Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (34) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Смисълът на нейния живот е да помага и да преподава бахайската вяра

През 1983 г., когато работех в клиниката по ревматология, проф. Тако Андреев доведе г-жа Анемари Крюгер. Не се познавахме. Тя имаше оплакване от болки в раменете и тазобедрените стави. Той каза: „Изпратиха ми тази пациентка, която ви поверявам, за да се грижите за нея и в бъдеще…“. Оттогава с Анемари сме близки, тя ме търси в критичните за здравето си моменти. Помагала съм и помагам на много други хора от бахайската общност.

Често идваше у нас, говореше ни за Писанията на Бахаулла. Много книги прочетох, посещавах сбирки на общността, но тъй като моето семейство потомствено е свързано с православните традиции, вяра, празници — аз не станах бахай. Запазвам правото си да уважавам възгледите и на други религии, да общувам с хора от различни църковни общности…

След едно нейно падане, с рана на главата, тя беше откарана в „Пирогов“, където й оказаха помощ. Сутринта лекарите намерили в болничната й стая брошури и дипляни за бахайската вяра; изненадали се, че в такова състояние тя продължава да работи за вярата си. Зная, че това е смисълът на нейния живот, но понякога вместо с разбиране, я посрещат с предразсъдъци и неодобрение.

Анемари Крюгер преодоля много препятствия във времето преди демократичните промени у нас, срещна трудности от различен характер. В някои моменти се колебаеше в окончателното решение за местоживеенето си, но отговорът дойде след 1990 г., когато в България започна тежката икономическа криза. Тогава тя каза: „Не мога да оставя приятелите си в такъв момент!“ Тъй като вярата на човека се доказва с живота, тя започна активна кореспонденция с Германия, Франция, Англия, откъдето дълго време изпращаха различни помощи: лекарства, храни, облекло. Помня, че помощите от Англия бяха в много кашони. Тъй като тя не можеше да приеме всичко, настанявахме част от багажа в жилището ни в жк „Лагера“, после откарвахме кашоните до различни болници, пансиони, сиропиталища в страната. Основен организатор и двигател на тези кампании беше нейният жизнен принцип — ДА ПОМАГА! Заедно с мащабните кампании за грижи към всички тя активизираше свои приятели в Германия да подпомагат финансово български семейства в особено затруднено положение.

Голяма част от нейната германска пенсия отиваше в подкрепа на бахайската общност или бахайските приятели. По този въпрос имам особено мнение, но нямам право да влияя на личните й решения.

Като бахай и внучка на проф. Август Форел тя направи много за популяризирането на борбата с алкохолизма в България. През 1995 г. замина за Женева, защото беше инициатор на изложбата за проф. А. Форел, която се състоя през юли същата година в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София. По същото време и по-късно с проф. Братанов, един от основателите на борбата с алкохолизма у нас, писаха статии, намериха хора, които да говорят против алкохолната зависимост и деградацията при тази зависимост.

Интелектуално и емоционално Анемари е един генератор на инициативи за приятелство между хората от различни националности, които гостуват в България по нейна покана. Със своята малка кола, тя ги разхождаше да видят забележителностите на страната, стремеше се на всеки човек да достави радост.

От февруари 1991 г. предоставих под наем жилището от моята свекърва на ул. „Тотлебен“ 95 за център на бахайската общност до 1995 г.

Понякога в нашия апартамент в кв. „Лагера“ се събираха повече от петнадесет бахаи и небахаи за молитвени срещи, идваха и приятели на моите синове, които проявяваха интерес към вярата…

Имам много скъпи спомени от Анемари Крюгер. Както аз съм й помагала в трудни моменти, така и тя ми подаряваше изненади. Например — помогна на двамата ми синове да работят през летните студентски ваканции в Германия. Много често тя извършва добрите си дела анонимно, неизвестно дори за човека, който има нужда от помощ. Но нали никоя постъпка не остава задълго в тайна и нейните добрини излизат наяве.

Зная няколко случаи за хора, които дължат живота си на нейната бърза намеса. Една нощ пристигна с г-н Шумахер, който беше докарал помощ за България с един автобус, но след запушване на уреята, той трябваше спешно да бъде настанен в болница. Друг път отново късно вечерта ми се обади заради силен кръвоизлив на майката на Роя Шарох; тази жена трябваше да бъде оперирана незабавно… Семейство Тирандас от Франция също би трябвало да са от хората, които съзнават колко голяма помощ им е оказала Анемари Крюгер. Тя докара г-н Тирандас, френски бахай от персийски произход, с колата си. Оказа се, че той има наченки на масивен инфаркт, който успяхме да овладеем и човекът беше спасен…

За мене Анемари е основателка на бахайската общност в България след 1990 г. Може би и други са правили много за това дело, но тя даваше всичко от себе си; водеше кореспонденцията, говореше по телефони с чужбина, пътуваше и извършваше максималното, за да изпълни своята кауза. Аз съм свидетелка на всичките й дейности, искам да го помнят онези, които работят в Бахайския център днес, и които ще продължат да разпространяват вярата в бъдеще.

И до днес продължавам да изпълнявам заръката на проф. Андреев, който доведе Анемари Крюгер с молба да се грижим за нейното здраве. Тя не е само моя пациентка, повече е наша семейна приятелка. Все още е дейна. Вълнувам се за бъдещето й, тъй като иска да остане в България. Но има такъв закон — каквото сте направили за хората, това ще ви се върне. Затова съм спокойна — Анемари има да получава много добро!…

10 юли 2002 г.,

Д-р Пепа Стоянова,

София