Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (13) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Животът започва отново

Пролетта на 1944 г. тича из клоните на гората в Шварцвалд и вдига треви от пръстта както всяка година по същото време, но този първи април за Анемари Цецилия Браунс е ден на съдбата — оттук нататък тя ще има ново фамилно име! Търпението, обичта й към Рупрехт са победили всички негови изкушения към други момичета, за да направи и той своя избор — помолил е своята вярна приятелка от Карлсруе да му стане съпруга и да живеят заедно! Никой не знае колко ще продължи войната, затова в една отпуска през пролетта той иска да се свърже чрез брак с Анемари. Сватбата ще бъде в градината с малката къщичка, правена от д-р Артур Браунс за празниците на неговото семейство край Етлинген. Анемари е в дълга булчинска рокля, лицето й е засмяно и светло като пролетта, която ще донесе нов живот. Годеникът е във военна празнична униформа. Неговото лице е доволно, но и делово като живота в последните години. Сигурно е, че и той иска да започне нов живот, защото последните месеци е написал няколко кратки писма до Анемари с молба тя да му търси работа извън армията. Листчетата е скривал в улея на самобръсначката, за да не бъдат намерени и прочетени от никого, освен от нея… Двамата му братя са убити във войната. Баща му Герхард Крюгер, военен с висок ранг, е пристигнал за сватбеното тържество също в униформа. Марта Браунс е и доволна, и тъжна, защото предвкусва трудния път на дъщеря си в бъдеще. Анемари не е изгубила интерес към образованието си в Йена, ала е прекъснала още след втория семестър, за да продължи работа в тила на войната… Венчето върху главата й в този празничен ден наистина я увенчава с победа и тя не иска да мисли, че Рупрехт трябва да се върне във войната; никой добър пророк не може да предскаже кога ще се чуе последната команда. Но вече всички мечтаят за мирен, спокоен живот.

През зимата става известно, че Анемари очаква дете, което трябва да се роди през май 1945 година. Рупрехт знае, но не може да се върне при своето семейство.

Животът на армията и животът в тила вече стават еднакво тревожни, несигурни, тежки… Карлсруе става американска зона.

Марта Браунс иска да помогне на Анемари в първите дни на майчинството й. Затова двете заминават до езерото Констанс в гр. Юберлинген, където живее съпругата на Волф и децата им. Тук дните и нощите са спокойни. По всичко личи, че тази пролет ще бъде последна за военните действия и децата, родени през май, ще бъдат благословени!

Анемари Крюгер дава живот на своя син Конрад на 16 май 1945 г. и така прави най-скъп подарък на Рупрехт, който не знае, че вече е баща. Но нали и след най-тревожни за хората нощи зората настъпва в обетован ден! Така след погрома и мъката сладката вест за едно човешко рождество връща в сърцето надеждата, че животът отново е победил. Че светът продължава да съществува!

От множеството спомени, неписани в дневниците, ала незаличени от паметта, Анемари е запазила този: „Когато Конрад стана на три месеца, ние с майка ми решихме да се върнем в нашия дом в Карлсруе. Пътуването беше дълго, уморително, бавно. Гледката зад прозорците беше тягостна. Влакът спря задълго в малко селце. Аз слязох от него, отидох в дома на абсолютно непознати хора и ги помолих за топла вода да измия бебето си. Те ми разрешиха да изкъпя Конрад и с благодарност продължихме. Преди влакът да навлезе в гарата на Карлсруе, имаше обширна отбивка. От прозорците ние с моята майка видяхме хиляди военнопленници, които трябваше да бъдат отведени неизвестно къде. Взирах се в лицата им и всеки момент очаквах да видя Рупрехт, който не знаеше нашата съдба… Когато по-късно спряхме на гарата в града, видяхме ужасна картина от разрушени сгради! Предложих на майка ми да остане, а аз да отида да видя дали нашият дом е оцелял след бомбардировките. Слава Богу, че не беше пострадал изцяло и отново можехме да се подслоним в него… Рупрехт се завърна в края на 1945 година, след като е бил месеци наред пленник във френски лагер. Вече бяхме трима в нашето щастливо семейство. Тази война беше кошмарна и всички разбирахме, че колкото упорито сме работили досега за плановете на националсоциализма, за бъдещето на нова, вече разделена Германия, трябва да се работи много повече! Моят брат Свен се завърна от фронта, като по чудо преминал през английски военнопленнически лагер, без да бъде задържан дори един ден! Той продължи да работи като лекар. Ясно, че самолетите са били неговото истинско призвание, защото след войната успя да си купи малък собствен самолет и досега продължава да лети с него, въпреки че е на 87 години. Нашата майка почина на 59-годишна възраст през август 1948 година. Най-важно за нея беше, че войната завърши и ние, нейните деца, сме живи — с изключение на Йорг. Сестра ми Лизел отново постъпи в дом за болни хора, които имат нужда от постоянна помощ. Тя дочака своя 80-и рожден ден, когато се събрахме при нея и изглеждаше много щастлива…

