Стивън Боко
Воайорът (30)

30.

Всеки холивудски скандал си има жизнен предел и дори този — класически по всеобщите представи — накрая започва малко по малко да отшумява. Докато животът на Линда се връща в руслото на някакво подобие на относителна нормалност, адвокатът по бракоразводни дела, когото тя току-що е наела, съвсем тихомълком уговаря бързото разтрогване на дванайсетгодишния й брак с Марв. И в най-дръзките си мечти тя не си е представяла, че приблизително двайсет и две години след като е напуснала Охайо, за да търси слава и богатство, ще постигне ако не точно слава, то някаква степен на известност. Колкото до частта с богатството от нейната програма, според мен всички ще се съгласите, че сто и осемдесет милиона долара се вместват напълно в тази представа.

Колкото до сценария на Боби, пороят на вдъхновението отново е бликнал, творческите му сокове пак текат на воля, той има щастието да се е завърнал в Зоната и работи денонощно върху творението си, та една вечер, някъде към девет часа да напише най-сетне КРАЙ.

Включва принтера и той тъкмо започва да бълва страниците, когато на вратата се звъни. Боби отваря и вижда пред себе си Денис.

— Здрасти — казва му Денис.

— Здравей — отвръща леко стреснат Боби.

— Може ли да вляза?

— Да, разбира се, заповядай. Ще те черпя една бира.

В кухнята отваря две „Корони“ и подава едната на Денис.

— Плашиш ме — споделя.

— Защо пък да те плаша — учудва се Денис и отпива юнашка глътка от студената бира.

— Буквално пет минути преди да се появиш, завърших сценария. В момента го разпечатвам на принтера. Все едно четеш мисли.

— Наистина ги чета — потвърждава Денис.

— Виж ти! — възкликва Боби. — И какво си мисля сега?

— Мислиш си как не зная, че именно ти си разпространил записа с Линда и Рамон.

Боби си вика: мамка му. Този наистина е Коломбо. Все ти повтаря, че е по-умен от теб, и въпреки това забравяш.

— Не казвам, че именно аз съм разпространил записа — заявява Боби, — но трябва да признаеш: точно когато изглежда, че шумотевицата е утихнала, гръмва бомбата, всички в града отново говорят само за това, а онзи тлъст сопол, мъжът на Линда, я изритва на улицата. Страхотен обрат в сюжета.

— Да. Ти я унизи, съсипа й брака…

— Линда не може да го гледа този дебел шопар.

— И я превърна в пачавра в очите на целия град само и само сценарият ти да завършва по-интересно.

— Време е да пораснеш, Денис. Линда не е пачавра. Тя е разведена жена със сто и осемдесет милиона долара — хиляди мъже са готови и на убийство, за да се докопат до тях.

Денис избърсва бутилката бира с хартиена салфетка, която хвърля в кофата за отпадъци.

— Това с нея сериозно ли е? — пита той.

— Ти какво, да не ни шпионираш?

— Не бих казал, че се криете особено.

— А ти чукаш ли жена ми? — пита Боби.

— Двамата с нея прекарваме известно време заедно — признава Денис.

— Така си и знаех — отбелязва Боби, но не е много ядосан, от което проличава доколко сериозна е връзката му с Линда.

— Как е сценарият? — интересува се Денис.

— Ела — вика го Боби и се запътва към кабинета си, като имитира доста сполучливо походката на Граучо.

Последните няколко страници тъкмо са излезли от принтера.

Писателите усещат особена тръпка, докато разпечатват първия екземпляр на готовия сценарий. Преди години, когато още нямаше текстообработващи машини, ръкописите се пращаха във фирма на име „Барбарас Плейс“, където професионални машинописки преписваха текста в колкото екземпляра им поръчаш. Но това ставаше за няколко дни и чак тогава писателят можеше да подържи в ръка току-що завършеното си творение. Сега обаче благодарение на компютрите, различните текстообработващи програми и програмите за проверка на правописа, както и на бързите принтери го правиш сам за нула време. А когато разпечатката излезе от принтера, тя е като хляб, който току-що си извадил от фурната.

