Стивън Боко
Воайорът (11)

11.

На другата сутрин някъде към десет една актриса, приятелка на Рамон, се отбива при него, вероятно с надеждата да я опънат, но вместо това заварва Рамон по-вдървен, отколкото е очаквала, след което се обажда на ченгетата.

Случаят е поет от следователя Денис Фарентино. Ветеран в отдел „Убийства“, Денис е страхотен мъж — веднага се чувстваш привлечен от него, освен ако не си оплел нещо конците, тогава вече той се превръща в най-страшния ти кошмар. Денис ще ви каже, че никога през живота си не е налитал пръв на бой, но и никога не е бягал, ако някой му е посягал. Виж, няма да ви каже, освен ако не го попитате, че и никога не е губил в бой, което си е направо изумително, като се има предвид, че по собствените му думи той се е бил най-малко двеста пъти.

В гимназията бил невероятен спортист, но в учението не му вървяло, затова, след като завършил, се записал в армията, където служил шест години, после се демобилизирал и пак се записал, този път в полицията, в управлението на Лос Анджелис. Бил роден за ченге: умен, хладнокръвен, смел, с неусложнено уважение към властта и висшестоящите. След четири години вече го произвели следовател първо в отдел „Наркотици“, после в „Убийства с цел грабеж“.

Виж, жените били друга опера. Там не всичко вървяло по вода. Не че това спирало него или самите жени. Свалял ги с лекота, но не можел да ги задържи. Не съм психоаналитик и няма да си правя труда да ви предлагам някакъв аматьорски разбор на факта, че Денис е опропастил два брака. Все пак подозирам, че това отчасти се обяснява със страха, който Денис изпитва от умните жени, и с нетърпението, което проявява с глупавите: така полето се стеснява неимоверно.

Според мен умните жени притесняват Денис, защото той не може да се мери с тях в споровете и разправиите. Когато е сам, им отговаря наум (обикновено вече след караницата) много на място, но по време на самата разправия се вбесява дотолкова, че направо губи дар слово и вместо да започне да се държи грубо (никога през живота си не е удрял жена), просто се затваря емоционално в себе си. А за една връзка това е пагубно.

Въпреки това Денис е хубав мъж, без обаче да бие на очи, и тъй като доста жени си падат по мъже, които не дават воля на чувствата си, той се ползва с голямо внимание. Жените си въобразяват, че са в състояние да го накарат да се отпусне пред тях, а той, разбира се, се възползва от това, но когато се стигне до вдигането на големите тежести, каквото изисква всяка връзка, те установяват за свой ужас, че Денис бързо се уморява.

Чест му прави, че въпреки двата провалени брака и десетките връзки, озовали се в задънена улица, няма да намерите жена, с която Денис да е бил (включително бившите му съпруги) и която да не каже добра дума за него.

Денис е разведен от три-четири години и сега в живота му няма жена, на която той да гледа сериозно. Може би прекалява малко с пиенето. Скъсва се да спортува — има си теория, че ако злоупотребяваш с тялото си, трябва да го поддържаш във форма, за да имаш с какво да злоупотребяваш. И той наистина е в страхотна форма. Не е от мъжете, за които ще си кажете, че ги е страх да пуснат в действие юмруците си.

И така, напоследък Денис се задоволява с няколкото на брой приятелки, с които спи в промеждутъка между две техни връзки, и с жените, появили се случайно на пътя му, стига това да не изисква прекалено много усилия.

От четиринайсет години е в полицията и досега се е опазил чист, поне професионално. От хората е, които сме склонни да подценяваме, и това според него е само добре дошло. Нарича го номера на Коломбо. Иска всички да си мислят, че са по-умни от него, защото самонадеяността винаги те издънва. (Според мен това важи и в нашия бизнес.)

