Анди Макдермът
Експедиция Атлантида (30)

29.

Товарният самолет забави, когато приближи края на пистата за отвеждане на мястото за излитане, подготвяйки се за широк полуоборот по дългата два километра писта.

Чейс държеше очите си приковани в самолета и увеличаваше скоростта на Ферарито. Бръснещият вятър го принуждаваше да присвива очи, очите му сълзяха, но всичко, което трябваше да направи, бе да продължава по права линия напред.

Никога не се бе качвал на А380, не знаеше почти нищо за вътрешното му разпределение освен това, че е на две нива. Но онова бе пътническа версия — а този тук бе товарен, което означаваше, че е по-различен.

Щеше да импровизира, когато се качи на борда. Опитът да попречи на излитането с Ферарито бе като да се опита да спре танк с картонена кутия.

А не можеше да се опита да го спре, като стреля — съществуваше прекалено голям риск да убие Нина, ако отвътре откриеха огън или в резултат на това се блъснеха.

Той стигна до сто и четиридесет, почти не виждаше скоростта от насълзените си очи. Самолетът представляваше размазано бяло петно в момента, когато завиваше.

Каквото и да правеше, трябваше да мисли бързо…

 

 

— Госпожице Фрост! — прозвуча гласът на пилота по интеркома. — На пистата има кола!

Кари отиде до вратата на кабината и погледна надолу.

— Какво? — ахна тя. Нина също се приближи. Тя видя простиращата се напред писта и носещото се право към тях яркочервено Ферари кабрио!

Колата напредваше с невероятна скорост, единственият й пътник придоби форма. Дори от разстояние, тя позна голата глава зад волана в мига, в който я видя.

— О, господи! Това е Еди!

Кари изглеждаше шокирана, но само след миг се съвзе и се обърна към интеркома.

— Кари Фрост е. Не излитайте при никакви обстоятелства, преди да унищожите колата на пистата! Онова, което той се опитва да направи, е да улучи този самолет във въздуха. Това е заповед! — Тя се обърна към прозореца. — Какво прави той, по дяволите?

— Опитва се да те спре — отвърна Нина.

Кари стисна челюсти и изражението й стана твърдо.

— Няма да успее.

Тя отиде до стъпалата и извика към охраната долу:

— Вземете оръжията си и отворете страничните люкове! Някой се опитва да попречи на излитането ни…

Нина осъзна, че Кари е с гръб към нея и се държи единствено за парапета.

Дори не разполагаше с време да обмисли идеята. Вместо това действа чисто инстинктивно като блъсна норвежката с две ръце.

Изненадана, Кари не успя да се задържи и падна. Тя изкрещя, когато се прекатури надолу по металните стъпала, удряйки крайниците си в твърдите ръбове, докато накрая се озова долу кървяща и замаяна.

Нина я гледаше почти в шок, ужасена от онова, което бе сторила.

Трябваше да бяга!

Тя изтича към вратата на гърба на кабината, като се молеше да не е заключена. Не беше. Премина бързо и се озова вътре в горното товарно отделение, сводест тунел от голи метални ребра, пълен с редица тракащи контейнери. Огромно количество бели лампи, разположени по тавана, осигуряваха почти призрачно осветление.

На вратата нямаше ключ. Тя бързо се огледа, търсейки как да се прикрие.

Най-близкият контейнер се намираше само на няколко крачки, прихванат с дебели ремъци, прикрепени за пода. Тя дръпна онова, което сметна, че е лостът за освобождаване. С шумно изщракване ремъкът се отпусна. Премести го зад една метална греда в стената, преди да се опита да го завърже около дръжката на вратата и го дръпна силно. Не че щеше да попречи на отварянето на вратата, но щеше да е твърде трудно, за когото и да е да се промъкне през тясната пролука.

Вирусът…

За да може да бъде пуснат по време на летене, вирусът трябваше да е поставен някъде близо до външната обшивка на Еърбъса. Ако успееше да открие контейнера, може би имаше начин да попречи на хвърлянето му.

Дочу шумни стъпки откъм кабината: някой се изкачваше по стъпалата.

Нина изтича навътре.

 

 

Самолетът беше готов да направи завоя, а Чейс се намираше почти в края пистата. Той изтри очите си, като се опитваше да държи на фокус огромната машина. Под фюзелажа имаше пет колесника: един на носа и други четири, върху които се разпределяше цялата тежест на Еърбъса.

