Владимир Мегре
Анаста (28)

Огнената птица

Събудих се в единадесет часа. Сигурно бях спал толкова дълго заради двудневното непрекъснато умствено напрежение. Щом се събудих исках веднага да видя сина си и да поговоря с него за банята. Да му обясня, че това може да не е просто баня, а съоръжение с много функции. Можеше да служи като външна камина, край която с удоволствие да седиш с приятели или със семейството си. Освен това в нея можеха да се сушат дрехи, гъби и други неща. Там можеше да се пече хляб и да се приготвят вкусни ястия. И, разбира се, можеше да се лекуваш, нагрявайки тялото си с живителна топлина. С тези мисли тръгнах към брега на езерото, където бе макетът на имението. Като излязох от храстите, видях следната картина.

До макета на имението лежеше уморена вълчица, а краката й бяха изцапани с глина. В малка ямичка на два метра от вълчицата тъпчеше на място мечка и месеше глина. Застанал на колене, Володя заглаждаше с длани каквото бяха направили те от глина на брега на езерото… Направили… Не! Езикът ми не можеше да се обърне, за да нарече това баня. Дори страхът от мечката и вълчицата отстъпи и аз се приближих.

Централната част на произведението на Володя приличаше на глава и тяло на необикновена птица. В основата му имаше малък отвор — вход към вътрешната стая. От средната част на съоръжението, се разклоняваха двете крила на странната птица и обхващаха пространството. Под едно от крилата седяха мъж и жена, като мен и на Анастасия. В средата играеше малко момиченце. Денят бе облачен и слънцето ту светеше ярко, ту се скриваше зад облаците. Играта на сенките създаваше впечатлението, че птицата е жива и може да излети, щом хората влязат в нея.

— Това е някаква фикс идея, защото от сутринта само за вашата баня мисля — чу се гласът на Анастасия, излязла на брега на езерото с мъничката Настенка за ръчичка. — В нея има нещо необикновено, което трябва да се разгадае. Аз дори…

Анастасия замълча, без да довърши изречението. Бе видяла сътвореното от сина ни. Приближи се заедно с Настенка, приседна до макета, прегърна дъщеричката си и известно време се взира мълчаливо в странното и красиво произведение. И заговори, сякаш размишляваше на глас:

— Земя, огън, вода, ефир, излъчване, човек и всичко това в една птица. Толкова необикновена. Птица, подобна на орлица, която учи децата си да летят.

— Съоръжението е многофункционално — обърнах внимание на Анастасия, зарадван от възхищението й. — В него можеш не само да се грееш с приятели, но и да печеш хляб, да готвиш, да сушиш гъби или нещо друго.

— Да, може. Не трябва обаче да е с приятели. Само с близки роднини и най-често — сам.

— Защо?

— Тази инсталация, Владимире, ще работи може би по-ефективно от долмен^[1]. В него може да се медитира.

По време на разговора ни Настенка се приближи до макета и старателно задълба нещо в него с пръстче.

— Виж, Анастасия, дъщеря ни Настенка ще разруши макета!

— Мисля, че иска да покаже, че в купола трябва да се пробият малки кръгли отвори, да се направят прозорчета, гледащи към четирите страни на света. Така през деня вътре ще е светло, а през нощта ще се виждат звездите.

— Имах идея и в центъра да направя кръгли прозорчета — добави Володя.

Като че ли разбрала, че всички са съгласни с нея, Настенка престана да рови с пръстче в шината и бавно, мислейки за нещо свое, се отправи към гората.

— Анаста — без да знам защо, се обадих след нея.

Настенка се обърна и се взря внимателно в мен. Ветрецът разроши перчема й и откри на челцето й бенка, подобна на звездичка. Момичето се усмихна и продължи пътя си, целта, на който бе известна само на него.

Анастасия продължаваше да разглежда мълчаливо съоръжението на Володя. Опитваше се да проумее нещо. Никога преди не я бях виждал толкова съсредоточена. Най-сетне заговори, сякаш разсъждаваше на глас:

— Пет светлинни кръга и те ще се движат в съответствие с движенията на Слънцето и Луната. Ще се движат по стените и пода на вътрешното овално помещение. Това е много важно. Ще осветяват човека.

— Кажи, Анастасия, човек в това съоръжение ще може ли да възстановява здравето си, както във всяка една баня?

— Ще действа по-ефективно, от която и да е баня или от всичките, взети заедно. Нагрятата глина отделя много полезно за човек лъчение и кръвта ще се движи по-бързо по вените, ще се нагрява и ще прочиства вътрешните органи.

— А какви конкретни болести ще могат да се лекуват с помощта на процедурите тук?

— Човекът ще усети благотворно въздействие върху целия организъм. Следователно организмът ще се бори по-лесно с всяка болест, но ще може и да концентрира силите си и да ги насочи към конкретен орган.

— Ами бъбреците например как ще се лекуват? Как да се насочат силите?

— Трябва да напълниш дървена вана с чист пясък. След това да вкараш ваната в центъра на овалното помещение, а когато пясъкът се нагрее, да се заровиш в него. Отвън трябва да остане само главата ти. Добре е преди това да се хапне диня. Пясъкът попива много добре потта, излизаща от порите.

— Потта излиза от човешкото тяло и в обикновена баня, така че защо е необходимо да се ляга в пясък?

— Къде отива потта от порите по гърба, гърдите и раменете в обикновената баня, Владимире?

— Как къде? Стича се надолу.

— Точно така, стича се надолу върху другите пори и затруднява потоотделянето им. Сухият нагрят пясък попива много добре влагата и потта ще се всмуква направо в него и няма да се стича по цялото тяло. Още по-добре е, когато си в пясъчна вана, да пиеш лековита билкова отвара.

— А как може да се лекува черният дроб?

— Значи и черният дроб те тревожи, Владимире?

— Всички ги тревожи.

— Ефективното лечение на черния дроб в това съоръжение може да се осъществява в три часа през нощта.

— Защо точно тогава?

— По това време всички останали органи помагат на черния дроб да се прочисти от натрупаната в него мръсотия. Освен това, ако поставиш длан там, където се намира черният дроб, и помислиш за него с благодарност, като му кажеш мислено: „Благодаря!“, той ще трепне и ще започне да се самовъзстановява.

— Как така „да се самовъзстановява“? Той да не е жив?

— Разбира се, че е жив, както и всичките органи на тялото ти.

— А защо в това съоръжение може да се медитира добре? Каза, че ще е може би по-силно, отколкото в долмен.

— Когато влизали в долмен, хората изпадали във вечна медитация. Те се стараели да предадат информацията на потомците си. Долменът им помагал за това. Това уникално устройство може още по-ефективно да предава информация, но определени обстоятелства той може и да приема информация от Вселената, предавайки я на човека вътре като опиум.

Изведнъж Анастасия замълча, погледна сина си и го попита:

— Искаш ли да добавиш още нещо в проекта на имението, Володя?

— Да, мамо, но първо искам да остана сам и да помисля.

— Добре, ние няма да ти пречим.

Тя взе Настенка на ръце, канейки се да си тръгне, но Володя помоли:

— Нека Настенка остане.

И чула молбата на брат си, Настенка се изплъзна бързо от ръцете на Анастасия и се отправи към макета. А ние с Анастасия се отдалечихме.