Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (35) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Тя е човек без думата „не“ в своя речник

Познавам Анемари Крюгер от първото й идване в България през далечната 1978 г. Ще се спра на нейните първи опити за създаване на контакти в българското общество, чрез които да се създадат възможности за възстановяване на бахайската общност в България. Преди войната само в София (с население около 400 000 души) бахаите са наброявали около 130 души.

През първите години Анемари Крюгер идваше като турист в България. Съгласно тогавашното тоталитарно законодателство тя можеше да пребивава безвизово до два месеца. Вече изразяваше открито желанието си да остане задълго у нас, а това я накара да изучава български език в продължение на една година. Съвсем естествено пред мен изникна въпросът коя е причината тя да желае толкова силно да остане в България. Знаех отделни случаи, когато българските власти са разрешавали на немци постоянно жителство в страната ни (на възрастно семейство музиканти и на възрастно семейство художници). Мотивите на тези хора бяха здравословният климат тук и материалната им осигуреност. Анемари би могла наистина да се възползва от тези причини, но нейната най-сериозна причина — да разпространява вярата в онези години, тя не можеше да заяви. Тя често идваше в дома ни, ние също я посещавахме във временните й квартири. Понякога, когато говорехме за бахайското учение, имах много въпроси, но далеч не на всички получавах достатъчно бърз и задоволяващ ме отговор. Сега е лесно, има много бахайска литература, има много книги, преведени на български език, доста бахаи знаят добре бахайското учение. Но в тоталитарно време имаше строг контрол върху внасянето на книги изобщо и още повече на религиозна литература, която изобщо не се допускаше да влиза в страната. Нашите разговори тайно продължиха до промените през есента на 1989 г.

Анемари Крюгер е изключително отзивчива към нуждите и страданията на хората. Тя е човек без „не“ в своя речник, което понякога я прави лесно уязвима в ръцете на недобросъвестни хора.

Свиден спомен са ми останали вечерите в драгалевската й квартира в първите години на нейното постоянно пребиваване в България след 1983 г. Тогава четяхме бахайски текстове и срещите ни завършваха с импровизирани концерти от класическа музика с няколко музиканти, всички приятели на Анемари. На тези концерти тя свиреше на пианото, което през последните години подари на Националния бахайски център.

Август 2002 г.

Теодор Бурилков,

София