Людвик Йежи Керн
Фердинанд Великолепни (2)

II

Шивачи в града имаше много. Кого да избере? Фердинанд нямаше никакъв опит в тия работи. Никога досега не си беше шил дрехи. Вървеше изправен, с вирната нагоре глава, и оглеждаше фирмите; накрая над някакъв вход забеляза скромна табелка:

ПЪРВОКЛАСНО

ШИВАШКО АТЕЛИЕ

М. ДОГГ

— Най-сетне някакво човешко име — промърмори той. — Само дето е написано странно. Впрочем, кой знае, може и хубаво да звучи? — замисли се Фердинанд. — Каквото и да казват, тия две „Г“ на края изглеждат много изискано. Ами ако си прибавя и аз някъде някоя буквичка… Например „Фердинандд“ или „Феррдинанд“, или пък „Феердинанд“, или „Ффердинанд“, или „Ферддинанд“, или „Фердиинанд“ или „Фердиннанд“, или „Фердинаанд“, или „Фердинаннд“, или просто „Ффееррддииннаанндд“. Трябва някой път да опитам това на хартия — помисли Фердинанд, — да видим как ще изглежда написано. Иначе нищо не може да се реши. Щом имам малко свободно време, ще се заема с тази работа.

И той влезе във входа, намери вратата на шивашкото ателие, неволно я подуши и едва след това натисна звънеца.

„Най-важното е — помисли си Фердинанд — да кажа: «Добър ден». Ако успея да кажа: «Добър ден!» — по-нататък ще тръгне.“ Беше сигурен, че ще успее да го каже, и все пак дълбоко в сърцето си мъничко се безпокоеше.

Отвори му лично шивачът Догг. Когато видя Фердинанд, опрян нехайно на рамката на вратата, той смъкна очилата от плешивото си теме и нервно ги намести на носа. Въпросителният поглед на шивача принуди Фердинанд да действа.

— Добър ден — каза той много бавно, но с решителен глас.

— Добър ден — по навик отговори шивачът. Винаги отговаряше „Добър ден“, щом някой му кажеше: „Добър ден“.

— Бих ис-кал да по-ръ-чам кос-тюм — каза Фердинанд.

— За вас ли? — попита шивачът.

— Раз-би-ра се — отвърна Фердинанд. — За-що-то та-ка се по-лу-чи, че днес из-ля-зох от къщи без дре-хи, а не ми се ис-ка да се връ-щам.

— Претрупан съм с работа… — рече шивачът. — Ще трябва всичко да отложа…

— На-пра-ве-те то-ва за-ра-ди ме-не! — възкликна Фердинанд и впери предания си поглед в уморените очи на шивача. Същевременно установи, че говори все по-свободно.

Шивачът очевидно се развълнува. Отвори по-широко вратата и го покани.

— Бъдете така любезен да влезете в салона.

Нито един клиент не му беше правил такова добро впечатление. Погледът на Фердинанд го накара да омекне като восък. Шивачът посочи на Фердинанд удобно кресло, а самият той застана до него, като нервно въртеше двата края на сантиметъра, който висеше на врата му.

— Какъв костюм ще искате? — попита учтиво шивачът.

— Хубав — отговори без колебание Фердинанд.

— Разбирам — кимна шивачът Догг. — А от какъв плат?

— От хубав — отвърна Фердинанд, след като помисли малко.

— А как ще го ушием?

— Хубаво.

— А жилетката каква ще бъде?

— Хубава.

— А панталоните?

— Хубави.

— А реверите?

— Хубави.

— А с какъв маншет ще направим панталона?

— С хубав.

— А какъв хастар ще сложим?

— Хубав.

Шивачът Догг беше щастлив. За първи път му се случваше да срещне клиент, който толкова добре да знае какво иска.

— С най-голямо удоволствие ще ви ушия костюм — възкликна той. — Сега ще вземем мярка. Ако обичате да се изправите.

Фердинанд стана, а шивачът Догг започна да го мери със сантиметъра във всички посоки. Когато свърши, той отново предложи на Фердинанд креслото.

— Тук има цял куп списания и журнали. Можете да ги разгледате, а аз през това време ще отскоча до ателието и ще ви скроя костюма. След десет минути ще направим пробата.

Шивачът Догг излезе, а Фердинанд започна неохотно да разгръща списанията. Мисълта, че скоро ще има собствен, специално за него ушит костюм, не му позволяваше да се съсредоточи. Безразлично гледаше снимките в списанията, защото, макар че показваха наистина необикновени и интересни неща, те все пак не бяха нищо в сравнение с неговия собствен костюм. С истинския костюм, ушит от истински шивач.

