Владимир Мегре
Анаста (36)

Писмо до сина ми

Здравей, Володя.

Не знам къде си сега, затова реших да ти напиша писмо чрез книгата си. Често ти пиша, но не знам къде да изпращам писмата. Мисля, че ще прочетеш публикуваното в книгата ми. Книгата ми се разпространява в много страни, сякаш е жива и сама намира разни хора, така — може би — ще намери и теб.

През септември 2009 година пристъпих към създаването на родово имение по твоя проект. Не знам кой ще живее в него. Може би ти ще пожелаеш или пък Настенка, когато поотрасне. Би трябвало скоро да настъпи време, в което представителите на антиразума няма да пречат на такива като вас. Може би внуците ми ще решат да живеят тук или правнуците ми. Дойде моментът, в който усетих остра необходимост да въплътя в реалността проектираното от теб.

Изорах парцела си и засях на него ръж за през зимата. Лично разпръсквах зърната с ръка и съседите ми помагаха. По целия периметър направих земен вал, метър висок и метър и половина широк. Тази година не успях да изградя стени от глина, защото заваля сняг и застудя. Ще ги започна през пролетта. Но дори само от това, което успях да свърша, хектарът ми се преобрази, като е единственият, обграден със земен вал, и на мястото на стърнищата поникна ръж.

Тази година успях да изкопая и езеро с диаметър тридесет метра, което през пролетта ще се напълни с вода.

Освен това купих фиданки на различни плодни дръвчета. Засега съм ги засадил в района на извънградското си жилище, но планирам следващата есен да ги пренеса в имението.

През зимата ми предстои да реша как да построя твоята огнена птица. Мисля, че няма да е голям проблем да я направя от глина, но се чудя как след това да я заздравя, за да не я размият дъждовете. Висока е почти три метра, а размахът на крилете й достига дванадесет метра. Хрумна ми, че трябва да я направя от глина, а после да я разрежа на части, които да опека в завода, след което отново да сглобя огнената птица на брега на езерото в имението си. Или пък първо да направя скелет от тухли, който след това да замажа с глина.

Показах на приятелите си твоето творение, като просто нарисувах капсула от глина с огън вътре и им обясних как в нея може да се грееш, да се лекуваш или просто да седиш пред огъня с приятели, както пред камина. И те също пожелаха да изградят нещо подобно за себе си. Представяш ли си как ще се възхитят, когато разберат, че това не е просто капсула, в която можеш да сгрееш тялото си и да се лекуваш, а красива птица с горящо вътре сърце.

Как успя да сътвориш такова чудо?

Анастасия предполага, че ти помагат хората от първата земна цивилизация. Ако е така, защо да не помагат на всички, които са пристъпили към създаването на родови имения? Всъщност, от друга страна, след като ти подари проекта си на читателите, следва, че те са помогнали на всички.

Освен това, Володя, Анастасия каза, че проектът ти за родово имение едновременно е и макет на биологичен междупланетарен кораб, управляван от мисълта на човека, а огледалото в центъра му е едновременно и навигатор, и стартов бутон. Това е велико и прекрасно послание към човечеството от непозната за съвременниците цивилизация. Не е важно дали тя се намира на друга планета или в друго измерение, защото е влязла в контакт с нас, дори и с материален език. И съвременното човешко общество е на прага на велики и прекрасни преобразувания.

Когато Анастасия разкриваше всичко това, аз още не разбирах напълно значението на думите й. После обаче, като размишлявах, стигнах до заключението, че е абсолютно права. Знаеш ли, Володя, че днес много се говори за неидентифицирани летящи обекти, за пришълци от други планети и се четат всякакви трактати, написани уж от велики учители, но какъв е конкретно резултатът от тях?

Нищо не се променя и както хората са вървели по пътя си към печалния си край, така продължават и до сега. Дори си представих следната картина:

Вървели хората, а на пътя стояло чудновато облечено същество и крещял:

— Аз съм пришълец, аз съм пришълец, представител на велики сили.

