положа големи усилия да не се издам, че тяхното съобщение за човешките стъпки ме порази. Ако чужд човек е успял да се промъкне в галерията, много лесно ще му бъде да се добере до централната част на Цитаделата, където се съхраняваха най-секретните военни съоръжения и боеприпаси. Тревогата ми се засили. Налагаше се да ускоря проучванията. А не можех да изключа трите момчета от акцията. Та нали само те знаеха къде се намира дупката за галерията?

Докладвах на другаря генерал за обстановката. Той даде съгласието си да използвам момчетата като водачи, но ме предупреди да внимавам да не им се случи нещо неприятно. Нареди да взема още един от моите хора.

Реших незабавно да пристъпя към изпълнението на задачата. Вслушах се в съвета на моите млади помощници. Освен двете силни електрически фенерчета, изисках от склада на поделението два големи ветроупорни газови фенера и въжена стълба. Наближаваше пет часът следобед, когато потеглихме. Следващите събития са разказани добре от Максим, така се казва момчето от София, и нямам никакви бележки по тях, освен някои малки допълнения, които ще направя по-късно.