Стивън Боко
Воайорът (23)

23.

Твърде скромните наблюдения, които съм натрупал през живота си на планетата, едва ли ми дават основания да се произнасям за човешкия жребий. С тази уговорка ми се иска да кажа, че според мен тайните и съпътстващата ги вина вероятно предопределят в основни линии нашия характер и като цяло са причината психоаналитиците да печелят толкова добре. Някои хора се чувстват всесилни със своите тайни, повечето от нас обаче се срамуваме от тях.

Бъдете честни пред себе си и си спомнете колко много тайни сте складирали в съзнанието си още от невръстното си детство, когато сте се подмокряли в кревата. Или по-късно, когато сте крали пари от майка си и баща си. Или сте се заключвали в клозета и сте се опипвали. Или сте взимали без разрешение семейната кола.

Ами първият път, когато сте правили секс? Ако търсите блюдо на Петри, където да си отгледате покрай тайните и малко срам и чувство за вина, не е нужно да стигате по-далеч.

Когато навлезем в зряла възраст, сме обременени с толкова много тайни, че вече сме им изгубили дирята, както и с куп лъжи, които кръжат като вярна стража около тях. Вие сте обратен. Вие сте импотентен. Вие имате херпес. Чукате се с треньора си. Или с шефа на мъжа си. Или с най-добрата приятелка на жена си. Вие сте пияница. Изпаднал комарджия. Крали сте от фирмата, в която работите.

Мнозина си мислят, че се иска смелост да си признаеш тайните. Лично аз съм на мнение, че по-голяма смелост се иска да не ги споделяш. Хората обикновено си разправят тайните, защото те ги притискат с бремето си, и вместо да се потрудят, за да се променят и никога повече да не постъпват така, те си разказват и майчиното мляко, с надеждата да получат прошка и отново да се заемат да трупат в съзнанието си още и още гузни тайни.

Какво толкова му е смелото да издрънкаш на жена си, че докато си бил на бизнес конференция например, две проститутки са ти направили свирка? Или че чукаш секретарката си? (Това не е като да се изповядаш пред свещеника, който, както чета напоследък, също си има главоболия със своите тайни.)

Ако сте късметлия, жена ви вероятно няма да ви отреже квитанциите завинаги, но със сигурност вече няма да ви остави да си разигравате коня (или да ви вярва напълно). Което съвсем не означава, че и тя си няма тайни (по всяка вероятност има). Означава, че има смелостта да не ги издава пред вас.

Първият ми брак беше като тренировъчен сутиен. Не беше много секси, затова пък ни вършеше работа, докато не ни отесня. Междувременно бившата ми жена се чукаше от време на време странично, аз също го правех, после и двамата допускахме грешката да си разказваме за извънбрачните връзки, сякаш това щеше да изглади нещата. След две-три нещастни години пътищата ни се разделиха.

Със сегашната ми жена, с която сме женени от шестнайсет години (две страхотни деца, дотук не мога да се оплача, да чукам на дърво и да си плюя три пъти в пазвата), нямаме някакви особени тайни (поне аз не знам да имаме), но знаете ли? Не искам да научавам какво е правила и с кого, преди да се оженим, и обратното. За какво ни е притрябвало?

Май вече споменах, че ние с жена ми винаги сме се старали да учим децата си да не лъжат — наред с другото наградата за това е, че не ти се налага да помниш какво си говорил. Но е наивно да мисля, че докато ги науча да не лъжат, те вече не са натрупали толкова много тайни, че се чудят какво да ги правят, или че не ме смятат за лицемер, задето ги карам да вършат нещо, на което самият аз едва ли съм способен.

От собствен опит знам, че най-голяма смелост се иска наистина да простиш, особено на човек, когото обичаш, и пак да му повярваш.

Разказвам всичко това, защото от време на време тези неща избиват при първа среща. Повечето първи срещи приличат на спаринг мачове. Мъжът и жената се проучват, разменят си добре усвоени лъжи и като цяло умуват дали си струва да ходят някъде и да се изчукат. Хората го правят непрекъснато. Правят го, защото са самотни, отегчени, защото мразят самите себе си или просто са твърде нерешителни, за да откажат. Но има и редки случаи, когато го правят, защото наистина са привлечени един от друг. И в тези редки случаи, когато има потенциал за алхимия, за магията на химията и съвместимостта между един мъж и една жена, нещата обикновено се развиват по-бавно. Двамата знаят инстинктивно, че залогът е по-голям, а оттам и имат повече да губят, ако избързат.

На първата си среща в ресторант на име „Кианти“ на авеню Мелроуз в Холивуд Денис и Вий разбират съзнателно или подсъзнателно всичко това. Почти от самото начало между тях има някаква магия (можете да я обясните с ония досадни феромони) и двамата усещат, че не е зле да се отнасят малко по-внимателно един с друг. А това означава, че макар и да поразкрасява биографията си за пред Денис, Вий не се изкарва първа девственица. Сега, когато е на трийсет и две, дори и след шестгодишния си брак с Боби, тя почти няма от какво да се срамува.

