Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Пять похищенных монахов, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Мая Методиева-Драгнева, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Юрий Ковал
Заглавие: Пет отвлечени монаха
Преводач: Майя Методиева-Драгнева
Година на превод: 1984
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1984
Тип: Повести
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“
Излязла от печат: август 1984 г.
Отговорен редактор: Лилия Рачева
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Стефанов
Рецензент: Жела Георгиева
Художник: Г. Калиновски
Коректор: Снежана Бошнакова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1554
История
- — Добавяне
Бягството и страхът на гражданина Никифоров
Гражданинът Никифоров тичаше по „Крестянская застава“ и греблото на рамото му летеше след него.
„Защо ми трябваше да се навирам в тази проклета пряка! — тичаше и мислеше гражданинът. — Щом свих по нея, и веднага ме спипаха!“
Не, гражданинът Никифоров не беше взел гълъбите, но на съвестта му тежеше една работа, а може би дори две, и когато баба Вълк го погледна изпитателно, страх скова гърдите му.
А когато старицата рече: „Я чакай, гълъбче, не си ли ти оня, дето бърка в бюфета?“, тук вече не страх, а ужас го вледени до петите.
Защото, разбира се, това беше той. Той беше бъркал в бюфета, но не в онзи на покрива. Гражданинът Никифоров беше бъркал в съвсем друг бюфет. Вярно, това се случи преди две години и онзи бюфет беше в град Джобов, и оттогава гражданинът не беше бъркал в никакви бюфети, и въпреки това се изплаши до смърт. Веднага си представи как го мъкнат в милицията и му отнемат греблото.
„Един-единствен път — мислеше гражданинът, тичайки. — Един път и аз да бръкна в бюфет. И какво толкова взех — пет кила салам, два буркана концентрирано мляко, една торта и на̀ — сега цял живот ще се мъча. Другите повече взимат. По шест кила взимат и окото им не мига!“
Впрочем гражданинът се страхуваше не само от милицията. Боеше се да се обажда по телефон, да се къпе, да се качва с асансьор, боеше се, че кукувицата ще му изкука малко години, и дори от падане на метеорити се боеше!
Но това все пак мога да го разбера.
Една вечер, когато звездите вече светеха на небето, ние с Геврека бродехме край Москва река. Наблизо строяха нов блок и навсякъде бяха натрупани огромни макари, тръби и тухли. Тази вечер имаше и много падащи звезди. Те постоянно разрязваха тъмното небе над реката.
Изведнъж на оградата, зад която стърчеше подемен кран, видях надпис:
ПАЗИ СЕ ОТ ПАДАЩИ МЕТЕОРИТИ!
Цяла нощ сънувах страшни сънища: Земята се сблъскваше с Луната, метеорити се врязваха в асфалта и аз се мятах по „Крестянская застава“, спасявайки се от небесни тела. Сутринта пак отидох на строежа.
На дневна светлина прочетох плаката другояче:
ПАЗИ СЕ ОТ ПАДАЩИ МАТЕРИАЛИ!
Да си кажа честно, разбирам и хората, дето се страхуват да се возят с асансьор. Качваш се с асансьор, а той изведнъж вземе, та спре. Сърцето ти пада в петите, почваш да се мяташ и да викаш: „Помощ! Заседнах!“.
А асансьорът не мърда. Страшно е.
Страх го беше и гражданинът Никифоров. Той тичаше и греблото на рамото му летеше след него.