Не минаха и десет минути и шивачът Догг се появи отново.

— Ако обичате, да го пробваме — покани го той.

Кой не обича да му пробват? Голямо удоволствие е да си облечеш такова нещо. Фердинанд застана пред огледалото, а шивачът Догг му помогна да облече онова, което беше донесъл. То още не беше сако, но не бе вече и само плат. Беше по-скоро една форма, която Фердинанд трябваше да запълни. Тази форма щеше да бъде натъкмена към Фердинанд. Той, Фердинанд, щеше да й придаде завършен вид.

— Панталоните няма да пробваме — заяви категорично шивачът Догг. — Майсторът, който ми работи панталоните, никога не греши.

Фердинанд беше очарован.

— Съвсем правилно — каза той. — Защо да пробваме панталоните…

— Никак не е лошо, никак не е лошо… — мърмореше шивачът Догг и опъваше върху Фердинанд сакото. Устата му беше пълна с карфички и затова говореше като че през зъби. — Тук още малко ще постесним, там ще отпуснем и ще бъде наред. Не ви ли стяга под мишниците?

— Мъничко.

— Ей сега ще го оправим.

— Аууууууууу! — изви от болка Фердинанд.

— Много се извинявам. Това е от тия ужасни карфички. Много ли ви заболя?

Фердинанд се усмихна неопределено, което трябваше да означава, че да, боляло е, но няма значение. Пък и какво беше едно глупаво убождане в сравнение с отражението, което сега виждаше пред себе си в огледалото. Макар че беше само тропосано и набодено с карфички, сакото изглеждаше прекрасно. Фердинанд не можеше да се познае.

— Аз ли съм? Не съм ли аз? — чудеше се той тихичко. А гласно добави: — Всъщност, знаете ли, аз мога вече и така да изляза на улицата.

— В такова състояние не бих ви пуснал да излезете оттук за нищо на света! — отговори решително шивачът Догг. — Ще видите как ще изглежда, като завършим всичко. Потърпете малко, скъпи… скъпи…

— Фердинанд — подсказа Фердинанд.

— О, да. — Шивачът Догг отстъпи две крачки назад. — Прекрасно име! — рече той възхитено. А след това добави с нормален тон: — Тъй че потърпете още малко, скъпи Фердинанд, а аз ще се постарая да го направя колкото мога по-бързо.

Като каза това, той свали от Фердинанд бъдещото сако и изчезна зад вратата на ателието.

Наистина шиенето не трая дълго. Фердинанд успя няколко пъти да се разходи напред-назад из салона, няколко пъти да надникне през прозореца на улицата и няколко пъти да се прозине нервно и шивачът Догг вече влизаше с готовия костюм.

Фердинанд се преоблече зад паравана. Когато излезе оттам, шивачът Догг потри доволно ръце.

— Драги Фердинанд! — не се сдържа той. — Изглеждате необикновено!

Фердинанд погледна в огледалото и занемя. Знаеше, че ще бъде великолепно, но не допускаше, че чак до такава степен. Погледна продължително в очите шивача Догг и каза:

— Изключително много се харесвам — и веднага след туй добави: — Вие сте царят на шивачите.

Шивачът Догг прие с благодарност комплимента.

— Мога ли нещичко да ви посъветвам? — прошепна той, навеждайки се над лявото ухо на Фердинанд. — На този костюм най-добре ще стои риза на райета.

— Вярно! — възкликна Фердинанд. — Съвсем забравих за ризата.

— Към ризата на райета бих ви посъветвал да сложите връзка на черти — продължи шивачът Догг.

— Да, да, връзката трябва да бъде на черти — съгласи се Фердинанд.

— Що се отнася до шапката, най-подходящо, според мен, ще бъде бомбе.

— Знаете ли, и аз мислех същото — извика Фердинанд.

— Би трябвало още… — Тук шивачът Догг съвсем сниши глас: — Би трябвало да се помисли и за нещо на крачетата.

— Ама, разбира се, как не се сетих по-рано!

— Ако ми позволите, ще телефонирам и веднага ще изпратят всичко.

— Кога… — започна несигурно Фердинанд.

— Не говорете нищо — прекъсна го шивачът. — Зная какво искате да кажете. Искате да кажете, че нямате в себе си пари. Моля ви, това да не ви тревожи. Не става въпрос за парите. Вашата благодарност, вашето задоволство ще ми доставят много по-голяма радост, отколкото най-голямата сума пари. Моля ви, повече не споменавайте за това. Вие сте великолепен, Фердинанд.

С голямо усилие Фердинанд се въздържа да не заскимти от щастие и да не размаха опашка. Вместо това той подаде лапа на шивача Догг колкото можеше по-мило.