Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (3) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

В тези редове пиша за себе си

Родена съм на 13 февруари 1918 г. в къщата „Мравуняк“ на моите дядо и баба Форел в Иворн, до Егъл, в Швейцария — моята първа родина. Когато баща ми, д-р Артур Браунс, е открил през 1920 г. своя кабинет като невролог в Карлсруе, ние всички — моите родители, моите братя Волф и Свен, моята сестра Лизел и аз, сме се преместили в Германия. Тя беше моята втора родина. Но всички летни ваканции прекарвахме в Иворн до онзи ужасен 1 септември 1925 г., когато очаквахме баща ни на брега на река Рона. Той трябваше да дойде със своята гребна лодка от Сион през Мартиние, но той не дойде и никога не беше намерен. Открити бяха само отделни части от лодката му.

Още на 9 години много страдах от астма и то толкова тежко, че исках да умра. Затова моята майка ме заведе при родителите си в Иворн, където останах една година и болестта премина. И по-късно — от 1935 до 1936 г., живях в Швейцария, в Морж, близо до Женевското езеро. Тогава страдах от насилието на националсоциализма. Втората родина ми помогна, аз се върнах и завърших с отличие през 1938 г. Но от режима на националсоциализма най-много страдаше майка ми. ГЕСТАПО я преследваше като бахай. Те иззеха всичките ни книги и бахайски писания до последната молитвена книга. Едва след войната ние можехме свободно да говорим за нашата вяра и да се срещаме с приятели. Съпругът ми Рупрехт Крюгер също стана активен бахай. Оженихме се през 1944 г. Нашите деца Конрад и Ангела вече имат свои семейства. Но Рупрехт се срещна с първата си годеница (сега вече вдовица) и ми поиска развод — това беше най-тежкият удар в моя живот. Тогава вярата ми помогна. Десет години бях член на Националния духовен съвет на бахаите в Германия. Като пенсионерка можех да осъществя моите мечти — дойдох в България, която от 1978 г. е моята любима трета родина и пожелах да остана тук завинаги.