Стивън Боко
Воайорът (22)

22.

Боби прекарва остатъка от деня в писане, прави си малка почивка, за да хапне нещо за вечеря, сетне продължава да пише някъде до след полунощ, когато си ляга и спи непробудно цели осем часа, дългоочаквана промяна след нощите, когато е спал по два-три часа, будел се е с непоносимо главоболие и е дремел на пресекулки, докато се развидели.

На другата сутрин си взима душ, обръсва се, облича чисти дънки и бяла риза и след като се поглежда в голямото огледало върху вратата в банята, остава доволен от видяното. Дава си сметка, че уж е тръгнал на помирителна среща с жена си и с адвоката, когото тя е наела за развода си, а не помни скоро да се е чувствал толкова щастлив. Отново се е заел да работи, отношенията му с Денис, с когото се е запознал от, меко казано, користни подбуди, заприличват по-скоро на искрено приятелство (от което най-неочаквано могат да спечелят и двамата) и той има връзка с невероятна жена, с която отново се чувства желан и привлекателен.

Това не означава, че не му е мъчно за Вий. Всъщност тя му липсва много и сега Боби отива на срещата без адвокат не само защото не иска да дели с нея наполовина всичко, което е спечелил по време на брака. Продължава да храни някаква надежда, че щом го види такъв преобразен и подмладен, Вий ще реши да даде на брака им още един шанс. Но нали знаете, тъкмо си мислите, че нещата са потръгнали, когато животът ви изритва по задника, за да покаже на скритото ви „Аз“, че наистина не ставате за нищо, колкото и да се опитвате да си втълпявате обратното.

Е, точно това се случва и на Боби, когато той отива на срещата с Вий и с адвоката й Хауард Борнстайн, гадно самонадеяно човече с вид на невестулка и с проскубана перука, напълно излишна, разбира се. (Какво ли ги прихваща тия мъже? Нима наистина си мислят, че никой не забелязва как това, дето са си нахлупили на главата, не е истинската им коса? Нима си мислят, че така са по-привлекателни за жените? По̀ им върви в бизнеса? Майко мила, какви ли грозотии са с истинската си коса? Но знае ли човек? Нищо чудно да се гледат в огледалото и да си втълпяват: „Неотразим си!“.)

Но както и да е. Първото, което излиза от Вий, е:

— Къде ти е адвокатът?

— Няма ли да ми кажеш: „Здрасти, Боби, радвам се да те видя, Боби, как си, Боби“, и чак тогава „Къде ти е адвокатът?“ — пита Боби, като се опитва да не се издава, че се е вкиснал още от самото начало.

Друг път!

Намесва се оная невестулка Хауард:

— Господин Нюман, от опит знам, че когато една от страните в развода се явява без адвокат, тя не желае да приеме нещата такива, каквито са.

На което Боби отвръща:

— Поне за мен нещата са такива, че бих искал да получа възможност да си върна жената.

— Нямам намерение, Хауард, да стоя тук и да търпя това — подвиква Вий. — Кажи му, ако обичаш, че няма да си върне жената, жена му го е зарязала, иска развод и каквото и да говори и да прави, нищо няма да се промени.

— По дяволите, Вий, не приказвай така, сякаш ме няма в стаята. Женени сме от шест години. Обичахме се. Аз още те обичам. Погледни ме!

— Господин Нюман — намесва се пак невестулката в опит да си възвърне властта в помещението. — Жена ви даде да се разбере пределно ясно, че не желае помирение. Така че, ако наистина я обичате, сега ще си тръгнете, ще си намерите адвокат и ще насрочите срещата за по-късна дата.

— Господин Борнстайн — отвръща любезно Боби, — затвори си плювалника и ме целуни отзад. — После на Вий: — Отново работя. Вече не пия. Сключих договор с „Ню Лайн“. Пиша сценарий, който наистина е добър. Разработвам нещо и за Ейч Би О. Признавам, бях непоносим, но това вече е минало, наистина. Единственото, което искам, е да ми дадеш още един шанс. Дори ще отида да се лекувам.

— Не — отсича тя. — На колко езика трябва да ти казвам, че всичко е приключило?

— На колко езика трябва да ти казвам пък аз, че още те обичам? — пита Боби. — Въпреки че ме правеше на маймуна и се държеше ужасно с мен, макар че може би си го заслужавах, важното в случая е, че всичко се е променило. Аз се промених.

— Прекрасно. Радвам се за теб. Но и аз се промених. Вече не те обичам. Сега искам да получа развод и да продължа нататък с живота си.

— Просто ей така?

Сега вече Вий започва да се разгорещява.

— Не просто ей така. След шест години. След като се опитах, след като те умолявах как ли не да се лекуваш. След пиянските ти изстъпления, след депресиите и униженията, след търпеливото чакане и надеждите, че ще се опомниш и ще започнеш да се държиш отново с мен като с жена, а не като с вещ, която се движи из къщата ти… и с непознат човек щеше да се отнасяш по-добре, отколкото с мен. Искам си обратно живота, Боби. Искам да бъда с някого, който държи на мен, подкрепя ме, насърчава ме. Който иска да споделя с мен живота си!

— Онзи тъпанар Джаред Акселрод иска ли да споделя живота си с теб? Ще зареже ли заради теб жена си? Сега вече си свободна, не се налага да се криеш от мъжа си. Любовникът ти продължава ли да те търси? Продължава ли всеки ден да те чука в хотел „Пенинсюла“?

— Нещастник! — съска му Вий. — Винаги ще си останеш нещастник!

— Е, аз не съм се заврял в някакво мижаво апартаментче в Холивуд и не чакам жененият ми любовник да ме потърси.

— Що не си таковаш таковата — крещи Вий и излиза с гръм и трясък от стаята, зарязвайки Боби за втори (и повярвайте, за последен) път.

Вратата се затръшва с трясък като картечен откос, но Борнстайн дори не трепва.

— Намерете си адвокат, господин Нюман. Нека ми се обади.

После си събира книжата и излиза, след което оставя Боби сам в помещението. Той хуква да го гони през стаята на секретарката.

— Няма да се учудя, ако и ти, негодник с глава на плъх, я чукаш от време на време — крещи Боби подире му, а секретарката направо заляга зад бюрото, за да не я видят, че се превива от смях.

Толкова за помирителната среща.

След като се прибира, Боби включва за пръв път от вечерта, когато са убили Рамон, записа, на който Вий се чука с него, и го гледа отново и отново като обсебен. Ревността и гневът го обземат като разпален с масло огън и така в съзнанието му изниква мисъл, която го поглъща като бързотечен рак и накрая се избистря в цялостен план.

Вероятно можете да причислите онова, което Боби прави оттук нататък, към желанието да си отмъсти на жена, която според него го е обидила и унизила. Можете да го обясните и с петте чаши уиски, които Боби изгълтва, защото ако беше поне малко трезвен, за нищо на света не би извършил подобно нещо. Но карай.