Ако го помолите, ще се опише като човек, който е доволен от живота си и не иска да бъде нищо повече от ченге, нагледало се на трупове и спало с прекалено много жени (не знаех, че човек може да е преспал с прекалено много жени, но аз не съм чак толкова печен като Денис, пък и съм женен, нещо, на което гледам сериозно, най-малко през повечето време).

И така, не след дълго къщата на Рамон е отцепена и местопрестъплението гъмжи от униформени ченгета, следователи, криминалисти и както винаги, от задължителните репортери, които се навъртат наоколо, понеже вече са надушили, че това не е престъпление като престъпление. Не всеки ден убиват сравнително известен актьор от латиноамерикански произход, който е намерен гол и мъртъв насред спалнята си.

Ако не сте свикнали, ще си кажете, че на местопрестъплението цари пълен хаос. Всъщност обаче всеки, който присъства на него, си върши работата: снима, взима пръстови отпечатъци, събира улики. Търси угарки, изплюта дъвка, използвани хартиени кърпички, косми и влакна, всичко, от което може да се вземе проба за ДНК и тя да се сравни с ДНК-то на заподозрения, когато и ако се стигне до задържане под стража.

Не е нужно да си гений, за да се досетиш, че убийството по всяка вероятност е извършено с наградата „Алма“, затова тя е прибрана в плик, на който се слага надпис и в който се добавя и използваният презерватив, намерен в тоалетната чиния — пуснатата вода така и не го е отнесла. Обзалагам се, няма да видите онази сладурана по Си Ес Ай да прави точно такива неща.

Денис казва на колегата си, с когото работи в екип — набит по-възрастен мъж на име Лони Розън, да провери кого Рамон е търсил и кой е търсил него по телефона, стационарния и клетъчния.

После разпитва отвън при басейна момичето, намерило трупа на Рамон. То е младичко, някъде на двайсет и две-три години, вече е успяло да си сложи силиконовите гърди, задължителни за всяка жена, която иска да пробие, и да си направи пластична операция на носа. Момичето обяснява на Денис, че е взимало уроци при Рамон и че се казва Лайза Ратнър.

На Денис му иде да й подметне, че така и така е сменила всичко по себе си, не е зле да смени и това Рат^[1] във фамилното си име, но вместо това пита:

— Какви уроци?

— По актьорско майсторство — отвръща Лайза с тон, от който се подразбира, че мисли Денис за кръгъл идиот.

— Трябваше да се досетя при тази ваша красота — казва Денис. — Къде преподава Рамон?

— В Театралната школа в Уест Сайд, на булевард „Пико“.

— Откога имате връзка с него? — продължава с въпросите той.

— Нямаме връзка — възмущава се Лайза.

Денис винаги се изумява, когато започнат да го лъжат за такива неща.

— В такъв случай защо сте дошли в дома му, за да…

— Дойдох, защото той ме покани — да поработим върху една сцена от завчера.

— А, виж ти! И каква сцена?

— От „След грехопадението“.

— Артър Милър — отсича Денис. — Винаги съм харесвал тази пиеса. Ще ми бъде интересно да ви видя в ролята.

— Благодаря.

— И така, дойдохте и какво… позвънихте на входната врата ли?

— Да.

Очите й вече се пълнят със сълзи.

— И когато никой не ви е отворил — продължава вместо нея полицаят, — сте минали отзад и сте влезли в спалнята през плъзгащата се остъклена врата.

— Беше отворена — потвърждава Лайза и ревва. — Аз такова… направо не мога да повярвам. Беше ужасно. Никога досега не съм виждала мъртъв човек.

Денис я прегръща, за да я утеши, и й казва, да, знаел, че сигурно е било ужасно, и ако тя не искала да стои повече тук, можела да си тръгва. Щял да я потърси по-нататък, ако се наложело да я пита нещо.

Точно тогава Лони открива в шкафа записите с чукането и праща един от униформените полицаи да повика Денис. Когато той отива при него в спалнята, Лони му казва:

— Погледни.

