Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Пять похищенных монахов, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
moosehead (2012)
Корекция и форматиране
Alegria (2016)

Издание:

Автор: Юрий Ковал

Заглавие: Пет отвлечени монаха

Преводач: Майя Методиева-Драгнева

Година на превод: 1984

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1984

Тип: Повести

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: август 1984 г.

Отговорен редактор: Лилия Рачева

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Стефанов

Рецензент: Жела Георгиева

Художник: Г. Калиновски

Коректор: Снежана Бошнакова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1554

История

  1. — Добавяне

Бягството и страхът на гражданина Никифоров

Гражданинът Никифоров тичаше по „Крестянская застава“ и греблото на рамото му летеше след него.

„Защо ми трябваше да се навирам в тази проклета пряка! — тичаше и мислеше гражданинът. — Щом свих по нея, и веднага ме спипаха!“

Не, гражданинът Никифоров не беше взел гълъбите, но на съвестта му тежеше една работа, а може би дори две, и когато баба Вълк го погледна изпитателно, страх скова гърдите му.

А когато старицата рече: „Я чакай, гълъбче, не си ли ти оня, дето бърка в бюфета?“, тук вече не страх, а ужас го вледени до петите.

Защото, разбира се, това беше той. Той беше бъркал в бюфета, но не в онзи на покрива. Гражданинът Никифоров беше бъркал в съвсем друг бюфет. Вярно, това се случи преди две години и онзи бюфет беше в град Джобов, и оттогава гражданинът не беше бъркал в никакви бюфети, и въпреки това се изплаши до смърт. Веднага си представи как го мъкнат в милицията и му отнемат греблото.

„Един-единствен път — мислеше гражданинът, тичайки. — Един път и аз да бръкна в бюфет. И какво толкова взех — пет кила салам, два буркана концентрирано мляко, една торта и на̀ — сега цял живот ще се мъча. Другите повече взимат. По шест кила взимат и окото им не мига!“

Впрочем гражданинът се страхуваше не само от милицията. Боеше се да се обажда по телефон, да се къпе, да се качва с асансьор, боеше се, че кукувицата ще му изкука малко години, и дори от падане на метеорити се боеше!

Но това все пак мога да го разбера.

Една вечер, когато звездите вече светеха на небето, ние с Геврека бродехме край Москва река. Наблизо строяха нов блок и навсякъде бяха натрупани огромни макари, тръби и тухли. Тази вечер имаше и много падащи звезди. Те постоянно разрязваха тъмното небе над реката.

padashti.png

Изведнъж на оградата, зад която стърчеше подемен кран, видях надпис:

ПАЗИ СЕ ОТ ПАДАЩИ МЕТЕОРИТИ!

Цяла нощ сънувах страшни сънища: Земята се сблъскваше с Луната, метеорити се врязваха в асфалта и аз се мятах по „Крестянская застава“, спасявайки се от небесни тела. Сутринта пак отидох на строежа.

На дневна светлина прочетох плаката другояче:

ПАЗИ СЕ ОТ ПАДАЩИ МАТЕРИАЛИ!

Да си кажа честно, разбирам и хората, дето се страхуват да се возят с асансьор. Качваш се с асансьор, а той изведнъж вземе, та спре. Сърцето ти пада в петите, почваш да се мяташ и да викаш: „Помощ! Заседнах!“.

А асансьорът не мърда. Страшно е.

Страх го беше и гражданинът Никифоров. Той тичаше и греблото на рамото му летеше след него.