Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Death by Hollywood, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
misheln (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Стивън Боко

Заглавие: Воайорът

Преводач: Емилия Масларова

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 18.04.2005

Редактор: Татяна Михайлова

ISBN: 954-585-608-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4769

История

  1. — Добавяне

12.

По-късно същия следобед Денис отскача до Театралната школа на булевард „Пико“ в Уест Сайд, където Рамон е преподавал, и се среща със собственика, възрастен педал на име Ларс, който е изумен от вестта за убийството му. Започва да се потупва по сърцето и да повтаря:

— Невъзможно. Не мога да повярвам.

Но вярва, не вярва, Рамон наистина е убит, Ларс наистина е педал, който разиграва евтино театро, а Денис наистина е красиво, страшно секси ченге. И така, с блеснали от сълзите воднисти очи Ларс споделя, че Рамон е бил сред най-търсените преподаватели, предпочитали го не само жените. Бил любимец и на мъжете.

— Бисексуален ли е бил? — любопитства Денис.

— Би могъл да бъде — отвръща Ларс. — Но не си падаше по това. В смисъл беше мъжкар до мозъка на костите и мъжете бяха привлечени от него, освен това умееше да общува, идеше му отвътре.

Ларс обяснява на Денис, че за курсовете на Рамон — всеки вторник и четвъртък от осем до десет — все нямало свободни места и дори имало списък с актьори, чакащи да се включат в тях.

— Знаете ли дали Рамон е имал връзка с някоя от жените в курса?

— О, боже! — възкликва Ларс и притиска до гърдите си върховете на пръстите. — Рамон не беше от най-моногамните същества. И това не му беше в стила. Очите му все шареха, а ако се съди от посещаемостта на курса, имаше къде да шарят.

— Някакви скандали? Жените в курса да са си оспорвали вниманието му?

Ларс отвръща как не било тайна, че Рамон си бил играч, но изобщо не го криел, правел го много сладко и прелъстително и никой не хранел илюзията, че може да го опитоми.

— А както знаем, жените са си бъбриви и не е тайна, че наред с другото Рамон е бил страшно надарен.

Денис отговаря, че е видял трупа на Рамон и дори в такова състояние е личало, че членът му е най-малко двайсет — двайсет и два сантиметра.

— Майко мила! — възкликва Ларс и се потупва по сърцето.

Денис пита дали Ларс ще бъде така любезен да му предостави списък с хората от курса на Рамон.

— Ама разбира се — потвърждава собственикът. — Ще ви помогна с каквото мога. Всъщност, ако искате, бих могъл да ви предоставя и снимки на лицата, но ми обещайте, че щом приключите, ще ми ги върнете.

Лъскавите снимки са с размери двайсет на двайсет и пет сантиметра, от ония, които актьорите раздават на продуцентите и режисьорите, отзад на гърба има и кратка творческа биография и сега, когато разполагат с тях, Денис и Лони ще изгледат порнозаписите на Рамон и ще свържат имената с лицата (и вероятно със задниците).

Денис взима признателно списъка и снимките, благодари на Ларс за съдействието и му казва, ако се сети нещо, което според него може да бъде от полза, да не се колебае и да му звънне. Ларс прибира визитката на полицая и подмята със закачлива усмивчица, че може да звънне и без да се е сетил нещо, което е от полза.

В помещението на следователите в полицейския участък в Холивуд Денис и Лони орат (ще прощавате за израза) из кашоните, пълни с Най-смешните домашни видеоклипове на Рамон, и с помощта на списъка, предоставен им от Ларс, установяват самоличността на повечето жени от записите. Денис не се учудва ни най-малко, че още в една от първите видеокасети, които пускат, главната роля се изпълнява от кого? — как от кого, от Лайза Ратнър, разбира се.

След трийсетина касети Лони клати възхитен глава:

— Божичко, живеем във велика страна, а? Хората смятат, че ченгетата намазват от всички ситуации, но този тип тук направо ни е ударил в земята.

Денис обаче е потиснат. Сексът не е секси, в безкрайното съвкупление няма и грамче радост и в тези безбройни чукания полицаят може би вижда нещо, което неприятно напомня собствения му чергарски полов живот.

Денис и Лони си поделят имената на актрисите в списъка, даден им от Ларс, и се заемат да ги разпитват. Денис проявява по-голям интерес към онези, които не е видял в порнозаписите: според неговата теория, ако Рамон е бил убит от последната жена, с която е спал, тя вероятно е взела касетата.

Лони тутакси започва да се заяжда и посочва слабото място на теорията му: щом записите са правени тайно, откъде жената е знаела, че те изобщо съществуват?

— Майната ти — избухва Денис. — Аз поне имам някаква теория. А какво ми предлагаш ти — само възбудата си, след като се нагледа как тоя се чука и се лиже с половината холивудски актриси.

Но независимо дали теорията му е вярна или погрешна, Денис решава да звънне на Линда Полсън и да попита дали е възможно да се срещнат, за да поговорят за Рамон.

Линда отвръща така и така, съмнявала се, че може да помогне с нещо, но с радост щяла да се види със следователя.

— Къде ще ме разпитате, в затвора, или предпочитате да дойдете у нас на чаша кафе? — пита тя.

Денис отговаря, че у тях е за предпочитане, да не ги разсейвали писъците на заподозрените, които ченгетата скъсвали от бой в затвора.

Линда се смее.

— Вече сте ми симпатичен, господин следовател.

И се уговарят да се видят по-късно същия ден.