После включва видеото. Най-неочаквано изниква Рамон, който се е излегнал с ръце зад главата на леглото и наблюдава члена си: прави му свирка някаква жена с огромни стегнати гърди и със задник, ухилен срещу камерата.

— Този негодник е събрал към двеста такива записа — обяснява Лони.

— Този във видеото ли беше, или ти го сложи?

Лони отвръща, че във видеото не е имало нищо, но тъй като Рамон е чисто гол и в тоалетната чиния са намерили използван презерватив, е близко до ума, че жената, с която той е спал за последно, го е убила и е взела касетата.

— В такъв случай тук имаме към двеста заподозрени плюс някой и друг ревнив съпруг или гадже — отбелязва Денис, докато разглежда чекмеджетата, пълни с видеокасети.

— Мръсна работа, колега, но се налага да ги изгледаме всичките — отбелязва Лони.

Денис отдавна не го е виждал толкова развълнуван. Едър мъж с доста излишни килограми, който наближава петдесетте и който от двайсет и три години проявява прекомерна страст към джин мартинито, Лони е от хората, които си уговарят срещи за обяд за единайсет и половина, така че да обърнат първото мартини на гладен стомах. След осемнайсет години в отдел „Убийства с цел грабеж“ той се е нагледал на толкова много престъпления, че не ляга без пистолет под възглавницата, от което госпожа Розън е неописуемо щастлива. („Това е единственият пистолет в стаята, който стреля“, натяква тя на Лони веднъж месечно.)

Някъде по обяд се появява домашната помощница на Рамон — Есперанца, която изпада в истерия веднага щом разбира, че господин Рамон es muerte^[2]. Денис вика един от униформените полицаи — Суарес, да им превежда.

— Питай Есперанца дали вчера е била тук.

След като Суарес превежда въпроса, жената отново избухва в сълзи и Денис не й разбира нито дума. Накрая Суарес му обяснява как тя се притеснявала да не би Денис да мислел, че е убила Рамон, и той казва на ченгето:

— Питай я дали е била тук снощи.

Отново истеричен испански, после Суарес обяснява на Денис, че Есперанца си е била вкъщи със семейството.

— Добре, кажи й, че не е заподозряна. Питай я дали има някаква представа кой е идвал снощи. Дали Рамон е имал сериозна приятелка. Може ли да посочи имената на жени, които са го посещавали напоследък?

Поредният порой от сълзи, много приказки, много клатене на глава и Денис схваща, че Есперанца няма да му съобщи нищо съществено, макар че тя потвърждава впечатлението от Рамон, каквото създава и самото местопрестъпление, и разказва чрез Суарес на Денис, че през цялото време Рамон е водел вкъщи различни жени. Есперанца го знаела, защото по разбираеми причини трябвало да сменя всеки ден чаршафите и да чисти гнусотиите на Рамон, за които я е срам да се разпростира, но Денис се досеща, че това може да включва всичко, като се почне от забравено дамско бельо и се стигне до използвани презервативи. Есперанца обяснява на Суарес, че не е засичала нито една от тези жени, понеже чистела от дванайсет на обяд до пет следобед и всъщност почти не виждала и самия Рамон, който обикновено бил на работа.

Колкото до съседите, те описват Рамон различно: като сексапилен, дружелюбен, очарователен и в един случай дори като негодник — заявява го някакъв тип, който живеел отсреща и който обвинява Рамон, че свалял жена му, после споделя с Денис как изобщо не се учудвал, че някой го е пречукал.

— Вас ли да подозирам за убийството? — пита го със сериозно лице Денис и мъжът тутакси преминава в отстъпление и заявява, че снощи е бил на срещата на „Доджър“, пазел билетите и можел да го докаже.

Съседите като цяло са единодушни, че при Рамон по всяко време на денонощието са идвали и са си отивали най-различни жени, но колкото до снощи, никой не помнел някой да е посещавал убития между девет и единайсет вечерта, когато според съдебния лекар е било извършено убийството.