Стивън Боко
Воайорът (16)

16.

Ние с жена ми винаги сме се опитвали да обясним на децата си, че ако не лъжат, няма да им се налага да помнят какво са говорили. Лошото е, че всяко дете си е роден лъжец. Като изключим малкото хлапета, които впоследствие се оказват асоциални типове, добрата новина според мен е, че повечето деца лъжат, защото правят разлика между добро и зло, и се страхуват да не бъдат наказани, затова, когато неизбежно вършат пакости, им е по-лесно да излъжат, отколкото да понесат последиците от своите лудории. За тяхна беда последиците от лъжата почти винаги са по-страшни, разбира се, от последиците на първородния грях и разликата между щастливите и нещастните деца се свежда до способността (или неспособността) на родителите да им го обяснят. А ако смятате, че за родителя има нещо по-сложно от това, вероятно просто нямате деца или не гледате на лъжата като на чак такова злодеяние. За съжаление в Холивуд второто май е по-вярно, отколкото първото, и по тази причина е толкова трудно да възпитаваш деца в този град.

Разказвам ви всичко това само за да добиете първоначална бегла представа за обяда на Боби с Линда в „Айви“ на Робъртсън, среща, затлачена с лъжи и с техните първи братовчедки — тайните.

Тайната на Линда е, че е убила Рамон. Тайната на Боби е, че знае това. И както почти винаги, идва момент, когато тайните се израждат в лъжи, а лъжите убиват.

„Айви“ на Робъртсън е светло, пълно с хора заведение с много маси, много ленени покривки, неудобни, странни на вид дървени столове и прекалено много големи издути възглавници, които, опиташ ли се да седнеш на тях, се хлъзгат и падат. Освен това ресторантът е любимо място на жени като Линда Полсън с тонове пари и излишъци от свободно време, които идват тук да обядват и през цялото време гукат, кудкудякат и си пращат въздушни целувки.

Точно както в „Грил“ ще видите всички мъже, които дърпат конците в Холивуд, така ще видите жените и гаджетата им в техния паралелен свят в „Айви“. И ако си въобразявате, че тук на показ са изложени по-малко могъщество и влияние, грешите. С едно-единствено видимо изключение — Линда Полсън — това множество от жени предпочитат да убиват с клетъчните си телефони, които звънят, пеят и свирукат навсякъде из ресторанта.

Линда е седнала на една от най-хубавите маси, чак в левия ъгъл в дъното, и когато вижда, че Боби влиза в заведението, грейва в усмивка и започва да му маха.

Едно е да изглеждаш страхотно и секси вечерно време, в слабо осветено шапито, където всички са пийнали. Съвсем друго е да го постигнеш посред бял ден, в светлия салон на „Айви“ на Робъртсън, и Линда Полсън го прави без усилие.

Освен че Боби гони тайния си дневен ред — да опознае Линда, тя е първата жена, с която се среща, откакто Вий го е напуснала, и която го привлича сексуално. Отчасти заради добрата химия помежду им, но по-важното, заради видеозаписа, същия, който е в дъното на чекмеджето в бюрото: на него Линда се показва като хищна самка, която изчуква жертвата си и после я убива. Не толкова заради чукането или дори заради насилието, а по-скоро заради тайното познание, а тайното познание е опияняващата същност на воайорството.

Линда си поръчва изстуден чай и салата, Боби — печено пиле, и двамата започват да се душат, да си хвърлят прах в очите и да си правят четки. Боби очевидно се опитва да проникне в мислите й, защото, ако си решил да пишеш киносценарий за жена, на която й стиска да убие онзи негодник, любовника си, ти се иска да добиеш представа що за човек е тя и какво я движи.

На Боби му се ще да я пита защо се е омъжила за такъв тъпанар като Марв Полсън. Ще му се да я пита защо при нейните пари и красота, щом е решила да изневерява на Марв (а кой няма да реши!), го е направила с такъв негодник като Рамон. Може би просто си пада по мъже, които се държат гадно.

От своя страна Линда смята Боби за по-интересен, отколкото повечето мъже, които среща, защото той явно се вълнува по-скоро какво има в главата й, отколкото под полата.

Боби я разпитва надълго и нашироко за кариерата й на актриса и заявява, че помнел ролите й. Казва й и че времето е благосклонно към нея, че онова, което преди десетина години е било миловидно, сега е съзряло в истинска хубост. Според Линда Боби просто й прави комплименти, но това й харесва. Най-смешното е, че редом с другите лъжи Боби й казва истината за нейната външност. Ако не броим пластичната хирургия, Линда наистина има лице, което съзрява красиво, тя е полагала грижи за себе си и сега на четирийсет изглежда по-добре, отколкото на трийсет, а на трийсет е изглеждала наистина добре.

