Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (7) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Кратък поглед върху прозрението, идеите, вярата на Бахаулла и неговите последователи

О, вие, възлюбени от Господа! В това свещено изповедание никак не са позволени конфликтите и раздорите. Всеки, който атакува другите, се лишава от Божието милосърдие. Дълг на всеки е да покаже пълна обич, чистота на характера, прямота и искрена любезност към хората от всички народи и племена по света, били те приятели или непознати. Толкова силен трябва да бъде духът на обич и любяща доброта, че непознатият да се почувства приятел, врагът — истински брат, без да съществува разлика помежду им. Тъй като неограничеността е от Бога, а всички ограничения — земни…

Абдул Баха

Есълмонт, Джон Е. „Бахаулла и новата ера“. С., 1995, с. 273

Мирза Али Мохамед, наречен Баб, което означава „Врата“, е роден през октомври 1819 г. в Шираз, Южна Персия, когато нейната древна слава на икономическа, културна и духовна мощ е в своя залез. Покварено правителство, жестоки закони към населението; враждуващи помежду си еврейски, християнски и мюсюлмански секти; конфликти и омраза сред мохамеданското духовенство създават незавидната духовна криза от края на XVIII и началото на XIX век. Мирза Али е един от потомците на пророка Мохамед и принадлежи към сектата на саидите. Той е красив, надарен с вродени знания, изключително набожен и благороден. Тези му качества се съчетават и с духовна борбеност. На 23 май 1844 г. той обявява своята Мисия на избран от Бога предвестник на Новото откровение, което ще провъзгласи бъдещото обединение на човечеството. Тъй като хората от различни съсловия приемат с надежда новите възгледи на бабисткото движение, традиционното ислямско духовенство в Персия започва с всички сили и различни методи да преследва новия Божи пратеник. Конкретният повод за преследване и залавяне на Баб е дързостта му да се обяви за Месия, еднозначен с Христос и Мехди, който изчезнал преди хилядолетия от очите на хората по загадъчен начин и те очаквали да се завърне като славен господар и победител. Когато Баб обявява своята Мисия за еднаква с тази на Мохамед и други велики основатели на религии, той е заловен и екзекутиран. Мъченическата му смърт обаче засилва популярността му и уважението към него. Пламенните Писания, напътствия и етични принципи, разкрити от Баб, предлагат нови отношения на толерантност, чиста любов, религиозна търпимост и дълбока преданост към Бога.

Мирза Хусейн Али, наречен по-късно Бахаулла (Слава на Бога) е роден през ноември 1817 г. Баща му заемал висок пост в двора на шаха. Затова можел да осигури на сина си добро образование в своя дом. Още от ранното си детство Бахаулла се отличавал със задълбочени знания и мъдрост. През 1844 г., когато Баб обявява своята Мисия, той става един от най-смелите му последователи. След един инцидент той, окован във вериги, е затворен и хвърлен в тъмница заедно с други вярващи. Тук той получава просветление, че именно той е предреченият от Баб Божи пратеник на Новото време. По-късно, по време на престоя му в Багдад, той през 1863 г. обявява своята Мисия, като насърчава всички около себе си да живеят в мир, без предубеждения към вярващите от другите религии. Като изпитание за способността му да се отнася благородно с враговете си, Бог изпраща на заточеника природения му брат Мирза Яхия, който непрестанно създава разпри и конфликти. Бахаулла се оттегля за две години в уединение, където пише забележителната си книга на увереността „Кетаб-е-Икан“, в която разрушава догмите от миналото. Когато отново отива в Багдад, той среща пълната съпротива на мохамеданските духовни учители и пише в последните страници: „Перото не е в състояние да опише това, което видяхме след Нашето завръщане! В продължение на две години Нашите врагове непрестанно и усърдно се бяха мъчили да ни унищожат, което е известно на всички“.