— И какво от това? — казали хората. — Защо си дошъл? Ако си представител на велики сили, заличи от Земята наркоманията, проституцията, войните и тежките болести.

— Вие не разбирате, аз съм пришълец…

Хората обаче не проявили интерес и само един се приближил до него.

— След като си велик пришълец, сигурно няма да те затрудни да ми дадеш сто рубли за бутилка водка?

А в отговор чул:

— Аз съм велик пришълец, трябва да ме слушате, да ме приютите, да ме нахраните и дори на ръце да ме носите.

Това е приблизително истината за всички посещаващи Земята „пришълци“.

В случая с твоя проект, Володя, всичко е по друг начин.

Ти не поиска нищо за себе си, а просто предложи: „Гледайте, хора, и ако ви харесва, вземайте и бъдете щастливи.“

А когато си отиде, Володя, тя не разбра веднага всичко и дълго и внимателно разглежда твоя макет на имение. Чак после съобрази, че съществува тясна взаимовръзка между отделните му части, между детайлите му и че всичките те заедно представляват междупланетарен биологичен апарат, който е способен за един миг да пренесе човека заедно с жизнената му среда, на която и да е планета.

По периметъра на имението е разположена свръх здравата биологична обвивка на този апарат. Огнената птица е програмирана за пречистване от вируси. Вътрешното разположение на растенията, техният списък „говорят“ за вечно жизнено осигуряване на жителите му. Водното огледало е стартовият бутон, задействащ биологичната програма.

Двигателят на този апарат е с несравнима енергийна мощност и е извън пределите на определението „скорост на движение“, защото в основата му е чиста човешка мисъл. Права ли е?

Освен това Анастасия каза, че всяко технократско изобретение има биологичен аналог — по-точно, обратното — и биологическият аналог бил значително по-съвършен. И ние, като се отказваме от постиженията в опознаване на Космоса и компютърните технологии, изясняваме значението на твоите отделни детайли. Мисля, че читателите програмисти ще разберат по-добре това, което си направил.

Ето какво обаче ме притеснява, Володя. Периметърът е обвивката. Огнената птица — пречистващата антивирусна програма. Огледалото с факлите в центъра — стартовият бутон. Аз ще реализирам всичко това, а може да го направи и още някой. Няма обаче инструкция как да се ползва. Към всеки прибор винаги се прилага инструкция, за да не го повреди някой или да не се нарани. А при толкова сериозна биологична техника нямаме инструкция. Човекът може случайно да натисне стартовия бутон и семейството му да се събуди на друга планета. А ако поискат да се върнат, няма да знаят как.

Аз купих осмоъгълно огледало и факли. Вечерта поставих огледалото на извънградската си къща и запалих факлите наоколо — получи се много красиво. Мисля обаче, че е опасно да се прави през есента в градината. Почувствах го, когато полях огледалото с вода и дърветата сякаш се опитаха да оживеят. А в дълбоката есен няма да е добре за тях.

Много ми е мъчно, Володя, че не успях да си поговоря повече с теб и да те разпитам за предназначението на този прибор — за какво служи и как се ползва? Може би читателите ми ще успеят да разберат или аз ще се досетя, когато по-късно го разположа върху своя парцел.

Освен това, Володя, имам и проблем. Трябва да формулирам разбираемо и лаконично обръщение към властите в различните държави. Целта му ще е да ги призова да приемат, доколкото могат, мерки за усъвършенстването на жизнената среда на Земята. Съставих различни варианти на това обръщение, но през цялото време ми се струваше, че може да е по-просто, по-кратко и по-убедително. Ето го последния вариант, който може би ще свърши работа? Ти как мислиш?

Обръщение

Господа, поредицата ми книги е обединена под названието „Звънтящите кедри на Русия.“ Мнозина от читателите, хора на различна възраст, с различна националност, вероизповедание и социален статус, се сдобиват с по хектар земя за своите семейства и строят върху него родово имение. Сред тях има кандидати и доктори на науките, както и обикновени работници. Повечето от тези хора имат висше образование и сериозен житейски опит. Всяко от тези семейства поотделно и всички заедно създават най-приемливата във всяко отношение жизнена среда за себе си, за своите деца и за бъдещите поколения. В Русия и съседните й страни вече са създадени, без каквато и да е правителствена подкрепа, повече от сто и петдесет селища, съставени от родови имения. Сред тях има големи — до триста семейства, и малки, образувани от десет-петнадесет семейства.

