Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (20) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Изложбата за Август Форел през лятото на 1995 г.

Моите симпатии са изцяло на страната на българския народ. Той притежава качества и недостатъци, присъщи на всички човешки същества. След Освобождението си от турско робство той се открои със своя тежък и упорит труд, със своето образование и училища, със своята интелигентност, висока нравственост и морал… Аз казвам на българския народ: отхвърлете всяко робство, включително и това на капитализма. Станете истински свободен народ.

Тези редове, написани от А. Форел, са взети от брошурата „За българския народ“, раздавана на посетителите на трети юли 1995 г. преди откриването на изложбата „Август Форел — лекар, ентомолог, социален реформатор“. Фотосите са подредени във фоайето на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София. Изложбата е организирана с любезното съдействие на председателя на Народното събрание акад. Благовест Сендов, Народната библиотека, д-р Ролф Майер, внучката на проф. Форел — Анемари Крюгер. Преди това Анемари отива в Швейцария със специална молба: експозицията, представена за проф. Форел в Цюрих, да бъде предоставена за български среди в София. Нали професорът е посещавал България два пъти и сам пише за гостуването си в Ориента през 1891 и 1910 г.: „Първото ми пътуване беше с научна цел, а второто — със социална (борба против алкохолизма). Наблюдавах големия прогрес, постигнат през този период от балканските народи и най-вече от българите, чиято страна прекосих най-напред… Като швейцарец, аз съм напълно неутрален и съвсем свободен и безпристрастен по отношение на балканския въпрос. Моите чувства по отношение на него са чисто хуманни.“

Проф. Форел не счита себе си за политик, но едва ли може да се говори за идеалите на един хуманист без правото му да анализира и да задава свободни, безпристрастни въпроси за живота на хората в различни страни, които е посетил. Навярно тъкмо заради тази негова добронамереност към онеправданите народи Ромен Ролан пише: „Август Форел е от тези изключителни хора, които една страна уважава не само заради тяхната мощна сила, научните им произведения, световната им слава, но също така и за безупречния им живот, за благородството на характера, за високото им съзнание и за постоянната им грижа за общественото добро… Той съединява в един сноп от лъчи разпръснатите светлини на европейските цивилизации, които днес водят войни. Този добър швейцарски гражданин е в същото време един от основателите на бъдещия свят, който ще се гради върху развалините и който ще бъде огнище на помирените народи“.

Тъкмо заради това Анемари се стреми да популяризира делото на своя дядо в страната, където е бил. Идеята й е изложбата да се види и в други български градове. На въпроса в интервю за в. „Утро“ от 15 септември 1995 г. в Русе: „Можеше ли тази изложба да я видим в Русе?“, тя отговаря: „Имах такава идея, но не се реализира. Може русенски инициатори да се обадят в Народната библиотека в София. Там остана цялата конструкция. Може да се подреди и тук. В София показахме мравките, които моят дядо е намерил в България през 1891 г. През 1910 г. тук той е основал групи от въздържатели, по-късно много от научните му трудове са преведени на български език“.

Глобалните идеи на Август Форел бяха представени в стотици фотоси, факсимилета, брошури. Един от спонсорите на изложбата беше Анемари — както винаги с щедра ръка за всичко, което би могло да предизвика поне крачка напред идеята за по-справедливо бъдеще на всички хора. Тези духовни усилия, колкото да се струват на мнозинството неосъществими, са реалност! И са награда на личността, положила всеотдайно време, чувства, средства за изпълнението на една богоугодна мисия.

В програмата на софийската изложба беше включена изненада. На 5 юли от 16 часа в Заседателната зала на библиотеката г-жа Бренда Абрар от Франция изнесе лекция на тема: „Август Форел — монист и бахай. Присъствието му в нашето съвремие“. Сред присъстващите в залата вече имаше много бахаи, имаше и такива, които все още не бяха чували за вярата, но с интерес искаха да узнаят нещо повече за нея. Сега организаторите с готовност предлагаха малка книжка с писма от Август Форел до Абдул Баха и отговорът на Абдул Баха до професора в Иворн.