Накрая Боби улучва момента и пита Линда дали е чула нещо ново за разследването на убийството на Рамон.

— Всъщност не — отвръща тя, — но от разговора със следователя, който ме разпитва, останах с впечатлението, че не разполагат кой знае с какво: тръгнали са за риба, а тя не кълве.

Боби, който е написал доста сценарии за ченгета, се възползва от тези думи и осланяйки се на писателския си опит, изказва предположението, че в случай като този ченгетата вероятно разполагат с много повече сведения, отколкото показват.

— С какви например? — любопитства Линда.

— Това са само мои догадки — уточнява Боби, — но убитият е красив, доста известен актьор, надарен любовник латиноамерикански тип, преподавател, освен това във вестника прочетох, че навремето е лежал за изнасилване, нещо, за което жените в сегашния му живот сигурно не са и подозирали. Ето защо, ако бях ченге, щях да проверя с кого е спал. Може би някъде се спотайва ревнив съпруг или приятел, ако се съди от миналото на Рамон, не е изключено той да си е падал по насилието, да е посегнал на жената, с която е спал за последно, и уплашена за живота си, тя да го е убила.

— Такава ли е твоята теория за престъплението?

— Нямам теория — възразява Боби. — Но ако пиша такъв сценарий, за фабулата ще бъде по-добре, ако Рамон е бил убит от ревнив съпруг или приятел, а не, да речем, от някой наркоман, проникнал с взлом, за да го обере: докато Рамон се съпротивлява, онзи копелдак го убива, а момичето, с което Рамон е бил в леглото, духва.

— Ако наистина е така, защо момичето не се е обадило в полицията?

Боби вдига рамене.

— Може би е омъжено и има какво да губи. — После не успява да устои на изкушението и пита: — Ако това момиче беше ти, щеше ли да отидеш в полицията?

— Разбирам накъде биеш — отвръща Линда и добавя с лукава усмивка: — Какво ще кажеш за това? Рамон ходи с две жени — което, ако го познаваше, щеше да знаеш, че не е толкова невъзможно — играта загрубява и една от тях го убива.

— Не съм се сетил за това, но е добро — хвали я Боби. — Защо не звъннеш на следователя и не му го кажеш?

— Според мен следователите едва ли са опрели до някакви аматьори, които им досаждат с предположенията си за престъплението.

— Права си — съгласява се Боби, — но пак си е интересно да се опитаме да разплетем случая.

Вече са стигнали до бутилката отлежало шардоне „Ферари Карано“ и Боби сменя темата — пита откога Линда е омъжена, не й ли липсва актьорската професия, има ли хоби, такива тъпотии.

Линда му предлага версия на живота си като за „Илюстрована класика“ с твърди корици, а Боби на свой ред разказва как се е разделил с Вий. Споделя, че е бил голям егоист, че е прекалявал с пиенето, не е обръщал внимание на кариерата на жена си и е бил ужасен съпруг, който е съсипал брака им, грешка, която, стига да получи още един шанс, не би допуснал за нищо на света отново.

Линда не е от най-срамежливите, стигне ли се до това да показва на мъжете какво изпитва към тях, и насърчена от новооткритата им емоционална близост, се пресяга през масата и отпуска длан върху китката на Боби.

— Знаеш ли какво намирам за особено секси?

— Какво?

— Откровеността. Не помня кога за последен път съм срещала мъж, който като теб да е бил откровен за себе си — възкликва тя.

Ако не смяташе, че го свалят, Боби сигурно щеше да се изсмее на глас. Сега обаче той свежда очи и изрича простичко, но сърцераздирателно:

— Благодаря ти!

Линда е привлечена от него и защото той не е сексуално настъпателен. Тя усеща, че я оставя да води, понеже дълбоко в себе си разбира, че му предстои дълго пътуване и си струва да поеме на него.

— Не искам да те притеснявам — прошепва Линда — и ще те разбера, ако решиш, че избързвам, но има ли къде да отидем?

И така след двайсет минути те вече стоят боси на терасата у Боби с изглед към каньона, Линда се взира през телескопа, а Боби й казва, че ще се радва, ако наминела някоя вечер, за да погледат звездите.

Линда загърбва телескопа, отпуска се в обятията на Боби и двамата се целуват за пръв път нежно и търпеливо, сякаш Линда няма и представа, че къщата на Рамон е някакви си хиляда метра по-надолу.

— Имаш меки устни — отбелязва тя и го целува отново.

Боби я хваща за ръката и я отвежда в спалнята, където се любят. Той е имал предимството да я наблюдава как се чука с Рамон и сега го прави точно обратното, бавно и нежно, без да бърза особено да свършват, но когато свършват, бърза да изживее докрай насладата…