Кой човек може да промени съдбата си? Тя е тайна, която се знае само от Онзи, който пише бъдещето.“

През 1947 година в семейството на Анемари, Рупрехт, Конрад Крюгер идва още един благословен живот — Ангела. Така грижите на майката за децата се удвояват и тя дори няма време да пише дневниците си. Майчинството я изпълва с радост и нежност; тя иска да бъде предана, пълноценна като своята майка Марта Браунс… Семейството пътува в различни градове, където Рупрехт може да намери най-добра работа… Руините от бомбардировките се заличават бавно, а обгорените върхове на катедралите сякаш пишат в небето един от законите за мирно съществуване: „Не правете на хората това, което не искате те да правят на вас!“.

След края на войната вярващите християни и нехристияни в Германия могат отново да се събират в своите религиозни кръгове. Последователите на Бахаулла не са били преследвани от режима, тъй като според бахайските закони те изпълняват законите на страната, в която живеят. Но въпреки всичко молитвените им книги са превърнати в пепел.

През октомври 1951 г. семейство Крюгер се преселва да живее във Франкфурт на Майн. Рупрехт е приел идеите на бахайската вяра и двамата работят за нейното разпространение. От Световния бахайски център в Хайфа изпращат средства за закупуване на дом, където да се събират вярващите. Тъй като парите не достигат, Анемари продава накитите си и така първият център на бахайската общност в Германия започва да събира бахайски приятели. Първата бахайска книга, отпечатана през 1954 година, е „Книга на увереността“. По-късно бахаите помагат за издаването на нови издания и брошури, необходими за напредването на тази все още малко известна вяра, ала тъй необходима след времето на войната.

Грижите, вниманието на Анемари са насочени в три направления: възпитание на децата, срещи за вярата, Рупрехт.

Сред беседите, които двамата съпрузи Крюгер сега изнасят пред бахаи и небахаи след края на войната, наистина се търси глобалният смисъл на необходимостта от междучовешко разбирателство чрез вярата в Бог. В една от своите беседи Анемари говори: „Позволете ми да погледна назад към историческите събития през XIX век, за да направя една съпоставка. Ние познаваме XIX век като столетие на войни, непрекъснати противоречия между народите и нациите, и между владетели, които са със световноизвестни имена от световноизвестни битки. Това е столетие също на научни открития и индустриализация. Ние не искаме да изброяваме мотивите за действията и плановете на някой владетел, който има или няма успехи. Обаче ще се опитаме да намерим резултата за нас, внуците и правнуците на онова столетие. И така ще открием една по-голяма разпокъсаност на народите днес, отколкото преди; липса на единство при големите религии поради тяхното деление на много секти и течения; социална и стопанска мизерия навсякъде по земята — и вместо мир и хармония — нови опустошителни войни, водени с най-жестоки средства. Свидетели сме също на отрицателните резултати от научните открития. Човечеството носи своето мъченичество, за което е виновно самото то, защото все още отказва да следва Божията слава и да постигне единство на вярата. Само от религията може да дойде разрешението на проблемите, които ни изглеждат неразрешими.

И затова искаме да съпоставим въздействието и последиците от онова събитие през 1850 г., когато Баб е пронизан от куршумите в Персия. Собственото му откровение, пророческите му обещания за идването на Божи пратеник и накрая жертвената му смърт увенчават спасителната истина. Сега след сто години предсказанията на Баб са станали действителност в повече от 130 страни. Ако човек наблюдава разрастването на бахайските общности във всички части на света, то на бахайската религия не би могло да се гледа по друг начин освен като на световна религия, която е определена за това — с течение на времето да се превърне в едно обхващащо целия свят общо дело. Нейното идване трябва да осъществи златния век, който обуславя неразривното единство на човешкия род, достигането до неговата зрялост и неговото определение чрез изграждането на една обхващаща всичко цивилизация.“

Вярващите и невярващите по целия свят са си отдъхнали след дългоочаквания край на Втората световна война, ала най-силна е радостта на онези, които лично са преживели нейния кошмар. Великите сили — победители и победени, са си взели поука, но те пак мислят за националната си сигурност чрез производство на ново, по-разрушително оръжие. Анемари и Рупрехт Крюгер напомнят деца, които с магическа пръчка искат да отхвърлят всяко зло, което може да се случи в бъдеще на техните деца и на Германия. Като мото на тяхната обща духовна дейност служат думите на проф. Форел, включени в бахайските им беседи: „А сега, за да увенчаем делото на живота си, за да се издигнем от жестокостите и безпокойствата на ежедневието, мъжът и жената трябва да се посветят на някакъв идеал в бъдещето. Имам предвид една по-висока цел в живота, която може да е доста отдалечена и на която могат да се поставят само няколко гранични камъка; но която обаче е определена да подобри и издигне съдбата на хората“.