Ако успееше да се хване за колесника, след прибирането му в търбуха на самолета би трябвало да открие някакъв люк за достъп, през който да проникне във вътрешността.

Може би има люк… — напомни си той.

Трябваше да се възползва от шанса. Сега или никога. Четирите ревящи двигателя на самолета се завъртяха на завоя.

Гумите на Ферарито отново изпищяха, когато той рязко сви на една страна. Не за да се махне от пътя на самолета, а за да направи колкото се може по-остър завой, без да губи скорост, подготвяйки се да влезе под самолета.

На пасажерската седалка до него лежеше газовият пистолет с куката.

Имаше право само на един опит — ако пропуснеше, по всяка вероятност щеше да умре, когато Ферарито се окажеше хванато във въздушната струя. Ако оцелееше, можеше да се случи така, че скоро след това да е мъртъв, убит или от хората на Фрост, или от вируса.

Дори и да успееше, сигурно пак щеше да умре. Но така или иначе трябваше да опита.

Горещината плисна в лицето му, когато мина под двигателите на лявото крило. Ферарито заплаши да се завърти и той леко отпусна педала на газта — ако направеше грешка сега, нямаше да има шанс да я поправи.

Люкът откъм носа на самолета се отвори. Отвътре се показа насочен към него пистолет — един от хората на Фрост гледаше право към него.

Прибран точно под фюзелажа, Чейс насочи колата напред и се прицели между двете двойки колесници в корема на Еърбъса. Грохотът от двигателите се усили до писък и самолетът започна да ускорява.

За огромните си размери бе застрашително бърз. Нажеженият въздух блъскаше Чейс като ураган, когато Ферарито се оказа под опашката на самолета. Масивният корпус изпълни полезрението му, като огромен чук, готов да се стовари върху него всеки момент.

Намираше се между задните колесници, все още успоредно със самолета — но не за дълго.

Той взе оръжието си.

Сега бе на едно ниво с предните стойки на колесниците, натиснал газта до краен предел, за да държи еднаква скорост с препускащата над него машина. Леко завъртане на волана го приближи още до лявата стойка, четирите гигантски гуми се завъртяха бясно.

Изстрел. Съзнанието му отбеляза опасността, но някак отдалеч — Чейс бе съсредоточен до краен предел върху това, което предстоеше след секунди.

Гумите в момента бяха на по-малко от стъпка от Ферарито.

Когато самолетът се откъсна напред, Чейс прицели котвата към шахтата на колесника.

Един опит…

Огън!

Куката се изстреля и въжето изплющя след нея. Влетя в отвора на колесника и се удари във вътрешната стена. Ако паднеше, всичко щеше да бъде изгубено…

Закачи се!

Куката бе пробила металната обвивка.

Надяваше се само да се задържи в продължение на няколко секунди. Натисна копчето, за да върне обратно кабела, после пъхна пистолета в центъра на волана, като направи примка с кабела около него. След това пусна волана, засилвайки се напред срещу въздушната струя, движеща се със скорост сто и шейсет километра в час, и задържа кабела, когато той се опъна…

Ферарито се отклони, попадайки под колесниците.

Той изскочи от вратата и започна да се набира нагоре. Първо едната ръка, после другата…

Колелата хвърляха в лицето му прахоляк и пясък. Трябваше да премине само няколко крачки, но въжето вече се опъваше.

Краката му стържеха по настилката на пистата, имаше чувството, че всеки миг ще се изпусне. Кожата на пръстите му се претри до кръв.

Стойката на колесника беше само на една ръка разстояние — още малко да се протегнеше и щеше да е в състояние да се хвърли върху колесника…

Кабелът изпляска. Ферарито занесе странично и се повлече зад самолета като детска играчка. Чейс усети раздрусването и в същия момент куката се разхлаби…

Той потърси отчаяно стойката на колесника, разкървавените му пръсти стиснаха метала точно в мига, когато кабелът се откъсна.

Ферарито излетя встрани и, загубило контрол, се завъртя зад него. Кабелът изплющя и острието на смъртоносната кука мина на сантиметри от лицето му. Той инстинктивно се огледа да го проследи и видя Еърбъса да заорава в спортната кола, размазвайки я мигновено. Във всички посоки полетяха смачкани останки.

