Стивън Боко
Воайорът (36)

36.

След три дни ние с Денис седим в кабинета на Брайън Грейзър. Брайън е голям образ. Дребен и слаб, със смешна, вдигната с гел четинеста коса, лесно ще го помислиш за хлапак, когото не го свърта на едно място и на когото можеш да задържиш вниманието точно толкова, колкото и на шестгодишно дете. Но ако сте го помислили за такъв, дълбоко грешите. Той всъщност е страшно умен, много прозорлив продуцент, който подобно на Денис има навика да те приспива и да те въвежда в заблуждението, че го превъзхождаш. И ако се хванеш на въдицата му, вероятно накрая ще те изяде заедно с парцалите. Повярвайте, не е чист късмет, че Брайън има зад гърба си списък с кинохитове, дълъг колкото ръката ви. Правил е какво ли не, като се почне от „Гринч“ и се стигне до „Красив ум“. Не е случайно и че в шкафа с наградите му има и „Оскар“.

Та седим ние в кабинета на Брайън в небостъргач на булевард „Уилшир“, на една крачка от „Грил“, защото Денис има идея, която иска да продаде. И тъй като Брайън е подочул, че Акселрод е купил сценария на „Убийствата на Холивуд“, да не говорим пък за договора за „Сляпо правосъдие“, той е изключително мил с Денис, който се е вживял донемайкъде убедително в ролята на Коломбо и му разказва как имал деветгодишен племенник на име Мики и той страшно обичал филма за Гринч, бил му любимият, гледал го отново и отново, затова, когато на Денис му хрумнала тази идея за детски анимационен филм, той начаса се сетил за Брайън.

Сега и Брайън е заприличал на малко дете и само дето не левитира над стола.

— Разкажете ми я, искам да я чуя — подканя той и Денис естествено се ухилва на заразителния му ентусиазъм.

— Добре — подхваща Денис. — Филмът се казва „Първото куче“ и е за едно говорещо куче на име Боб, което става президент на Съединените щати…

И понеже Брайън вече се е запалил по идеята, и той, и Денис не забелязват, че съм пребледнял като платно.