Непосилна, кратка и неизпълнима ли е целта на хората, които искат трайно добро за всички народи и раси по света? За делнично скроения в бита човек тази амбиция е над сетивния кръгозор за щастие, тъй като не се отнася до личното благополучие. Но за личности, извисени над своето его и местна принадлежност, работата за всеобщото добро е път, който не могат да не изминат! Това се отнася в еднаква степен и за вярващите в Бог миротворци, и за хуманистите извън всяка религия.

Няколко години след Франкфурт на Майн семейството се премества да живее в гр. Синген, а от март 1962 г. — в Дармщад. Животът е делови. Рупрехт няма навик да прегръща децата си с излиятелна любвеобилност, макар да се грижи за тях. Анемари отново е в центъра на малко домашно трио, което така много напомня онова от детството й. Сега тя отново е пред пианото, Ангела свири на виолончелото, а Конрад — на цигулка. И пиесите на изпълняваната музика понякога са същите; и книгите в библиотеката със световна класика създават интелектуална и духовна атмосфера. Домашен уют и чувство за дълбока семейна връзка създава Анемари, която е все още така упорита в постигането на съвършенство: в самата себе си, в семейството и приятелите, в целия свят…

Желанието на Световния дом на справедливостта в Хайфа насърчава вярващите на всеки континент да се построи Молитвен дом, който да се превърне в сърце за по-малки други центрове на страните от континента. Рупрехт и Анемари непрестанно търсят място за построяване на дом за молитви на бахаите в Германия, където броят на вярващите се увеличава.

Семейство Крюгер сключва повече от 80 договора за закупуване на място в района на Франкфурт на Майн, където да бъде издигнат дом за молитви, но навсякъде срещат възражения — каква вяра е бахайската? Не застрашава ли местната традиционна църква? Не е ли опасно да си бахай?

Основоположникът на вярата Бахаулла е сигурен, че както всяка друга религия, така и неговото прозрение ще стигне бавно до сърцата на хората. А навярно ще минат столетия, докато всеобщата справедливост възтържествува. Подобно думите на Христос „А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте, понеже това трябва да стане, ала туй не е още краят. (Марк 13-7-8)“ — и Бахаулла пише, че злото в света няма да се отдалечи бързо и много хора ще страдат поради грешките на другите.

Един съботен ден, докато двамата отиват в дома за възрастни хора край Франкфурт, където е настанена майката на Рупрехт, те спират колата до гарата. Голяма е изненадата им на следващата сутрин, когато разбират, че пасторът вече е информиран за търсещите бахаи. Той казал пред всички: „Тук са пристигнали някакви бахаи с желание да купят място за молитвен дом, по-голям от нашия… Нима може да се допусне такова нещо?“… За пореден път двамата съпрузи разбират, че нито намирането на мястото, нито строителството тук ще бъдат лесни. Но не се отказват!

По Божия воля мястото за строителство в Лангенхайн е осигурено с договор и през 1964 година Домът за молитви на бахаите тук е изграден във формата на небесен купол, приютил за единство всички вярващи.

През 1963 г. Анемари Крюгер заминава за Лондон на международна среща на бахаите, откъдето се връща окрилена, че копнежът на Бахаулла се превръща в реалност, когато миротворци от различни раси и националности се събират, за да дискутират своите възгледи за ограничаване на оръжията и мирното уреждане на спорните въпроси. Там тя за пореден път разбира, че един човешки глас може да не бъде чут и забелязан, ала хорът от гласове на хиляди, милиони хора по цял свят, наистина може да спре безумството на една война! Затова въпреки голямата си привързаност към семейството тя започва да отделя все повече време и духовни сили за работа за новия морал, който ще доведе и до началото на обещаната Нова ера.

Докато семейството живее в гр. Гослар, Анемари започва да работи като учителка на малки деца в две училища. Педагогиката, за която е мечтала преди 25 години, сега й доставя огромна радост. Малчуганите бързо са покорени от усмивката й, но разбират, че когато направят грешка, госпожа Крюгер става строга, а при някои техни лудории — сърдита. Защото всички деца трябва да знаят — любов без справедливост не може! Анемари приема учениците като свои деца и се старае да възпита у тях същите качества, които е вложила в Конрад и Ангела: всеотдайност, упорство в работата, вежливо отношение към ближния дори ако той не е постъпил коректно към нас… Рупрехт и Анемари имат всички основания да се гордеят със своите деца. Мечтата на Ангела е да учи медицина, а Конрад се увлича от техника. Двамата се подготвят за студенти в гр. Гийсен и навярно цялото семейство Крюгер отново ще промени местожителството си.

