Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (16) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Решението

Анемари Крюгер пристига във Варна през февруари 1978 г. Това е нейното първо посещение в България. То се случва точно петдесет години след като Луиза Грегъри е създала тук първата българска бахайска общност. Престоят на Луиза Грегъри е от 1928 до 1933 година. През този период в подкрепа на общността от Великобритания няколко пъти пристига Марта Рут, а през 1933 г. и Джордж Адам Бенке, бахай от Лайпциг. За три месеца той е избран за почетен заместник-председател на Българската есперантска конференция. През 1932 г. Бенке отново идва в България, като посещава Варна, Пловдив и Стара Загора, но в същата година той внезапно умира. Погребан е в София. Шоги Ефенди пише за него като за първия мъченик за вярата в Европа…

Притеснена от здравословното си състояние и нестабилното политическо положение на Балканите по онова време, Луиза Грегъри напуска през пролетта на 1933 г., за да отстъпи място на преданата разпространителка на бахайската вяра Марион Джак, която е родена в Сейнт Джон, Канада. Марион пристига в София на 65-годишна възраст през 1933 г. с два куфара, болно сърце и други ставни заболявания. Тя мисли, че ще остане само за няколко месеца в България и съвсем не подозира, че престоят й ще продължи повече от двадесет години — до последния й земен ден през 1954 г. Тя е погребана в алеята на Британските военни гробища в София.

Кратката история на първата малка, но процъфтяваща бахайска общност в България Анемари познава преди да пристигне във Варна. Знае също, че режимът на атеизъм е заличил следата на всички религиозни сдружения тук, включително и на бахайската вяра. През 1978 г. отново е трудно или невъзможно да се говори за Божие Откровение, но немската гостенка изгаря от нетърпение при мисълта, че може би тук ще се срещне с някои от първите бахаи, които помнят Луиза Грегъри, Марта Рут, Джордж Адам Бенке…

Черноморската столица харесва на Анемари и тя остава две седмици в хотел „Варна“, недалече от морската градина и брега. Този февруари тя навършва шейсет години и осъзнава, че трябва да побърза, за да изпълни своята мисия. Изпитва силно чувство на съпричастност с България, представяйки си как по това море Бахаулла е пътувал с кораб през 1863 г., когато е бил изпратен на заточение в Одрин за пет години… Нейният дядо проф. Август Форел също е посещавал България два пъти, като е минал през различни села, градове, планини. Анемари иска да опознае по-добре тази малка, красива страна и усеща, че ще остане задълго.

Когато се връща в Германия, започва да учи основни думи и изрази на български език, тъй като вече е взела важно решение — да замине отново за България! От многобройните си пътешествия знае, че ако някой иска да живее в друга страна извън родината си, той трябва да владее езика на хората там. Намерението да остане по-дълго в България, отново е подплатено с повика на Световния дом на справедливостта в Хайфа — бахайската вяра да се разпространява и в страните от Източна Европа. Още през 1893 г. Абдул Баха е написал знаменателния призив: „О, вие, близки и скъпи приятели мои! В Ориента благоухания пръснете и Запада в блясък окъпете. Светлина на българите донесете и у славяните живот вдъхнете.“

На 6 юли 1978 г. Анемари Крюгер пристига със самолет на летище София. С такси от аерогарата се настанява в хотел на Балкантурист, където на първо време получава стая за десет дни.

Още от Германия знае, че в София живее Светослав Колев, който е познавал Марион Джак и по онова време е помагал с преводи от различни езици. Доктор на юридическите науки, полиглот, д-р Колев не е бахай, но има толерантно отношение към всички религии. Той живее със съпругата си Мария недалече от Националната опера в столицата и техният дом по-късно винаги е отворен за Анемари Крюгер. Заедно се разхождат в Парка на свободата и вечерят в ресторант „Ропотамо“ до 23 часа. Говорят за живота в България, за Марион Джак и Адам Бенке, за ценните книги, които д-р Колев предстои да преведе. Немската гостенка има екскурзоводка, но тя предпочита компанията на сем. Колеви, които са така приятелски в общуването с нея, че тя има чувството за многогодишно познанство с тях.

С трамвай и автобус още на 9 юли тримата се изкачват на Витоша и се радват на красотата на Златните мостове. Десети юли е невероятно горещ, затова Светослав остава вкъщи, а Анемари и Мария се изкачват над Драгалевци, където гостенката отново е очарована от природната хубост на планината край София.