Владимир Мегре
Анаста (30)

Родната партия

Дядото на Анастасия винаги се е отличавал с необикновеното си поведение. Дори и за най-сериозни неща той говори или с хумор, или подвеждащо. И този път остана верен на себе си. Когато излязохме на неговата поляна, го видяхме да седи под един кедър с кръстосани крака и внимателно да се взира в някаква забита пред него тояга. Той явно отдавна бе усетил, че идваме при него, и със сигурност знаеше за присъствието ни, но не ни обръщаше никакво внимание. И дори когато напълно се приближихме, той не ни погледна и не ни поздрави. Постояхме мълчаливо три-четири минути, след което прошепнах на Анастасия:

— Повикай го, че има да си стоим така.

— Добре, Владимире, но се опитвам да разбера какво е намислил — също тихо ми отговори Анастасия.

После все пак се обърна към дядо си:

— Отдавна сме тук, дядо.

А след това се случи нещо много странно. Говорейки към тоягата, дядото на Анастасия каза изведнъж:

— Във връзка с непредвидените обстоятелства се обявява прекъсване за петнадесет минути.

След това стана, отведе ни настрана и съвсем сериозно започна да ни обяснява:

— Провеждам партийно събрание на Родната партия. Ще трае още четиридесет и пет минути, така че ще се наложи да почакате.

— Как така „партийно събрание“? Та тук няма никого. А и няма учредена Родна партия — учудих се аз.

— Е, от вас не е основана — отговори дядото, — но аз вече я основах за себе си.

— Как така сте я основали? Кой членува в нея?

— Само аз. Готвя се за конгрес.

— За какъв конгрес, щом само вие сте член на тази партия?

— Засега съм сам, но може и някой друг да учреди своя Родна партия. Тогава ще се обединим.

— Как е възможно това?

— Нали самият ти казваш, че трябва да се измисли нещо ново. И на мен ми хрумна, за да не притиска никой с авторитета и поста си редовите членове на партията, всеки да ръководи своя Родна партия. И на конгреса всички ще са равни.

— А какъв е дневният ред на събранието ви?

— Отчет на правителството за извършеното в посока усъвършенстване на жизнената среда.

— И кой се отчита пред вас?

— Различно. След прекъсването ще изслушаме министъра на транспорта.

— Но него го няма тук!

— За теб може да го няма, но за мен го има.

— А той знае ли, че ще го изслушвате? — поинтересувах се аз.

— Не, не знае. Няма нужда да го откъсваме от работата му.

— А кога и къде ще се състои конгресът ви?

— Когато определят инициаторите.

— Кои инициатори?

— Другите ръководители на Родната партия.

Мисля, че като цяло идеята за създаването на Родна партия, в която всички да са равни, въпреки хумора на дядото, заслужава внимание. Установеният начин за организиране на партия само предизвиква асоциации с КПСС. Тук виждам някакво рационално зърно. Всеки да е свободен да действа по повелята на собствената си душа и сърце, а не по заповед или по общ устав. Най-добрите решения, постиженията могат да се приемат от останалите членове на партията. Струва ми се, че в този случай ще се получи жизнено и еволюиращо общество, в което наистина всеки може да прояви инициатива. Когато се разделяхме с дядото, се опитах да вляза в неговия тон и стараейки се да остана сериозен, казах:

— От днес аз също учредявам своя Родна партия. Защо само да се говори? Време е за действия.

Последвалите събития, свързани с дядото на Анастасия, заслужават отделна книга, за което възнамерявам да разкажа по-натам.