Една вечер Рупрехт се връща в особено добро настроение и казва, че е срещнал своята първа годеница — Ева, която е била омъжена, майка е на четири деца, ала съпругът й наскоро е починал. Смут преминава през душата на Анемари. Ева е едно от трите момичета, които Рупрехт е ухажвал преди, но тя се опитва да си внуши, че в тази среща няма нищо застрашително за семейството и за нея. Доброто сърце на съпругата дори се стреми да се издигне над себелюбието и предлага в почивните дни Ева да отиде със семейство Крюгер на разходка! Защо не, навярно на нея сега й е толкова трудно, колкото и на Марта Браунс след смъртта на съпруга й… Още при първата среща изглежда, че Анемари и Ева стават приятелки, които ще се познават дълго и още десетки пъти ще пътуват заедно. Много скоро проницателното чувство на съпругата долавя, че Рупрехт е завладян от стремеж за близост с Ева. Привидната форма на посещенията му в дома на вдовицата са, че иска да бъде полезен с присъствието си на нейните четири деца. Но случаите, в които той пренебрегва семейството си, зачестяват. Във фамилията Крюгер настава конфликт. За да не бъде излъгана, или да не допусне любовта й да бъде оскърбена, Анемари не задава на Рупрехт интимни въпроси: тя уважава личната му свобода, не му пожелава зло, макар че достойнството й на съпруга и майка е накърнено. Трудно й е да приеме, че човекът, когото е обичала цял живот, в зряла възраст я пренебрегва, за да се посвети на друго семейство. Анемари се пита защо е станало така. Вътрешната й борба е толкова силна, че иска да види собствената си грешка в този конфликт: може би недостатъчно грижи в семейството? Може би нарастващата привързаност към разпространението на бахайската вяра? Може би стремежът й да постигне на всяка цена своята цел?

Задължение на бахайското семейство е да се пази вярност към брачния партньор и да не се допускат тревоги, които ще нарушат покоя на другия. Моралът на бахайската вяра не допуска лъжа с „благородна цел“. Духовните терзания на Рупрехт не са по-малко: той иска да остане верен на Анемари и децата си, но не може да устои на изкушението. Анемари не може да направи нищо друго освен да се обърне към Бог с молба за търпение и разум в тази трудна борба: „О, Господи, облекчи и тялото, и душата ми с надеждата на Твоето благодеяние и любящата Ти доброта. Предпази ме от всичко, което може да Ти е противно и помогни милостиво на мен и на моите близки да Ти се подчиняваме и да избягваме това, което може да породи каквото и да е зло или порочно желание… Умолявам Те да ми помогнеш по всяко време и при всякакви обстоятелства да се придържам към Теб, да се освободя от всяка привързаност към който и да е, освен към Теб; да държа погледа си насочен към небосклона на Твоето откровение и да осъществя това, което си ми предписал в Твоите Послания.“ (Из „Бахайски молитви“)

В крайна сметка Рупрехт Крюгер разбира, че не може да живее в две семейства, да изпитва угризения и затова иска развод. Анемари съзнава, че трябва да изпълни желанието му. От 1969 г., след официалното заключение на съда, че разводът е по вина на съпруга и по негово желание — двамата поемат по свой път. Посоката за Рупрехт е ясна — той ще изпълни годежното си обещание към Ева, направено преди 30 години и ще сключи с нея брак. Анемари ще тръгне към светлината на онази молитва, която Бог е чул, приел я е и сега й отваря вратите за Своята необятна любов. Тя ще се посвети изцяло на бахайската вяра и при всякакви обстоятелства ще се придържа към нея.

След развода Анемари Цецилия Браунс запазва брачното си име Крюгер. Писмата от Рупрехт, адресирани до нея, както в миналото, така и сега, започват със „Скъпа Анемари“ и завършват с „Твой Рупрехт“. Двамата остават приятели, разбират се и си помагат взаимно, независимо от официално прекъснатия брак. Понякога се срещат в домовете на своите деца; понякога вечерят или обядват заедно, за да вземат важно решение, свързано с бъдещето на Конрад и Ангела. За Анемари е най-важно Рупрехт да не се чувства виновен, когато живее с Ева. Макар Бахаулла да не препоръчва развод в семейството, понякога той е неизбежен.