Василий Ян
Чингис хан (28)

Глава десета
Посланик не душат, посредник не убиват

Не успя месецът да се налее и после отново да се излинее до извит сърп, когато в Бухара пристигна новият посланик на татарския владетел — Ибн Кефредж Богра, чийто баща беше някога емир на служба при бащата на Хорезъм шаха, Текеш. С него пристигнаха и двама знатни монголи.

Преди да приеме посланиците, падишахът дълго се съветва със своите кипчакски военачалници. По тяхно указание реши да приеме монголските посланици гордо и сурово, но все пак да ги изслуша, за да узнае намеренията на Чингис хан.

Старши пратеникът влезе с вдигната глава, даже не прегъна колене и говори прав, сякаш готов за бой, макар и да остави оръжието си при влизане съгласно искането на векила.

— Владетелю на Западните страни! — започна той. — Ние се явяваме да ти напомним, че на нашите търговци, пристигнали в Отрар от царството на Чингис хан, ти сам издаде грамота, подписана от твоята ръка и подпечатана с твоя печат. С нея им разреши свободно да търгуват и заповяда на всички да се отнасят с тях дружелюбно. Но ти коварно ги излъга — те всички са убити и имуществото им е разграбено. Ако предателството само по себе си е презряно дело, то става още по-отвратително, когато излиза от Главата на исляма.

Хорезъм шахът се развика:

— Безсрамник! Как смееш така да говориш с мен? Как се реши да ме обвиняваш в постъпки, направени от моите слуги?

— Велики шах! Значи ти потвърждаваш, че управителят на Отрар е постъпил срещу твоята заповед? Отлично! Тогава ни предай този престъпен слуга Иналчук Кадир хан и нашия Велик хаган сам ще съумее да го накаже, както подобава. Но ако ми отговориш „не“, то тогава готви се за война, в която най-доблестните сърца ще паднат в битката и татарските копия, насочени с твърда ръка, ще попаднат в целта си!

Хорезъм шахът се замисли, когато чу страшните думи. Всички замряха — разбираха, че сега се решава въпросът: ще има ли война или не? Но няколко надменни кипчакски ханове завикаха:

— Смърт на самохвалкото! Как смее да ни заплашва? Велики падишах, нали Иналчук Кадир хан е племенник на майка ти! Нима ще го предадеш в ръцете на неверниците? Заповядай да убият този наглец, или ние сами ще го довършим!…

Хорезъм шахът седеше бледен и посивял като мъртвец. Устните му трепереха, когато каза тихо:

— Не! Иналчук^[1] Кадир хан, мой верен слуга, няма да ви предам!

Тогава един от кипчакските ханове приближи към монголския посланик, хвана го за брадата, с един замах на кинжала я отряза и я хвърли в лицето му. Посланик Ибн Кефредж Богра беше силен и смел човек. Но той не започна да се бие, а само извика:

— В Свещената книга е казано: посланикът не се души, посредникът не го убиват!

Хановете крещяха:

— Ти не си посланик, а прах по ботушите на татарския хаган! Защо ти, мюсюлманино, служиш на нашите врагове? Ти си предател, татарска тор! Ти си изменник на родината!

И вкупом се нахвърлиха върху му, заклаха го с кинжалите си, а двамата му спътници — монголи пребиха. Изпратиха ги в измъчен вид до границата на владенията на Хорезъм шаха, където им запалиха брадите и после ги пуснаха пеша, вземайки им конете.