Ударът разтърси дори масивния самолет. Чейс се опитваше с всички сили да се държи, ритайки в отчаян опит да намери някаква опора, преди да го сполети същата участ като кабриото.

Обувката му напипа твърд метал и той стъпи. Ако предположението му се окажеше погрешно, ако тук нямаше люк, когато колесниците се върнеха в корема на въздушната машина той щеше да бъде смазан.

Погледна нагоре, но не видя нищо, освен метални стени, сноп кабели и хидравлични тръби.

По дяволите…

Самолетът напусна пистата, писъкът на двигателите стана почти оглушителен. Стойката на колесника започна да се прибира, сгъвайки се навътре. Металните ребра на фюзелажа се забиваха в него като остриета, готови да го разкъсат на парчета…

Люк!

Отвор, широк не повече от шейсетина сантиметра, с вдлъбната пръстеновидна дръжка в основата. Хвана дръжката, но тя не помръдна.

Или беше залепнала, защото е съвсем нова, или бе заключена. Молеше се да е първото, натискайки по-силно, и внезапно вратата се отвори. Той се мушна в тесния отвор, тупвайки шумно в мига, когато колесникът издрънча, връщайки се на мястото си зад него. Отворът между стойката и горния край на колелото беше едва няколко сантиметра.

Нивото на светлината спадна рязко при хлопването на люка; шумът на двигателя намаля до глухо бучене. Чейс се огледа. Намираше се в място, което те кара да настръхнеш, високо не повече от метър и нещо, осветено от малки, но ярки крушки. По стените се виеха още кабели, които водеха нагоре към центъра на самолета.

Чейс се изправи и ги последва, като търсеше начин да влезе в товарните отделения.

 

 

Нина чу, че някой удря по вратата и забърза надолу към товарното.

Нямаше представа какво има в контейнерите — само това, че никой от тях не е свързан с корпуса на самолета. Като се държеше за обезопасителните ремъци, за да се движи изправена при рязкото излитане на самолета в небето, тя се насочи към задната му част.

Хлопането по вратата се усили. Тя не разполагаше с много време, а освен това имаше още два етажа, които да провери…

 

 

Чейс отвори друг люк и се оказа в предното, по-ниско товарно отделение. Долният етаж на самолета бе разделен на две от колесника и той предпочете да тръгне напред, вместо назад, с мисълта, че може да успее да стигне до пилотската кабина и да заплаши пилотите.

Ако вирусът се намираше отзад, той бе прецакан…

Товарното беше пълно, нямаше начин да се промъкне отстрани между алуминиевите контейнери, а между тях и тавана имаше едва трийсетина сантиметра разстояние. Изкатери се на най-близкия и запълзя напред по корем колкото може по-бързо.

 

 

Кари се промуши през вратата и влезе. Приклекна зад ремъците, вързани за бравата, след това започна да я оглежда, когато долови движение в отсрещния далечен край.

Тя изтри кръвта от долната си устна, взирайки се в тъмночервеното петно на кожата си за момент.

— О, Нина, искаше ми се да не го беше правила…

После вдигна пистолета и го изпразни след себе си.

 

 

В дъното на товарното имаше врата.

Чейс я отвори и откри товарен асансьор отдясно, а до него стълба за нагоре.

Изкачи се по нея. Тя го отведе до един склад, натъпкан от двете страни с дълги рафтове с отделения. Погледна етикетите върху тях — спешна екипировка от различен характер, — след което извади пистолета си и отвори вратата да погледне навън.

Никой не се виждаше. Беше близо до предната част на самолета. Помещението изглежда бе своего рода служебна зона, редица седалки на задната стена близо до една отворена врата, през която видя главния товарен отсек. В другия край се виждаше още една врата.

Това трябва да беше пилотската кабина.

Чейс излезе с насочен пистолет.

Какво трябваше да направи? Да намери Нина. Но Фрост каза, че вирусът ще бъде пуснат, когато самолетът достигне до необходимата височина, а Еърбъсът продължаваше да набира височина, което нямаше да трае дълго.

Той отиде с решителна крачка до пилотската кабина и я отвори. Вторият пилот се обърна, очевидно очаквайки да види някой от членовете на екипажа, след което излая нещо на пилота на норвежки.