Не знам в другите страни, в които се издават моите книги от поредицата „Звънтящите кедри на Русия“, колко хора, обединени в малки групи и повечето самостоятелно, предприемат подобни действия. Но ги има и броят им постоянно расте.

По света, господа, твърде много се говори за необходимостта да се подобри екологичната ситуация на Земята. В отделни региони нещата вече са достигнали критични нива и има опасност от планетарна катастрофа. Не за първа година се провеждат съвещания и симпозиуми на високо равнище, в ООН и други обществени организации. Но има ли поне някакъв видим резултат, господа? Екологията на Земята продължава да се влошава.

Само хората, основали родовите си имения, извършват реални действия, насочени към подобряването на жизнената среда на човека.

Не ви моля, господа, да обсъждате достойнствата или недостатъците на книгите ми, както и моите лично.

Моля ви да разгледате от позицията на разума самата идея. И ако вие, с помощта на съвременната наука, не можете да предложите в замяна нищо по-ефективно, да оцените същността й и да я приемете.

Не знам към кого конкретно да се обърна с това послание.

Иска ми се да засегна и още един сериозен въпрос. Често мисля за това. Опитвам се да намеря изход. Проблемът е, Володя, че с твоето отношение към живота и разбирането ти на същността на битието ще ти е трудно да си намериш съпруга, разбираща те девойка.

Сигурно вече знаеш, че много момичета мечтаят от най-ранна възраст да станат артистки, манекенки или да се омъжат за заможен мъж, да ходят по курорти и да имат вкъщи прислуга. Ако си харесаш такова момиче, което не е чело книгите ми и не е чувало нищо за родовите имения — любовта е непредсказуема, — недей веднага да й разказваш всичко за именията, защото няма да те разбере. А когато направя имението си по твоя проект, доведи това момиче и му го покажи. Щом наближите до него, кажи на момичето си, че е твое, и влез с него в имението. Влез през вратата на бялата къщичка. Ключът ще е винаги на мястото, на което го оставяше баба ми. И му покажи всичко, което ще е там.

Анастасия казва, че когато жената види по-съвършена жизнена среда от онази, в която е била досега, в нея веднага се пробужда желание да роди дете и привличане към мъжа, който я въвежда в тази среда.

Ако ти, Володя, усетиш такова желание в своето момиче, можеш да си сигурен, че то задължително ще те обикне и ще изостави предишните си безсмислени влечения.

Ето и още един интересен въпрос. Човек, който се премести на друга планета заедно с пространството на родовото си имението и основе живот на тази планета, е като Бог. Това е логично, защото му предстои да сътвори нов свят на пустата планета. Като Божи син той трябва да притежава и равностойни способности. Не трябва обаче просто да повтаря Отеца, а да създава по-съвършена жизнена среда. Тогава до каква степен трябва да е съвършена и красива земната жизнена среда на този човек — неговото родово имение? Сигурно ще бъдат направени още много открития от хората за усъвършенстването на земната жизнена среда. Още отсега обаче нямам търпение да видя с каква божествена красота ще се отличават жените, живеещи в тази среда, и как ще изглеждат достойните за тях мъже?

Благодаря ти, синко, за подаръка. Сигурен съм, че с негова помощ ще бъде открита нова ера в развитието на Земята и човечеството. На фона на новите перспективи бъдещето изглежда смехотворно от гледна точка на изминалите хилядолетия, през които хората са забравили кои са.

А сестричката ти Настенка, Володя, ходи често при твоя макет и си играе в него. Анастасия ми разказа за предишния живот на Настенка, когато се е наричала Анаста.

Засега е това. Писмото стана длъжко, а не успях да кажа всичко, което исках.

Бъди внимателен. Пази се, Володя.

С уважение,