Джим Браун
24/7 (39)

39.

Остров Васа

Джъстин пришпори мощната машина. Хеликоптерът се наклони надясно, после полетя надолу.

— Джъстин! — изписка Дана.

Блестящото синьо на морето лъсна пред тях — хеликоптерът стремително се насочи към водата.

— Джъстин? — повтори Дана.

F/A-18. Майко Божия! Дори и военен хеликоптер имаше нищожни шансове да се справи с изтребител, носещ над четири тона въоръжение.

Самолетът можеше да ги свали от три километра само с една ракета. Нямаше да им остане време да си кажат и молитвите.

— Джъстииииин! — Викът на Дана се заби като острие в мозъка му, но нямаше време да й обяснява. Той издърпа лоста назад в последната секунда, като буквално се плъзна по водата.

После, на метър над вълните, те се стрелнаха с пълна скорост назад към остров Васа, с други думи — към ада.

Сравнението беше абсолютно точно.

Приближаваха се от източната му страна, която беше по-стръмна. Над вълните се издигаше петметрова скала. Джъстин хвърли поглед назад и стомахът му се сви. И без сложни предупреждаващи системи разпозна следата на изстреляна ракета.

— Това ракета ли е? — попита Тъкър.

— Да — отвърна Джъстин.

— Направи нещо.

— Работя по въпроса.

Ракетата се движеше с чудовищна бързина, направлявана от една от най-съвършените системи за проследяване, способна да се справи с дузина антиракетни устройства. Не че бройката имаше значение — на разположение на Джъстин нямаше дори едно такова устройство.

— И не е проста ракета, а с инфрачервено насочване.

Хеликоптерът следваше извивките на релефа на острова. Пред очите им изникна стена от гърчещи се пламъци.

„Така сигурно изглежда адът“ — помисли си Дана. Огън навсякъде. Жив и изпълнен с ярост. Огнени езици в червено, жълто, оранжево и всички възможни нюанси в тази част на спектъра ги обкръжиха отвсякъде. Всеки момент резервоарите можеха да гръмнат, точно като по филмите.

„Ако оттук отида директно в ада, едва ли ще забележа някаква разлика“ — беше следващата мисъл на Дана.

А после пламъците изчезнаха и те пак се озоваха в непрогледен пушек.

Експлозия!

Хеликоптерът подскочи напред, блъснат от ударната вълна. Носът му опасно се заби към земята. Пъшкайки от болка и усилие, Джъстин се пребори с лоста и педалите. Машината залитна, но го послуша.

— Какво стана? — попита Дана.

— Ракетите с инфрачервени сензори не се влияят от безпорядъчно подавани им топлинни сигнали, но един горски пожар е в състояние да се справи с всякаква система от този род. — Хеликоптерът ги заподхвърля в седалките. — Топли вълни от пожара! — извика Джъстин. Зави предупредителният сигнал за сблъсък. Лампички засвяткаха като кехлибарени топчета.

Пот се стичаше по челото на Джъстин и влизаше в очите му, но той нямаше как да пусне лоста. Миглите му се вдигаха и спускаха бясно като чистачки на кола. Дана изтри лицето му и попи потта от челото му.

Минаха през димната завеса и накрая видяха чисто небе.

Тъкър и Нерин се развикаха радостно.

— Още не сме излезли от гората — предупреди ги Джъстин. Хеликоптерът продължи да набира височина: трийсет, трийсет и пет, четиридесет метра. — Всички гледайте за изтребителя. Намерете го къде е, за да тръгнем в обратната посока.

— Тук има бинокъл — каза Тъкър. — Ще го използвам.

Огънят се бе изкачил до предавателната кула и вече беше погълнал основата й. Кулата се беше наклонила на запад.

— Ето го! — извика Тъкър. — На юг от нас. И нагоре. Доста е далеч. Едва го различавам с бинокъла. Не мисля, че ни вижда… Олеле!

Джъстин не виждаше нищо повече от петънца на хоризонта.

— Какво? Друга ракета ли?

— Две.

Никакво оръжие, нито отбранително, нито нападателно. Не можеха да рискуват да се пъхнат отново в огъня. Едва бяха отървали кожите първия път.

— Джъстин? — В гласа на Дана прозвуча тревога. — Направи нещо!

Дана. Неговият фар, неговата пътеводна светлина в бурите. Тя се нуждаеше от неговата помощ, а той не можеше да направи нищо.

— Джъстин? — повтори тя.

— Номерата ми се изчерпаха.

— Глупости. — Гласът й не трепна. — Ти си най-добрият пилот на света. Те имат ракети, ние си имаме теб.

— Дана, не мога. Невъзможно е.

— Ако ще мрем, ще мрем с борба. Хайде, изфукай се пред гаджетата.

— Ако можех да поставя нещо между нас и ракетите. Но нищо няма да падне ей така от небето. Освен…

Беше пълна лудост. И последният им шанс да оцелеят.

— Виждам ги! — извика Нерин. — Приближават се!

— Дръжте се. — Хеликоптерът се снижи наляво, направи пълен завой и бързо полетя на север.

„Всичко е в точната преценка на времето.“

Кулата се тресеше от експлозии. После бавно започна да се свлича.

Сега!

Джъстин пришпори хеликоптера с пълна скорост напред. С периферното си зрение следеше свличането на кулата. Курсът на хеликоптера пресичаше кривата на падането.

Вслушвайки се в инстинкта си, Джъстин снижи машината с още шест метра, без да намалява скоростта. Ако се движеха прекалено бързо, щяха да се разбият в кулата; прекаленото забавяне щеше да позволи на ракетите да ги ударят.

Хеликоптерът се стрелна на сантиметри под падащата кула. В следващия миг ракетите я направиха на трески.

Ударната вълна ги блъсна така, сякаш се носеха по цунами върху дъска за гладене.

 

 

Самолетоносачът „Джон Ф. Кенеди“

— Ястребов огън Едно вика Гнездо. Детонация и на двете ракети.

Застанал на мостика на грамадния кораб, доктор Лорик усети как сърцето му спира.

„Мъртви. Всичките са мъртви.“

— Разбрано, Ястребов огън. Можеш ли да потвърдиш унищожаване?

— Трудно е да се каже. Има много отломки, дим и пламъци. Поне една от ракетите уцели кулата, но те бяха толкова близо, че и ударната вълна им е била достатъчна. Завивам за повторно захождане. Повтарям, много отломки. На земята всичко е погълнато от огъня. Ако останките са някъде долу, не мога да ги видя. Заповеди?

Капитанът взе микрофона от мичмана.

— Още един заход и после вкъщи, Ястребов огън Едно.

— Разбрано. Ястребов огън Едно край.

„Не може да потвърди“ — помисли Лорънс.

Докторът, ученият млъкна. Заговори само човекът, заловил се за надеждата, колкото и нищожна да беше.

Можеха ли отново да победят злата съдба?

Капитанът погледна стенния часовник.

— Дванайсет. Дори и да са живи, е твърде късно за жената, която не се е инжектирала с ваксината.