Чейс видя оръжието и реагира така, както го бяха научили дългите години тренировка и опит. В тясното пространство на кабината пистолетът му изгърмя така, сякаш стреляше с топ. Куршумът отвори дупка в облегалката на пилотското кресло и мъжът заби лице в един от мониторите. По уредите плисна кръв.

Пилотът се свлече напред мъртъв и ръката му пусна лоста за управление. Самолетът се наклони на една страна, запращайки Чейс срещу стената. Той успя да запази равновесие и погледна нагоре. Вторият пилот търсеше оръжието си.

Пистолетът на Чейс изгърмя отново.

Двамата мъже от охраната, които се движеха в главното товарно, чуха първия изстрел и разбраха, че става нещо. Но когато вторият изстрел стигна до ушите им, хукнаха към пилотската кабина.

 

 

Нина се оказа прикована от един от контейнерите. Хвана се за един ремък и се оттласна нагоре.

Беше сигурна, че е чула изстрел точно преди самолетът да се наклони.

Много характерен изстрел.

— Еди… — прошепна тя; почти не смееше да повярва в тази възможност. Дали бе успял по някакъв начин да се качи на борда?

Самолетът отново се разтресе.

Ако бе на борда, той в момента създаваше както винаги неприятности на някого.

* * *

Чейс се провря между седалките на двамата мъртви мъже. Ултрамодерни системи бяха заменили традиционните тежки лостове за управление с много по-малки.

— За какво е това тъпо нещо, по дяволите? — измърмори той, обръщайки се реторично към пилота.

Успя да хване лоста и да го натисне на една страна. За негово огромно облекчение, наклонът на самолета започна да се изправя.

Отново го натисна — нямаше представа какво трябва да прави после. Не знаеше как се управлява самолет, още повече пък такова огромно чудовище като този Еърбъс.

— Мамка му! — Той погледна отчаяно към контролното табло. Единственото нещо, което можеше да идентифицира, бе неестественият хоризонт, който показваше, че самолетът все още е под наклон и се накланя още по-стръмно, отколкото му се харесваше.

Къде, по дяволите, беше автопилотът?

Тук! „Включване на автопилот“, близо до горната част на контролното табло. Той натисна изпъкналия бутон, като пусна неуверено лоста за управление. Записан на лента женски глас съобщи, че автопилотът е активиран и машината плавно се изправи в равновесно положение. Той затърси висотомера. Еърбъсът се намираше на шест хиляди метра, съвсем близо до височината за летене.

Той се надяваше, че каквато и система да е била използвана за пускането на вируса, не е била активирана от таймер.

 

 

Кари се изправи. Двата изстрела откъм пилотската кабина можеха да означават само едно — че пилотите са мъртви, и че това е дело на Чейс.

Чейс! Как, по дяволите, се бе озовал на борда?

Не че имаше значение. В момента беше тук и представляваше заплаха.

Дали повече от Нина? Тя претегли опасността. Кутията с вируса бе в контейнера в най-задната част на средното ниво, инсталирана в тръби, които щяха да разпръснат смъртоносния разтвор във въздушната струя от опашката на самолета. Нина би могла да попречи на пускането на механизма.

Но първо трябваше да намери контейнера, а след това да го обезвреди.

Чейс, от друга страна, бе в пилотската кабина. Той бе по-голямата опасност.

Като хвърли един последен поглед, Кари се върна.

 

 

Нина огледа контейнерите. Никой от тях не изглеждаше свързан с външната част на самолета.

Което означаваше, че вирусът е на някоя от другите платформи.

Тя се страхуваше, че може да се наложи да се върне до предния склад и да мине покрай преследвачите си, но после забеляза един отвор в задната преграда, който водеше към малко отделение. Провря глава в тясното и с нисък таван помещение. Имаше нещо като големи електрически табла, свързани с дебел сноп проводници на стената.

А на пода се виждаше друг отвор.

Тя се мушна в кабината и запали осветлението. Долу стоеше друг метален контейнер, пред него имаше една платформа, върху която бе привързан голям, лъскав сребърносив мотоциклет. Разпозна го: беше на Кари, онзи, с който норвежката толкова се гордееше.

Тя се спусна на средната платформа.