Бахаулла с огромна мъка забелязва, че недоразуменията сред различните вярващи продължават да са в основата на открита враждебност сред тях самите, а това е недопустимо пред лицето на Единия Бог, Който повелява хората да се обичат и да живеят в мир. Така пророкът стига до прозрението, че в името на Бога и доброто на човечеството всички религии трябва да се обединят, за да няма различия, които са в основата на конфликта между хората. Бахаулла вижда това разбирателство в зората на настъпващия нов ден! Уви, истината на това пророческо прозрение се заменя от нова заповед за заточение — този път в Константинопол.

Крилата римска мъдрост гласи: „Който се стреми към мир, се готви за война!“. Бахаулла разбира ясно, че конфликтите между хора от различни религии не се дължат на Божието слово в отделните свещени писания, а на техните тълкуватели, които разпространяват истините на вярата, т.е. духовенството, което трябва да посява мир, най-често създава вражда! Новата бахайска вяра няма духовенство, монашество, проповеди, изповядване на греховете… Това обаче е непростимо за онова време. И той отново е заточен в Константинопол, после в Одрин, накрая в Акка.

Принципът да не се общува с друговерци, е толкова силен в годините на продължителната духовна криза през XIX век, че когато мохамеданин получавал пари от евреин или вярващ от друга вяра, трябвало да ги измие, преди да ги постави в кесията си! На такива разяждащи душата предразсъдъци Бахаулла предлага друга истина: „На Божиите пророци трябва да се гледа като на лекари, чиято задача е да се грижат за добруването на света и на неговите народи, за да могат да излекуват чрез духа на единството недъзите на разделеното човечество. Никой няма право да поставя под съмнение думите им, нито да хули поведението им, защото те единствени могат да твърдят, че са разбрали болния и са поставили правилна диагноза на заболяването му…“ Ала такова върховно добронамерено общуване между хора от различни религии в онези години на фанатизъм, е не само немислимо, но и осъдително! Въпреки това силната вяра в Бог винаги се съпровожда с дълго търпение и духовна надежда, че мечтите на едно поколение ще бъдат постигнати от децата и внуците…

Абдул Баха (Слуга на Бога, прев. от перс.), синът на Бахаулла, роден в нощта на обявяването на мисията на Баб (1844 г.), е клонът на бахайското дърво, пуснало своите корени за по-доброто бъдеще на човечеството. През 1910 г., като продължител на делото на своя баща, той предприема редица пътувания в Европа, САЩ, Канада. Навсякъде той носи посланията на своя баща и добавя: „Всички трябва да оставят предразсъдъците си и да отиват в църкви и джамии, защото в тези свети места за поклонение се споменава името на Бога. След като всички се събират, за да благославят Бог, къде е тогава разликата? Никой от тях не се кланя на сатаната. Мохамеданите трябва да ходят в християнските църкви и еврейските синагоги и обратно — последните трябва да ходят в мохамеданските джамии. Те странят едни от други благодарение на съществуващите неоснователни предразсъдъци и догми. В Америка ходих и в еврейски синагоги, които са подобни на християнските храмове и видях хората навсякъде да се покланят на Бога…“ (Цит. по Есълмонт, Дж. Е. Бахаулла и Новата ера. С., 1995)

Със същата убеденост за справедлива промяна Бахаулла и Абдул Баха говорят за равнопоставеността на мъжете и жените; за хармонията между религията и науката; за необходимостта от премахването на оръжията… По същото това време хиляди хуманисти в света се вълнуват от животрептящите истини на Новия свят, изпълнен с надежди за справедлив ред, но разкъсван от войни и противоречия…

През 1921 г. Абдул Баха в завещанието си посочва своя внук Шоги Ефенди за Пазител на вярата и тълкувател на Писанията на Бахаулла. Засега във всеки континент е изграден по един молитвен дом. След смъртта на Шоги Ефенди през 1957 г. бахайската вяра се ръководи от Доверениците на Божието дело, а от 1963 г. от Световния дом на справедливостта, намиращ се в светите бахайски места в Хайфа, Израел.

Истина или илюзия са мирът и любовта между хората днес, в зората на XXI век?