Мариана Тинчева-Еклесия
Живот за вярата (31) (Най-важни моменти от живота на Анемари Крюгер и пътя й в бахайската вяра)

Безпристрастно интервю

1. Трудно ли Ви беше понякога във Вашата трета родина?

— Не. Приемам всичко, защото обичам хората и страната. Българите са честни, мили, добри. Разбира се, има негативни изключения, но аз не се хващам за тях. Например има случаи, когато хората идват при мен само заради парична помощ, но какво от това, аз зная, че в последните години всички живеят трудно, затова с удоволствие помагам според възможностите си.

2. Имали ли сте моменти на изпитания, когато Ви се е струвало, че Бог Ви е забравил?

— Никога. Винаги имам чувството, че Бог ми помага, че съм свързана с Него и Той се грижи за мен. По време на войната в Германия за всички нас беше кошмарно, ала не загубих своята вяра. И други изпитания съм имала в живота си, но в най-трудния момент казвам: Бог е мъдър, Той знае защо е така.

3. След възванието „Обещание за световен мир“ от Световния дом на справедливостта в Хайфа през 1985 г. последваха много нови локални войни. Не Ви ли се струва, че мирът между хората е илюзия?

— Мирът, обещан от Бога, не е илюзия. Думите на Писанията са, че мирът ще бъде, но ние не знаем кога. Затова не трябва да губим надежда. За миролюбивите хора мирът е вечен.

4. Не се занимавате с политика, но как ще обясните агресията и тероризма в днешния свят?

— Само преди 50–60 години не можехме да мислим, че Русия и САЩ ще работят заедно за мира, а днес това е факт. В последните години Германия помага на толкова бедни страни, а по-рано това беше невъзможно. Зная, че има хора, които се стремят да налагат волята си с оръжие; има такива, които съзнателно извършват злини и отнемат човешки живот. Ние трябва да ги приемаме с търпение и да се питаме защо се случва това. Вярващите хора могат да работят за мир и справедливост, но ние не се занимаваме с партийна политика, не можем да променяме събитията, дори когато имаме най-добри намерения. Това извършва Бог според волята Си.

5. Мислите ли, че бахаите са по-добри от другите вярващи?

— Не, ние сме хора, всички грешим. Дори да се стремим да бъдем по-добри, това е трудно осъществимо за човешките усилия, то зависи от Бог. Трябва непрестанно да се молим за добродетелите на другите хора и за своето благородство спрямо тях.

6. Вярвате ли, че всички бахаи са в състояние да уважават религиозните чувства, обичаи и учение на другите религии?

— Аз уважавам представителите на другите религии, но не зная дали всички бахаи по света могат да постигнат това. В много случаи вярващите са пристрастени към своето учение и религиозни възгледи, това е нормално.

7. Ако един човек е бил будист, християнин, мохамеданин, но приема и идеите на Бахаулла, той трябва ли да прекъсне връзките си със своята традиционна религия и да бъде само бахай?

— Аз мисля, че трябва да се нарича бахай, но не е задължително да прекъсва връзките си с другите приятели от своята религия. Той трябва да каже, че вярва в Бахаулла.

8. Как се отнасяше към бахайската вяра вашият съпруг Атанас Кременлиев като бивш пастир в Християнската църква?

— Тогава в България беше време на атеизъм. Той приемаше бахайската вяра и говореше за нея. Заедно с нашите приятели празнувахме християнските празници на Коледа и Великден.

9. Много хора декларират, че са приели бахайската вяра, но след това се оттеглят. Мислите ли, че при това положение тази вяра ще става все по-обширна?

— За съжаление в съвременния свят има отлив от религията и от Църквата. Аз мисля, че това не е добре. При бахаите, както и в християнството, основен мотив за духовно израстване са добрите дела, любовта към ближния. Колкото да ни се струва, че хората днес са лоши, доброто в тях е по-голямо, то побеждава. Сигурна съм, че въпреки всички изпитания бахайската вяра ще става по-обширна, ще печели приятели и последователи.