 

 

След като самолетът мина на автопилот, Чейс се дръпна от таблото с надеждата да спечели малко време. Как точно щеше да се върне на земята, след като двамата пилоти бяха мъртви, беше друг въпрос…

Зад гърба му се чуха тичащи стъпки и той се хвърли към стената. През вратата на пилотската кабина мерна мъж, който приклекна зад отвесната преграда, изчаквайки партньора му да му осигури прикритие, така че да може да се завърти и да стреля.

Чейс откри пръв огъня. Един куршум от неговия „Уилди“ проби дупка в преградата и очевидно уцели стоящия зад нея мъж.

Един по-малко. Но отвън имаше и други.

В пилотската кабина проехтяха още изстрели, разлетяха се парчета пластмаса и талашит във всички посоки. Вторият гард използва същия номер и стреля през преградата. Чейс се хвърли на платформата в момента, когато куршумите заплющяха по стената на кабината и страничните панели над него.

Видя пистолета на мъртвия мъж на пода в кабината — Зиг Зауер Р226. Явно другият имаше същото оръжие, което означаваше, че разполага с петнайсет патрона, тринайсет, от които вече бяха изстреляни, вече четиринайсет…

Петнайсет!

Ако бъркаше в броенето, това щеше да е краят за него.

Той се претърколи с разперени напред ръце, когато се хвърли към отворената врата на кабината. Видя втория от охранителите на Фрост трескаво да зарежда пистолета си…

Пистолетът му проехтя. Мъжът отсреща се срина.

Чейс скочи и затича към задната част на самолета.

На борда беше останала само Кари, освен ако нямаше и други членове на екипажа, за които той не знаеше.

И Нина.

 

 

Нина приклекна зад мотоциклета.

Последният изстрел беше от пистолета на Чейс. Което може би означаваше, че е последният човек, останал…

— Еди? — извика тя. — Еди!

 

 

Чейс напрегна слух. Беше Нина… а може би Кари? Шумът на двигателя му пречеше да определи. Отиде до вратата, но не видя нищо, освен метални контейнери, които светеха на студената светлина.

— Нина! Ти ли си?

Отсреща се показа една глава. Чейс мигновено позна кестенявата коса.

— Нина!

Той се затича.

 

 

Когато се върна в командната кабина, Кари чу Чейс да стреля. Спря, погледна надолу по стъпалата, за да се увери, че не я причаква от засада, след което се спусна тихо.

С насочен напред пистолет, тя влезе в помещението за екипажа. Нямаше и следа от Чейс, но двамата охранители лежаха мъртви на пода. Вратата на пилотската кабина разкриваше мъртвите пилоти.

Можеше да се заключи тук вътре и да възвърне контрола върху самолета. Но дупките в преградната стена й подсказаха, че това би била рискована мисия. Чейс можеше да я застреля през вратата.

Освен това ако се заключеше, щеше да даде възможност на Чейс и Нина да осуетят пускането на вируса…

Тя влезе бързо в кабината, за да провери статуса на самолета. Няколко панела бяха повредени от куршуми, но все пак успя да намери информацията, от която се нуждаеше най-много. Автопилотът бе включен, намираха се на три хиляди и шестстотин метра височина при скорост 320 възела. Фактът, че не се движат по курс и не са стигнали летателна височина, би трябвало вече да е разтревожил Контрола на въздушния трафик, че нещо не е наред, както впрочем и липсата на комуникация. Ако самолетът не отговореше повече от няколко минути, Въздушните сили щяха да бъдат изпратени да ги пресрещнат. По дяволите!

Самолетът трябваше да бъде върнат на земята, преди военните да се намесят. Ако тя го приземеше в Равнсфйорд, в частно летище, тогава събитията на борда можеха да бъдат прикрити, да се каже, че всичко се е дължало на човешка грешка. Щяха да отложат пускането на смъртоносния вирус за по-късно.

Компютрите бяха изправни, а пистата в Равнсфйорд разполагаше с най-модерните навигационни средства; при авария самолетът би могъл да кацне безопасно без никаква човешка намеса.

Което бе късмет, защото на борда нямаше никой, който да е в състояние да пилотира огромната въздушна машина.

Внезапно плувнала в пот, Кари активира процесите за аварийно кацане.

 

 

Чейс мина покрай контейнерите и най-сетне стигна до Нина, която го чакаше до мотоциклета на Кари. Той я прегърна.