Но и Вий си има своите тайни. Може да преглътне някак тъпото еднократно чукане с Рамон отчасти защото е ставало дума само за секс, но най-вече защото той е мъртъв и сега не може да я изрита по задника. Виж, връзката й с Акселрод е друго. Там е ставало дума не толкова за любов и секс, колкото за възможностите и връзките му, до които Вий е искала да се добере, освен това той е женен (както и тя), което превръща връзката им в гузна наслада и срамна тайна. И Вий е готова да признае, макар и само пред себе си, че днес следобед си е изпуснала нервите в кабинета на адвоката именно защото Боби е бил прав. Акселрод наистина си е негодник. Използвал я е и сега, след като тя е изоставила съпруга си, вече не я търси по телефона, а следобедите в „Пенинсюла“ са останали в миналото.

Вий разказва на Денис за детството си в Питсбърг, за двете години в „Карнеги Мелон“, където е следвала актьорско майсторство, за възходите и спадовете в кариерата й, за възходите и паденията и в брака й с Боби, които последните две-три години всъщност са си били главно падения. Споделя, че не се е двоумила и за миг дали да напусне съпруга си Боби и макар че ще го помни винаги, тази част от живота й вече е приключила. Така иска да покаже на Денис, че не е някоя сломена от скръб женица, която иска да се поразсее с лек флирт с красивия следовател от отдел „Убийства“.

Колкото до Денис, той по професия си е пазител на тайни, собствени и чужди. (Няма да повярвате какви неща изповядват пред него хората: изнасилвания, убийства със или без изтезания, обезглавявания. Някакъв тип, хомосексуалист, му разказал как е отрязал ръцете от китките надолу, ходилата и главата на своя любовник, после сложил голия торс на стола и до него главата с лицето надолу, а на пода подредил старателно крайниците. След като споделил тайната си, му олекнало дотолкова, че заспал направо върху масата в помещението за разпити.)

С тази уговорка трябва да отбележим, че Денис не помни да е бил толкова откровен с някоя жена, както е с Вий. Не й споменава, разбира се, че се познава с Боби. Нито пък че Боби има връзка с Линда Полсън. И можете наистина да ми вярвате, че не проронва и дума как (скоро бившият й) съпруг е ключът към разплитането на убийството на Рамон, макар че и самият Денис още не е съвсем наясно защо.

Казва й (съвсем искрено) и че още откакто е видял снимката й, иска да се срещне с нея, а от мига, в който са се срещнали, иска да бъде с нея, но не като евфемизъм на секса, а в буквалния смисъл на думата: да седи с нея, да й говори, да я опознава, да споделя разни неща, да я гледа как се смее, да й се радва, докато я наблюдава. Разказва й за двата си провалени брака и признава, че вината е главно негова. Просто не ставал за брак, както не ставал и за дългата поредица случайни връзки след това, които също продължили ден до пладне, защото наред с другите причини жените все смятали, че Денис трябва да се промени малко в едно или друго.

— Всъщност — казва той на Вий, — докато ме слушаш, сигурно ще поискаш да си смениш телефонния номер.

Тя се смее и му казва да не се притеснява.

— Харесвам те какъвто си. Бях разочарована, задето не ми се обади, и се развълнувах, когато все пак ми звънна. Харесвам очите ти, харесва ми, че си ченге — не ме питай защо, още не знам — и няма да се опитвам да те променям. Днес няма и да спя с теб, защото те харесвам и не искам да бързам.

— За да оставим играта сама да дойде при нас — отбелязва Денис с надеждата Вий да схване какво има предвид.

— Точно така — потвърждава тя и му се усмихва по начин, от който той отново усеща как го присвива под лъжичката, а е смятал, че никога вече няма да го изпита.

Остатъкът от вечерята се състои от щастлива смесица от отлежало вино, вкусна храна и откритието, че си с човек, за когото имаш чувството, че си познавал цял живот, макар това да ви е първата среща.

В автомобила на път за жилището на Вий Денис внезапно завива към тротоара и спира.

— Слушай, мога ли да ти кажа нещо?

Вий се извръща и го поглежда.

— Искам да те видя пак. Утре, ако е възможно. И вдругиден. Нямам нищо против да не правим секс веднага. И до това ще стигнем, когато решим. Но ако нямаш нищо против, искам да те целуна, нека го направя сега, защото, когато спрем пред вас, вече ще се притесняваме.

Вий се отпуска в обятията му и те се целуват. Всички сме го изживявали и не се налага да го описвам, само ще кажа: струва ти се, че се целувате цяла вечност, а после, че всичко е свършило прекалено бързо, и в мига, когато устните ви се докоснат, знаеш, че си издул платната и си поел към голямо приключение, тласкан от топъл, дъхав, опияняващ попътен вятър.