Боби взима сто и осемнайсетте страници на сценария и ги почуква няколко пъти по бюрото, за да изравни краищата, после ги връчва на Денис, сякаш е щастлив баща, който му подава новородената си рожба.

— Подръж го — подканя гордо-гордо Боби.

— Топъл е — отбелязва Денис.

— Не, драги, направо пари. Все едно държиш милион долара. Ще му сложа заглавието „Холивуд“. Нравоучителен разказ. В него има всичко: увлекателна тема, мелодрама, хумор, секс, страхотни герои, странни обрати в сюжетната линия, най-доброто, което някога съм писал.

— Знам сюжета — натъртва Денис. — Кажи ми какъв е краят.

— Всичко в сюжета се връзва — обяснява Боби — и понеже това тук е Холивуд, накрая всички са щастливи. Бившата жена на сценариста е обвинена в убийство, но съдът я оневинява, а покрай шумотевицата тя прави бляскава кариера. Сценаристът се влюбва в героинята Линда Полсън, която се развежда с дебелия си богат мъж. Сценаристът пише сценария и го продава за седемцифрена сума, а бившата му жена изпълнява главната роля. Филмът жъне страхотен успех, сценаристът се жени за Линда Полсън и после всички живеят в мир и сговор.

— Ами ченгето?

— И ти имаш главна роля — уверява го Боби. — Разплиташ случая и макар че бившата жена на сценариста се измъква суха от водата, не роптаеш отчасти защото си падаш по нея, но главно защото ти се е случвало многократно. Ти само ги залавяш, не ги готвиш. Затова, каквото и да е решението на съда, просто свиваш рамене и се заемаш със следващия случай. И след като жената на сценариста се измъква суха от водата, тя ти казва, че ти влизала в положението и знаела, че просто си си вършел работата, и понеже между вас имало привличане и вече била свободна и неомъжена, дали да не прекарвате повечко време заедно. И знаеш ли какво отговаряш ти?

— Нещо от рода на „с удоволствие, но винаги съм бил убеден, че именно ти си убила последния си любовник. Как да бъда сигурен, че няма да убиеш и мен“?

Боби грейва в усмивка и наистина възхитен, клати глава.

— Все се опитвам да ти се ядосам, господин следователю, но не мога. Ужасно умен си. Освен това си ми страшно симпатичен.

— Та какъв е краят? — усмихва се и Денис.

— Ето какъв. Сценаристът се жени за богатата бивша жена на Марв, неговата бивша жена пък става кинозвезда, ченгето е класическият герой стоик, който си остава сам, понеже е воин, и гвоздеят е, че никой и не подозира как именно героинята Линда Полсън е убила своя любовник, латиноамериканеца.

— Ето защо понякога се издънваш — подмята Денис. — Финалът ти не става за нищо.

Жегнат, Боби казва:

— Виж ти! Щом си толкова печен и притежаваш творчески гений, предложи по-добър край.

Денис претегля ръкописа в ръката си точно както продавачът в магазина за хранителни стоки държи току-що отрязано парче сьомга върху пергаментова хартия.

— Всички знаят, че именно Линда Полсън е убила своя любовник, латиноамериканеца — казва той. — Това не е изненада. По-добре е в края ченгето да убие сценариста, да му вземе сценария, да го подпише, да го продаде за седемцифрена сума, после да изчука жената на мъртвия сценарист върху хубавото меко легло в спалнята на холивудската къща, която тя наследява, след като съпругът й е убит.

Боби го гледа стъписан. Денис се хили.

— Какво ще кажеш?

— Мамка му — възкликва Боби. — Така наистина е по-добре.

— Освен това ще сменя заглавието — допълва Денис.

— Какво му има на заглавието?

— Твърде общо е. Ако сценарият беше мой, щях да му сложа заглавието „Убийствата на Холивуд“, така хората ще разберат, че става въпрос за криминале с убийство.

Боби клати глава.

— Прекалено очевидно е. Но за края си прав. Ще го напиша отново и ще те сложа съавтор.

— Притрябвало ми е съавторството ти — подмята Денис и вади от вътрешния джоб на сакото си студения пистолет, който за всеки случай винаги държи подръка.