— Мили боже, ти си добре!

— Мислех, че си мъртъв! — разплака се Нина.

— Не и аз, скъпа, аз съм неуязвим! — Тя го разцелува. — О, виж ти… А това откъде ми дойде?

— Аз просто… Толкова се радвам, че те виждам! — Усмивката изчезна от лицето й. — Еди, слушай, някъде на самолета има…

— Вирус, знам. Някаква идея къде може да е?

— Не, но предполагам, че е закачен от външната страна. В горния склад няма нищо.

— Както и тук, както и на долната платформа.

— Тогава значи не остават много места за проверяване! Хайде! — Нина го изблъска към задната част на склада. — Ти проверяваш отляво, аз — отдясно.

Чейс видя няколко контейнера, но в тях нямаше нищо необикновено. Стигна до огромната врата на товарното и спря да провери уредите. Може би ако отвореше вратата — или дори ако я отместеше изцяло, щеше да задейства някаква аларма, някакви програми, които да принудят самолета да се приземи.

— Еди! — Той се огледа и видя Нина да маха с ръка като обезумяла. — Ела тук, намерих го!

Чейс забърза нататък. Нина стоеше до чифт стоманени тръби, които излизаха от последния контейнер и влизаха в задния люк.

— Тук! — каза тя. — Някаква идея как можем да възпрепятстваме пускането на вируса?

Той поклати глава.

— Обикновено, когато работя с експлозиви, взривявам цялата шибана сграда! — На предния панел на контейнера имаше катинар, но няколко удара с ръкохватката на пистолета му го разбиха.

— Мили боже! — възкликна Нина, когато погледна вътре. Онова, което Фрост й бе показал в биолабораторията, я бе накарало да очаква малки колбички с вируса; трите контейнера, които виждаше тук, приличаха повече на цистерни с нефт. — Какво ще правим сега?

— Изключи това нещо. — Чейс посочи към електрическата помпа в основата на едната цистерна. До нея имаше малко контролно табло. Един бутон щеше да отвори клапите, а другият — да изпомпа вируса през тръбите и да го разпръсне във въздуха.

— Ами ако има скрито взривно устройство?

— Защо да има? Те не са очаквали на борда да се появи враг! — Той се прицели в панела.

— Чакай, чакай! — извика Нина. — Не можеш просто да го простреляш! Ами ако стане късо съединение и цялото нещо се взриви?

Чейс я погледна.

— Бих могъл да го демонтирам, но нямаме време! — Той отново насочи оръжието си…

Самолетът се наклони, изваждайки и двамата от равновесие.

— По дяволите! — измърмори Чейс. — Това пък какво беше?

Нина поглед напред.

— Кари. Трябва да е в пилотската кабина! Какво прави?

— Завива — произнесе мрачно Чейс. — Връща ни обратно в Равнсфйорд.

— Но… тя не може да управлява тази машина!

— Не е нужно, компютърът ще направи всичко вместо нея. Виж. — Той извади швейцарския си военен нож и й го подаде. — Тук има отвертка, а също и ножица. Свали панела, а после срежи до една всяка жичка, която видиш!

— Аз съм археолог, а не електротехник! Какво се каниш да правиш?

— Ще се погрижа за скъпата ни приятелка. — Той стисна автомата си и се насочи напред.

Нина огледа ножа, опитвайки се да отвори остриетата.

— По дяволите! — Опита отново, но пак без успех. — Еди, почакай! — Той не я чу. Отчаяна, тя се затича след него.

 

 

Чейс стигна до помещението за екипажа и предпазливо надникна вътре. Вратата на пилотската кабина зееше отворена. Кари не се виждаше.

Той вдигна оръжието си и влезе. Двете тела продължаваха да лежат там, където бяха паднали.

Къде беше тя!

Не бе минала покрай него в склада, така че трябваше да е още в предния участък. Това означаваше, че се е качила по стъпалата до горната платформа, че се е скрила в пилотската кабина или че се намира в склада.

Той се придвижи до склада и спря — след което дръпна и отвори вратата, насочвайки пистолета си.

Празно.

Затвори и се облегна, готов да излети зад ъгъла и да се втурне по стъпалата.

Давай!

И там нямаше никого.

Отпусна се… и Кари се метна отгоре, като го удари с двата си крака в лицето.